Инвитро / ИКСИ на 40 + Инвитро / икси с НЯР / ИЯР - тема 24

  • 28 685
  • 497
# 480
Момичета, кога се отказахте? Скоро ставам на 44г. Миналия месец направихме едно неуспешно инвитро в Турция. Тежко го преживях, изобщо целият процес беше психически много натоварващ за мен. Струва ми се, че нямам здрава психика, а вече и желание за втори опит там. В БГ също приключих, тук хептен няма на кого да се доверя. Все още обаче ми е трудно да приема, че всичко приключи и затова ме е страх да не отключа някоя болест с тази мъка в мен. Мислила съм за донорска, не е вариант за мен. Дали психолог може да ми помогне да мина през това (макар да съм скептична)?
Виж целия пост
# 481
Добър психолог би помогнал, да.
Виж целия пост
# 482
Момичета, кога се отказахте? Скоро ставам на 44г. Миналия месец направихме едно неуспешно инвитро в Турция. Тежко го преживях, изобщо целият процес беше психически много натоварващ за мен. Струва ми се, че нямам здрава психика, а вече и желание за втори опит там. В БГ също приключих, тук хептен няма на кого да се доверя. Все още обаче ми е трудно да приема, че всичко приключи и затова ме е страх да не отключа някоя болест с тази мъка в мен. Мислила съм за донорска, не е вариант за мен. Дали психолог може да ми помогне да мина през това (макар да съм скептична)?
Със сигурност се консултирайте с психолог.
Виж целия пост
# 483
Europa, съжалявам за неуспешното инвитро, явно е, че Турция не е панацея при 40+. Правите ли бластоцисти, минават ли ПИД, колко антрални фоликули имаш?
Спомням си, че ти беше казала веднъж, че след 42-3г. шансовете при инвитро и естествени опити са почти изравнени. Тоест дори и да спреш инвитрото, чудото все пак може да се случи. Вчера точно четох дискусии в инстаграм по статия за немска певица, която е бременна от естествено зачеване на 43г и имаше много жени отдолу, които споделяха историите как са родили между 40 и 48г.
Аз също се чудя за себе си, дали да продължавам с инвитрото, при мен доколкото се стигне до бластоцист, той всеки път е анеуплоден.
Идеята за психолог е много добра, може и да ти помогне да преосмислиш нагласата си към донорски яйцеклетки, макар че все повече осъзнавам, че и този път не е толкова лесен, колкото понякога си представяме.
Виж целия пост
# 484
Тирамису, благодаря за съчувствието 🐻 Стигнахме до 1 бластоцист годен за пид, но беше с монозомия. 9Я, 6зрели, всички се оплодиха, но изпокапаха до 5-6 ден. Проблемът за ествственото забременяване, е че при последната цветна снимка в бг ме изкараха с двустранен хидросалпингс и запушване, ако наистина е така нямам шанс даже и при чудо.
Виж целия пост
# 485
За отказването е много тънък момента и строго индивидуален. Вътрешното усещане на "край" не може да се сбърка - ако имаш макар и малко колебание "дали е това"- не, не е. Ако си приключил го знаеш и съм категорична в това.

Психолог е добра идея, но според мен с репродуктивна насоченост при всички положения. Някой, който познава и процесите, и терминологията, и типа емоция, които придружават в тоя път.
Въпросът финалният е: искам ли да бъда родител или искам да имам дете. (Конкретно дете, с конкретно ДНК и конкретни очи и конкретна коса и по конкретен специфичен начин.)

Има разлика между двете и доста дълъг път се върви докато се стигне до отговора. А всеки отговор е валиден, btw. Няма правилен или грешен, има само истината и после - да се стигне вътрешен мир Heart
Виж целия пост
# 486
Не се отказвайте. Потърсете и посещавайте репродуктивен психолог и защо не действате с донорски яйцеклетки. На 44г имате шанс. Просто мислете позитивно и успех🍀
Виж целия пост
# 487
Момичета, кога се отказахте? Скоро ставам на 44г. Миналия месец направихме едно неуспешно инвитро в Турция. Тежко го преживях, изобщо целият процес беше психически много натоварващ за мен. Струва ми се, че нямам здрава психика, а вече и желание за втори опит там. В БГ също приключих, тук хептен няма на кого да се доверя. Все още обаче ми е трудно да приема, че всичко приключи и затова ме е страх да не отключа някоя болест с тази мъка в мен. Мислила съм за донорска, не е вариант за мен. Дали психолог може да ми помогне да мина през това (макар да съм скептична)?

