С усмивки, смях и мечти — Декемврийчета празнуват първите рождени дни. - Тема 3

Йоан има закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря (супичка), като между тях си похапва и различни неща. Будеше се няколко часа след вечеря и търсеше мляко. От 3-4 дни не го търси и не давам. Колко е правилно не знам, но след като не го търси, не виждам смисъл да го давам на сила. За грамажи яде между 220-250гр, а последното хранене е около 20:00 часа. Ще чакам и аз още мами да се включат, за да си сверя часовника, дали правя всичко правилно, че все съм в чудене дали бъркам някъде 😅

Здравейте,
Искам да ви попитам дали използвате обувки/сандали/джапанки за баня за децата? Ние я къпем изправена, но и две капки вода да има е като шейна директно пада. Разбира се, имаме противохлъзгащо килимче под душа и там няма проблем, но въпросът е след къпането и преди него докато стигнем до душа много се хлъзга, дори и само да съм си измила ръцете и да има няколко капки директно пада. Къпем я двамата за по-сигурно, но все пак ми е притеснено, тъй като е много опасно падането върху плочките.

Моят вече веднъж пада на плочките. Стана, порева и му мина.
Купила съм му нещо като кроксове, ама не оригинални. С тях пътува до банята, къпя го прав и не се хлъзгат.

Как сте момичета? Как са щурите декемврийчета? ❤️ Вече всички ли бягат? Има ли проговорили? Имате ли си tantrum-и? 😄

Ние сме добре. Записах я за ясла през август, ама ще видим дали ще я пусна. Хич не искам.

Продължава да е с голям апетит, по цял ден само за ядене мисли. Опитвам се да я науча да яде с виличка и лъжичка, май ги бях публикувала тук, ползваме приборите от DM. С вилицата вече се справя, с лъжицата не много, не умее да загребе, а ако аз й загреба обръща лъжицата като я насочи към устата си и като лапне празната лъжица винаги е шокирана. 😄

Опитваме се да махнем вечерното мляко, понякога се получава, понякога не, но и аз не съм много упорита, защото вечер е навън до 20 и 30 и ми е по-лесно да си пие млякото. Тези дни го дават дъждовно и ще опитаме да го махнем официално.

Още си търси биберона, ако може и 5 ще лапне, главно дъвче пластмасата разбира се, но не го дава.

Върви си стабилно, но не си гледа в краката и редовно пада, или пресреща стените, дърветата, хладилника с глава 😄, имаме вече ожулени колене, 2 пъти сцепена устна...само стискам палци да не останем без някой зъб. Другото се преживява. Навън се обръща и се прави, че не ме познава, бяга на противоположната посока и се смее. Обича пързалката и пясъчника. Оо и топката. Имаме вече 300 топки, най-различни размери. Все реве на вратата да излиза и ако вали и няма как да излезем, реве до повръщане.

Вкъщи обича да рисува, да готви на кухнята си и да си храни бебетата. И от около 2 месеца да отваря всички шкафове в кухнята и да вади всичко.

Не говори, имитира няколко животни и реално има няколко нейни си думички, ама баш да каже ясно нещо, не, освен баба и не...Казва иначе - баба, тата, гол (топка), ко ко (кокошка), па па (пате), ам ам (то е ясно 🤣) бръм (за кола) и не, ако нещо я възмути - оооо не, не, не. 😄 Животните повечето си им имитира звуците, освен кравата и котката. Нещо там не иска.

И с памперса сме до никъде, като знам как от миналата година я слагам и сме на същото положение яд ме хваща. Ходи, не че не ходи на гърнето, ама защото съм я сложила, не че тя дава знак, понякога прави регрес и върши всичко само в памперса, понякога нямаме никакви гафове...ама ден с ден няма.

Имаме си 12 зъба...

Взехме си днес слънцезащитата на Bioderma, миналата година бяхме с Мустела, добра беше, но оставаше много гаден жълт слой, та реших този път друго да пробваме. А и взехме слънчеви очила на KiETLA, много са сладурски. 😄

Съжалявам за мега дългия пост, ама да си дам ъпдейта аз. ❤️

Аз пък много съжалявам, че я спряхме от градина, ама се преместихме в друг град и сега аз не работя, но нямам търпение пак да я пуснем, беше си й много добре да е извън къщи по цял ден, да играе с други деца и тн. Сега уикендите е при баба си, тя има градина и е накупила де що градинска играчка съществува.

Иначе непрекъснато бърбори, но много малко й се разбира. Не съм я учила да имитира животни, нито да брои или разни неща като цветове/форми и тн. Няма никакво желание да играе с играчки, само ги носи насам-натам, онзи ден й взех количка за пазаруване и нея май я хареса, но главното забавление е да се катери по мебелите (и по мен). Непрекъснато я сваляме от някъде, където не знаем как се е качила. Опитвам се да и пробутам някое тихо момичешко занимание, примерно да рисува, ама абсурд, ако не е качена на лампата, не е за нея.

Тръшкането е задължително, но не всеки ден. Ако се събуди в лошо настроение се тръшка за всичко, тича и хапе дивана, хвърля играчки навсякъде, тропа с крака, но бързо й минава. Ако е в добро настроение не се сеща. Проблеми с излизане/кола/количка нямаме особени.

Аз поне още една година няма да я мъча с гърнета и тоалетни. Явно започна да й прави впечатление, защото като се наака идва и си казва (по скоро почва да се тупа по памперса), но ще я изчакам да е готова сама, според мен няма смисъл да се мъчим всички вкъщи една година.

Аз още кърмя и е ужасно. Иначе тя яде всичко, което хване, непрекъснато иска някаква храна, и най после започнаха малко да й умаляват 9-12 месечните дрехи. 12-18 месечните обаче са й като на закачалка, а тя става на 18 след една седмица. Не ми се струва да е дребна, явно дрехите вървят големи.

С вилица и лъжица още не яде, но това е по моя вина. Просто стомаха ми се обръща като си помисля за мизерията, която трябва да чистя след това, сменянето на дрехите и дори къпането, особено храна с косата ми е отврат (а тя има много гъста и дълга коса). Сега яде без никакво цапане, ако й давам аз.

Не мога да обясня с думи колко мразя мис Рейчъл. Никога в живота си не съм искала толкова много да избия на някого зъбите.

И аз не мисля, че дрехите си отговарят, Даяна е към 80 см и е сигурно 12.500 кг, което е горната граница, и имаме и 6-9 и 12-18, които все еднакво й стоят. Имаме и 12-18 , които както казваш са като торба.

Ние гледаме някакъв български еквивалент на Рейчъл- кака Дени. 😄 Гледаме силно казано, иска да й маха за здравей и толкова. Което ме радва де, преди моите родители все се чудеха как да ме заобиколят да й пуснат телевизора, но вече не му обръща внимание.

Иначе ние още сме на 2 дремки. Абсолютно заради мен...реве ми се все още от мисълта за една дрямка. Не можем толкова будни часове да се изтърпим. Накрая и двете ревем. 😄 Но и тя на 2 дремки прави по час и нещо сън, а на една ми се събужда след 30 минути. Айде не.

И аз го записах на ясла и не знам как ще го пусна. Ще ми е много странно и гадно със сигурност.

Ходи, вкъщи тича, но изобщо не си прави труда да си гледа в краката 😅 положението е синини и надрани колене, но и това ще мине. Почти нулев интерес към играчки (освен колите си, на които от скоро се учи да се бута сам), но обича да разглежда книжки, да се катери навсякъде, да води някого за ръка и да гледа камиони. Влюбен е в камиони, багери и всякакви подобни 😂 Срещу родителите ми в момента е голяма строителна площадка и има различна техника и май може да седи да ги гледа с часове.
Също така иска да се качва във всички коли да кара или по-скоро да натисне всяко кочпче и да дръпне всяка ръчка докато си бръмчи.

Не иска да говори. Може да казва някой неща, но го е срам. Иначе като го питам как се казва ми отговаря Анн (Йоан). Някой животни имитира, казва баба, тата, мама, ам-ам (най-вече като види хладилника да се отваря😂) и разни такива, но само ако е на кеф.

С гърнето сме до никъде. Все така става и се разхожда по дупе. Чакам малко по-топло време и ще опитвам без памперс да го оставям.

С вилица горе долу яде. С лъжицата по-скоро прави мазало и си играе, но пък има желание. Обича да си похапва всичко.

16 зъба и съм в очакване на последните кътници. Миенето им в повечето случай е ужас.. Но пък поне съм доволна, че всички изкараха без големи драми.

Нови щуротии и бели се измислят всеки ден.
Да са ни живи и здрави!

Аз съм на нокти, утре излиза класирането в София и по първо желание има само 25% шанс да го приемат, на другите желания - 0%, тъй че довечера ще изпия ритуално една чаша вино, барем се вреди някъде 🤣

Иначе той вече е 89 см, чак не ми се вярва. Върви голям. От непрестанното бягане е 12.100, а иначе яде порции от 300 грама това дете. Има към 13 зъба, избиват още 3. С гърнето ще го пробвам като се стопли, иначе сяда на него и ака, ама с памперса 🤣 тръгна ли да го махам да седне без него, бяга в паника.

Бърбори всякакви неща, но половината са микс от ба-па-та, но в повечето случаи разбирам какво иска да ми каже 🫠

Повечето време гледам да се разхождаме без количката. Естествено, доста пъти не стигаме много далеч. Като излезем с количката, след 10-тата минута вече иска да слиза. Какви превозни средства ползвате вие? Рано ли е за баланс колело навън?

Умира си да гали кучета, да си играе с камъни и пръчки и с инструменти. Обича и книжки и криеница.

Забравих да добавя най-любимото му: да вика Какаааа след случайни какички - малки, голями, няма значение, Тео ги търси. 🫡

Количка и триколка ползваме, във всяко стои по 5 минути максимум. 😄 Не мисля, че е рано за баланс колело, ако схваща какво да прави. Даяна не схваща. 😄

Да бе, и аз я разбирам, преди да имам дете се чудех как някое казва бля-ге-гу-ба и майката - да, сега ще ти дам солета. А то наистина като си познаваш детето си като преводач. 🤣

Le Strange, ще стискаме палци за чудо. 😃❤️

Ние сме само с триколка. Количката я прибрахме отдавна, но пък той няма проблем да се вози в триколката, поне за сега. Баланс колелото не смея да го изкарам, защото със сигурност ще има голям интерес към него, но няма да знае какво да прави. Имаме и електрическа кола, която мисля за начало да закарам при нашите на двора да видим как ще е с нея и дали ще кротува, че той си е малко див 😅

Моля, кажете от къде купувате свестни чорапи, че където и да търся все няма размери или са пълен боклук.

Аз към момента съм най-доволна от чорапите на LC Waikiki. Тези от Pepco им е хлабав ластика, от лидъл пък хем стегнат хем се изхлузва, най-добре са за сега на waikiki. Накупих й сигурно 50 чифта къси чорапки и са супер. Имаха намаление в сайта, от там се заредихме. Чувала съм и, че на H&M са хубави, но не съм поръчвала, а в нашия град няма техен магазин.

Здравейте и от нас.
Нашето диване също не играе с играчки. Само ходи и мрънка. Не се отделя от мен.
С памперс и биберон е.
Има само 6 зъба. Много трудно, бавно и мъчително излизат.
Говори много и постоянно. Кака му записва- 52 думи откакто е проговорил.
Ще го пускаме на ясла от септември. Все още не знаем дали ще го приет в държавна или ще е частна. Много обича деца и играе на площадките. Вкъщи трудно де търпи.

Тео не го приеха, беше на жребий. Кофтито е, че яслата ни е до блока, имаше места, ама късмет. Сега ще чакаме следващо класиране, ако не - ще става бангаранга с такса за частна ясла 😀

Около мен никой не е приет. Около 6000 места не достигат.
Таксите в частните са много високи, неоправдано е просто.

Здравейте и от мен, радвам се, че се раздвижи темичката! Нас ни приеха след жребий, голям късмет. Не беше най-желаната от нас ясла, но там имахме поне някакъв шанс, та все пак се радвам, че ни приеха, камък ми падна. Малко се притеснявам за адаптацията, той не се е отделял от нас досега, сигурно няма да мине много леко, но има време, няма да го мисля отсега.

Иначе при нас лудницата си е пълна, всеки ден е приключение Много е див моят момък, не се спира на едно място. Скоро му никнаха първите кътници - 4 едновременно, чудно беше.. Скоро очаквам и следващите. Той също още не говори, има си някакви думички, които казва, но предимно си бърборка на негов език. Все още ни е драма яденето, напоследък отказва супи и манджи, изяжда по 60-80 грама и дотам, но гледам да не го насилвам.

Почнаха май тръшкането и истериите при нас, а си мислех, че на по-късен етап ще се случи. На моменти се чудя ние ли сбъркахме някъде, прекалено много неща ли му позволяваме, прекалено меки ли сме, или просто си е характер. Ако му откажа нещо, обясня му, че не може, че няма как да отидем там, да му дам това и т.н. понякога ме разбира и няма драма, но има и случаи, в които просто сяда на земята и започва да истерясва, кара ми се, маха с ръце. След 10 секунди му минава, пак тръгва към това, което "не може" и всичко се повтаря. Старая се да реагирам адекватно, обяснявам му, предлагам алтернативи, опитвам се да му сменя фокуса. Не са много чести тези случки на този етап, но се притеснявам да не започне едно безкрайно тръшкане за всичко, което не му се позволява. Не че има какво да направя така или иначе, де, просто ще го избутаме този период и това е.

Все още не сме правили никакви опити да махаме памперса, мисля сега като се затопли да действаме, че ми се иска преди яслата да сме успели, но в крайна сметка каквото стане.

Имам нужда от съвет за биберона. Напоследък е все по-привързан към него, което ме притеснява и ми се иска да го махаме вече. Чувствам се виновна, че не го махнахме по-рано, когато щеше да е много по-лесно. Като по-малък изобщо не го търсеше, а сега постоянно си го иска. Има ли някоя от вас, на която детето е било привързано към биберона и е успяла да го махне? От раз ли е най-добре да действам? Ще са ми полезни всякакви съвети.