В момента чета... 97

Декември ми липсваше време за четене, така че започнах новата година с дочитане на "Японският любовник" на Исабел Алиенде. Хубава е книгата.
Първата прочетена за 2026 година книга ми е "Жажда" на Карабашлиев. Малка книжка, повест е и много ми хареса. Само нея не бях чела от него, с изключение на новоиздадената.
Тази сутрин започнах "Кървав меридиан или вечерното зарево на Запада" на Кормак Маккарти. Отдавна и се канех и все посягах към нещо друго, но днес и дойде реда.

Мега-странна ми е такава постановка - "Днес е 8-ми януари и аз сядам  да пиша роман."
То затова последните книги на Алиендето за нищо не стават! Или стават за темата за "Златните малинки".
За писането се иска нещо повече от това, че е 8-ми януари т.е. тя сяда и безидейно почва да пише??
Пожелавам ѝ късмет, защото определено ще ѝ е нужен, но аз нова книга от нея едва ли ще купя вече ...

Mijjj, тя винаги започва нова книга на 8-ми януари. Това е нещо, като традиция.
За последните книги съм съгласна. Е, не са чак за малинки, но им липсва магията.
Всъщност не съм чела " Името ми е Емилия дел Валие", тя може и да е за малинка...

Аз не съм очарована от първата си среща с Алиенде, а имам още три нейни. Дано те са по-читави.

Именно това имам предвид
По-добре недей да четеш  "Името ми е Емилия дел Валие", не че и "Виолета" беше цвете...

От най- новите и, единствено "Виолета" ми хареса.

Точно "Виолета" е една от трите, която имам. Ами каквото такова, ще подходя с ниски очаквания, пък каквото стане.

Недей така, Алиенде има много хубави книги и е умел разказвач.
Кои са другите, които имаш?

"Цвят, продълговат в морето" и "Сборът на дните". Първата беше намалена в Хеликон, а втората даже не знам как е попаднала у нас.

"Сборът на дните" е прекрасна!
"Цвят продълговат в морето" не ме впечатли чак толкова много, въпреки че и тя ми хареса.

Книжната година започва добре за мен. Дочетох две книги от 2025 - "Вълче време" на Харалд Йенер и "Пазарът на поета" от Ханс Кристиан Андерсен. "Пазарът на поета" е пътепис, в който Андерсен разказва за почти осеммесечното пътешествие, което предприема през октомври 1840 - Копенхаген- Германия - Тирол - Италия, Малта и Гърция до Константинопол. От Константинопол писателят решава да се придвижи с кораб до Румъния и оттам по река Дунав до Виена. Интересен факт е, че по време на това пътуване Андерсен слиза във Видин. Изданието е на "Парадокс" и е чудесно, включени са оригиналните скици на автора, както и откъси от личния му дневник, в които описва впечатленията си от българския бряг. Книгата е обемна (около 500 стр.) и е за ценители на т.нар. "художествен пътепис" и бавното четене. Стилът е великолепен, с много богат език и красиви описания. Не липсват и хумористични битови сцени, основно свързани с неудобствата на пътуването и спътниците му. Истинско читателско пиршество!

За разнообразие подхванах поредицата "Зимна улица" на Елин Хилдебранд. На български е издадена от "Сиела", аз четох първата книга на английски от Amazon. Действието се развива на остров Нантъкет в щата Масачузетс, а в центъра са членовете на семейство Куин. Всяка година те се събират да празнуват Коледа в хотела "Зимна улица", чийто собственик е бащата, Кели Куин. Завихрят се всякакви драми - изневери, раздели, събирания, изравяне на стари семейни проблеми. Приятно четиво за зимния сезон, прочетох я за една вечер. Бих продължила със следващите от поредицата. Втората книга по някаква причина няма издание за Киндъл, та може би ще си я взема от библиотеката.

Съгласна съм! Малко ми звучи "пени се, не пени се, за пари е". Писателите се различават от нас, че освен хубав изказ имат и творчески вдъхновение, концепции и идеи. Не е достатъчно да напишеш едно изречение с красиви думи, а трябва да формираш идея, с която да заинтригуваш читателите, когато си утвърдено име в литературата. И в този смисъл, ако нямаш искрата, по-добре не пиши просто защото е 8ми януари. Защото всички ние натракахме по клавиатуратата нещо на 8ми януари.

Аз не го възприемам така.
Тя има достатъчно време през годината, да открие историята, която иска да напише и да я оформи в съзнанието си.
Просто сяда да работи по нея на 8 ми януари.
Да кажеш, че Алиенде е писател, който би "натракал нещо по клавиатурата " е несериозно.

Полетът ми закъснява и имах време да дочета "Съседката" - по-гнусна книга не бях чела... А самата идея, че е базирана на действителна история я прави още по-отвратителна. Това ще е книга, която няма да оценя в гуудрийдс - някак не ми върви да дам оценка за такъв вид садизъм. Не мога да повярвам, че има толкова извратени, болни, жестоки хора....
Въпросът е с какво да си оправя вкуса...

Съгласна съм, по- гнусна и жестока книга не бях чела.