Питате за психолог, за да затворите този етап от живота си и да се примирите с текущата ситуация или психологът да Ви помогне да приемете вариант за използване на ДЯ?
Ако е второто, в репродуктивните болници имат психолози специално с такава насоченост и опит.
Ако ще Ви е полезно, на мен ми помогна да разгледам ситуацията като си представя, че имам негодни гени ( и спра да се обвинявам, че съм засъсняла, остаряла и т.н) и нямам друг вариант освен да се възползвам от напредналата медицина и предлаганата възможност с ДЯ. Ако живеехме 30г назад и нямаме вариант, да се примирим...Но след като има план Б- грабвам го ❤️
Успех Ви желая ❤️

Сега видях, че сте писали за хидросалпингс, ако наистина е така, и имплантация след инвитро вероятно няма да стане. По последни изследвания, при тази диагноза се връща течност, която трови и/или отмива ембриона. Това ми го каза професор, който ми прави последната снимка. И че се правело прекъсване на тръбата, за да не се компроментира бъдещ трансфер. Та, ако решите да продължите с ДЯ, прочете добре и това, за да си спестите негативни емоции.
Другите момичета нека споделят, ако са се сблъскали и с това.
Виж целия пост
# 488
Европа, трансфеът на фона на двоен хидросалпингс ли е правен или тогава не се е знаело?
Преди да правите каквото и да е ако решите за нови трансфери (независимо с чия яйцеклетка) погрижете се всичко по линия на матка и тръби  да е изяснено и да няма пропуски.
Иначе Прего е засегнала много точно казуса с донорските яйцеклетки - родителство или базови биологични инстинкти да се възпроизведем.
Доста житейска зрялост е нужна за такъв избор, но тя е и нужна по принцип - за самото родителство.
Виж целия пост
# 489
Аз макар наскоро да почнах с инвитро опити (43 г), се замислям дали си заслужава да се занимавам - ами изобщо не стигам до пункция даже, какво за ембрион и бластоцист...ме ми работят яйчниците, правят 1 фоликул общо за двата на месец, но фоликулите бързо се резорбират заради задържан по-голям.
За себе си отговорих на въпроса - искам дете продължение на гените ми и ако не може така, то не искам други варианти, нито донорски, нито осиновяване. Не ги чувствам, че са "моето", затова.
Виж целия пост
# 490
Europa, може би наистина психолог би ти помогнал да вземеш решение. Аз току-що навърших 45 год. и последният ми 9 - ти опит беше ноември. Два от опитите бяха с донорска яйцеклетка, защото се видя, че с моите не става. Е, и с тези не стана и просто двамата с партньора ми решихме край. Всички лечения и тонове лекарства, които изпих сигурно ще окажат ефект някога и не ги искам повече. Независимо, че взехме това решение категорично ми е тъжно и  се опитвам да гледам порожително на нещата и успокоявайки се, че все пак не сме единствените без деца. Ти си човекът, който трябва да вземе това решение, колкото и да е трудно то.
Виж целия пост
# 491
Момичета, натъжавам се само като ви чета, колко е тежка борбата за дете на нашата възраст, защото няма какво да се лъжем, възрастта е безпощадна. Всякакви други проблеми при по-млади жени могат да се решат при инвитрото, но не и опустошителното въздействие на времето върху качеството на останалите ни яйцеклетки.
Опитвам се да не се бунтувам срещу съдбата, но изобщо не мога да се примиря с мисълта, че няма да разбера, какво е да съм майка.
Но аз изобщо не отхвърлям варианта за ДЯ, приемам я като обходен маршрут към целта, и все пак вътрешно май още не съм затворила страницата на опитите със СЯ. А ме притеснява да не стане твърде късно за каквато и да било бременност, докато се мъча да взема решение.
Мисля, че ще имам нужда от такава среща с психолог по отношение на ДЯ.
В края на краищата животът ни е безценен, със или без деца, ние трябва да го ценим и да му се наслаждаваме.

Zlufi, със свежи или замразени, бяха двата ви опита с ДЯ?
Виж целия пост
# 492
Със свежи, но аз имам голям проблем с имунологията и заради нея бях на страшни схеми.
Виж целия пост
# 493
Не знам колко ще е от полза, но още при първите изследвания, като видях каква е картинката при мен и четох по темата, някак автоматично приех, че ако ще имам дете, ще е с ДЯ и моите ги отписах. Не съм имала изобщо проблем с идеята, лично аз. Все пак трябваше да се изговори и с половинката, де.
Виж целия пост
# 494
Благодаря на всички за подкрепата в тази група. Не съм правила трансфер след хидросалпингса тъй като не стигнахме до еуплоиден ембрион. Преди 6-7г имах две спонтанни бременности завършили с мисед и затова имам съмнения за тази цветна снимка, но може и да е вярна, нещата се променят. Искам да приключа с инвитрото защото вече загубих на 90% вяра, че ще се получи, а това е важно - мъчително е да правиш нещо, в което не вярваш. Нямам необходимата нагласа за донорска и желание да тръгна по този път или да бъда убеждавана в него. (Макар да познавам няколко щастливи семейства с този избор и знам, че е напълно валиден начин да бъдеш родител.) Това е, успех на тези които продължават борбата!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия