Осмокласници 2025/2026 - тема 4

  • 45 691
  • 764
# 165
Имам един тъп въпрос. Какво сказуемо е " се намират"?
СИС или СГС.

Бягали сме от час, не помня защо. Имахме обаче много готина класна, която се застъпваше за нас.
Според мен не е сгс, нито сис. Възвратен глагол е.
Виж целия пост
# 166
Като част на речта е глагол, но като част на изречението - сказуемо.
Виж целия пост
# 167
Но мисля не е сгс или сис.
Виж целия пост
# 168
Просто глаголно сказуемо е:) Но не е съставно.



Мерси момичета!
Виж целия пост
# 169
...
Липсата на принципност винаги ме е дразнела у хората. Липсата на достойнство, също. Майка ми казваше, че каквито навици човек си изгради като малък, за цял живот му остават. Та гледах да не си изграждам вредни навици. Да, вероятно е скучно да не си като тълпата, но аз си се чувствах прекрасно.
...
[шмърциплянку/b], сега и аз разсъждавам така, на на 14  е тъжно. Сякаш си изпуснала тийн годините и приятелските компании. И моите родители ми говореха много, но аз търсех себе си сред другите.
Това наблюдавам и в децата сега. Отгледани еднакво, а всеки ме ядосва по различен начин.

А за откровен разговор между ученик и учител, трябва и двамата да са на място. Не винаги се получава.
Виж целия пост
# 170
В контекста на споделеното за бунт и за нужда от валидиране на поведението при децата ни, си мисля, че всеки юноша се оглежда в нечии очи, стъпва в нечии обувки и се изгражда като личност, виждайки модели и копирайки избрани хора в обкръжението си.
Ето например в училище, някои имат нужда от отлични оценки, за да се чувстват значими.
Други пък изразяват емоции шумно, вулгарно...И в повечето случаи, тези шумните, бунтарите са най-забележимите:(! Най-готините, най-разпознаваемите!

Понякога ледът е тънък и може да се подхлъзнат. За да отговорят на тълпата, онази яката...Страшното сега е, че якото е да си пил, да си взимал наркотик, да си с нокти като орлица и грим, като за пиано бар...

Другите, съвестните, учащите - те пък се сблъскват с безумните изисквания на училищната система, коварни въпроси в тестовете, скала за оценяване, която още повече ги демотивира. Среда, която те изцежда, смачква...

В днешно време, с тези модели, инфуенсъри, блогъри и всичко на един клик, ние родителите трябва да жонглираме между крайностите. Да намерим златната среда за децата.

Признавам трудно ми е!
Виж целия пост
# 171
...
Липсата на принципност винаги ме е дразнела у хората. Липсата на достойнство, също. Майка ми казваше, че каквито навици човек си изгради като малък, за цял живот му остават. Та гледах да не си изграждам вредни навици. Да, вероятно е скучно да не си като тълпата, но аз си се чувствах прекрасно.
...
[шмърциплянку/b], сега и аз разсъждавам така, на на 14  е тъжно. Сякаш си изпуснала тийн годините и приятелските компании. И моите родители ми говореха много, но аз търсех себе си сред другите.
Това наблюдавам и в децата сега. Отгледани еднакво, а всеки ме ядосва по различен начин.

А за откровен разговор между ученик и учител, трябва и двамата да са на място. Не винаги се получава.
Нищо не съм изпуснала аз, както писах, чувствах се прекрасно. Не мога да се оплача от липса на приятели, имах прекрасни такива, които и до ден днешен са си останали в обкръжението ми.
Никога не съм имала необходимост да търся себе си сред другите, защото достатъчно добре познавах себе си и "стойността" си като индивид. Да търсиш себе си в другите означава, че си несигурен, неуверел и с дефицит на себепознаване. Ето защо и до ден днешен се опитвам да предам на децата си, че е важно да ценят себе си, да се водят от собствената си преценка за света, а не да тичат след тълпата.

Влезнах да пиша за празниците, пък се отплеснах по другата тема. Grinning
В училището на девойката вече им разпратиха по мейл покани за коледното парти. Излишно е да казвам колко е щастлива. Седна да рисува картички за благотворителния базар, а днес ще ходим да купуваме аксесоари за коледната ѝ визия. Heart Eyes
Много, много се радвам за нея. Сигурно още повече от нея самата. Joy
Виж целия пост
# 172
Сега, аз съм неосъществен художник, но въпреки това знам, че в една картина няма само черно и бяло, или само основни цветове. Разбрахме, че има хора  от "белите", но това не ги прави по-различни от останалите, прави ги "крайни, защото обратното на черното също е крайност.
Човек се изгражда като личност когато опитва, експериментира, греши, страда,  а не, когато изпълнява строго нарежданията на майка си и на учителката. Малките животни, кучета, котета, кончета, магарета така порастват, не като седят плътно до майките си.
 Така че, бягства, пиене, пушене,  безсмислен бунт, просто на инат, всичко това е неизбежно за изграждането на една многопластова личност. Всеки добър учител знае това. Нашата работа като възрастни е да не позволим залитания в крайности,  да предпазим от опасности, да съветваме, коригираме, а не да правим класификации, защото ще се окаже после, че животът в един момент ще ни опровергае.
Виж целия пост
# 173
Аз си признавам, вече губя моето. Важно му е да е готиният в компанията си.
Не спирам да говоря, не се караме, не ми прави на пук,  но вече не съм фактор.
Виж целия пост
# 174
Априлски душ, ти си възпитавай децата, както смяташ, но не давай квалификации за други хора и децата им.
Виж целия пост
# 175
Децата са различни, има добри деца, които дълго време слушат, но после, когато тъкмо си помислиш, че са ангелчета и ти си супер добър възпитател, и почват да вършат щуротии. Други пък се налудуват през пубертета, тъкмо решиш, че си провален родител,  и те вземат, че се кротнат.  Така бяхме аз и брат ми, а сме възпитавани от едни родители.
Виж целия пост
# 176
Аз си признавам, че повече ме е страх от добро и послушно дете, отколкото от такова, отствояващо мнението си и бунтуващо се!
За щастие нямам прекалено послушни деца Grinning Grinning Grinning
Виж целия пост
# 177
Аз си признавам, че повече ме е страх от добро и послушно дете, отколкото от такова, отствояващо мнението си и бунтуващо се!
Скрит текст:
За щастие нямам прекалено послушни деца Grinning Grinning Grinning
Мен по-скоро би ме било страх ЗА него. Послушните деца са по-лесни за родителите, но за самите деца не е добре. Не говоря за крайности, разбира се, но предпочитам умерено бунтуващо се и непослушно пред послушно.
Виж целия пост
# 178
Аз си признавам, че повече ме е страх от добро и послушно дете, отколкото от такова, отствояващо мнението си и бунтуващо се!
За щастие нямам прекалено послушни деца Grinning Grinning Grinning

Споделям напълно това.
Виж целия пост
# 179
Те са в такава възраст, че няма как да искаме да са послушни и небунтуващи се. Обаче трябва и да са разумни, което трудно им се получава, де....
Нищо крайно не е добре. Нито супер послушно, нито съвсем без да бъде контролирано. Баланс си трябва и е много трудно постижим. Ама...стараем се като родители, викаме, крякаме, хвалим, награждаваме, току моркова, току пръчката....пък да видим от цялата мешявина накрая какви магарета ще излязат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия