В момента чета... 97

  • 50 992
  • 739
# 630
Моля предложете ми наистина страшна книга, от която те побиват тръпки и започваш да се оглеждаш навсякъде. Без Стивън Кинг, защото най-страшните му '"Сейлъмс Лот" и "То" ги четох още, като ученичка. Опитах с "Удавниците" и "Зимните хора" на Дженифър Макмеън, доста приятни истории, увлекателни, имаше си леко хорър моментите но не бяха това, което търся.
В момента чета, "Скрити картини" на Джейсън Рекюлак, хубава е, леко по детски страшна, засега съм в средата. Иначе си има анотация от Стивън Кинг и е печелила наградата за хорър роман на Goodreads за 2022г.

Стивън Кинг не е мой любимец и не чета много хорър. Но може да погледнете нашумялата покрай сериала книга "Мамник" на В. Попов. За мен беше интересна заради българското село и фолклора.

Миналата година за Хелоуин четох "The Bewitching" на Силвия Морено-Гарсия и ми хареса доста. Не знам дали е преведена.
Виж целия пост
# 631
"Острието на бръснача" също е пълен разкош и удоволствие. Една от любимите ми книги, но всичко на С. Моъм е прекрасно .
Подхващам "Жигосаният" и ще потъна в крими историята и  развитието на емоционалната и професионална връзка на Страйк и Робин.
Виж целия пост
# 632

Прочетох "Зад една затворена врата" - Джонатан Баркър. До към средата динамиката и случващото се беше на ниво, в един момент това прекалено "препускане" започна да ме изтощава. Ако се екранизира тази книга, ще обере овациите.
Ако оставим това настрана дава тема за размисъл върху нашата зависимост и пристрастеност всичко да ни е на клик разстояние. Като нищо написаното би могло да се реализира дори и в не такъв мащаб.
Виж целия пост
# 633
Чета "Полетът на щъркелите" на Жан-Кристоф Гранже
Виж целия пост
# 634
"Лицето на убиеца" на Дейвид Линдзи. Интересна е и доста страшничка.
Виж целия пост
# 635
Току-що завърших "Без следа" - първата книга на Саймън Бекет от новата му поредица за инсп. Джона Коли. И съм съвсем меко казано потресен! Просто не мога да повярвам, че това недоразумение е написано от автора на хрониките на д-р Дейвид Хънтър! В тази книга единственият нормално разсъждаващ и логично действащ човек е престъпникът! Всички останали имам чувството, че са претърпели перинатална церебранла политравма (или, казано на чист български - при раждането им са ги изпуснали, паднали са си на главата, и така няколко пъти)... Следват примери, в които се разкрива част от съдържанието, така че ако някой реши да повтори грешката ми и да си изгуби времето с тази невероятна глупост, по-добре да ги прескочи.

Скрит текст:
ГГ, полицай с 18-годишен стаж, при това в специалните части, няма понятие откъде може да си купи пистолет на черно и се обръща за това към свой пенсиониран и алкохолизиран колега.

Същият този полицай, с натрошено коляно и придвижващ се с патерици, на НЯКОЛКО ПЪТИ влиза в конфликт с група тинейджъри - хулигани, висящи и пиещи пред блока, в който живее. При което и през ум не му минава да се снабди поне със спрей, нож или тайзър.

Журналистка, провеждаща разследвания на случай с корупция, злоупотреби и контактуваща с криминални елементи, всеки път, когато се почувства застрашена, вади от джоба си шишенце с парфюм и започва да крещи към потенциалните нападатели, че държи в ръката си сълзотворен спрей. Защо в действителност не си купува такъв или друго средство за самозащита остава тайна до закономерната и с подобно поведение смърт.

Бившата съпруга на ГГ, с когото са се разделили, защото той е заспал на детската площадка и в това време някой е отвлякъл детето им и го е убил, вече разведена с него и омъжена за богат адвокат, когато отвличат следващите и две деца, дава парите за откуп на бившия си мъж и го праща да преговаря с похитителите. Вероятно защото е преизпълнена с доверие към него след първия случай...

Когато намира тайник със 750 000 паунда без никакви свидетели, ГГ, който е отстранен от полицията, осакатен и едва свързва двата края, поради което живее в евтино и мизерно жилище под наем в пропаднал район, просто оставя парите там и през ум не му минава да ги вземе.

Дреболии като това как престъпникът си рисува пред огледалото татуировка с паяжина НА ТИЛА, или как някой подслушва някого дистанционно през изключен телефон, изобщо няма да коментирам...

Накратко - напълно разочарован съм от автора и имам намерение да пропусна следващите му романи.
Виж целия пост
# 636
Довлатов, тази книга ми отлежава от доста време в библиотеката. За мен като за фен на Саймън Бекет тава, което си написал, е разочароващо. Хвърлих кос поглед върху спойлерите...Ще се опитам да ги забравя и ще дам шанс на книгата Simple Smile

Тези дни нищо не чета. Подмятам насам-натам Полумесецът" и дотук Simple Smile
Виж целия пост
# 637
Напоследък се друсам с исторически романи. Някак добре им идват,хем се отпускам от сухотата на историята,хем се "инкорпорирам" в нея. Попадна ми "Диктатор" от Робърт Харис за Древния Рим. Той е третата част от трилогията за Марк Тулий Цицерон.
Романът е опит на Харис да пресъздаде отдавна загубената биография на Цицерон,написана от Тирон – негов роб,секретар и впоследствие освобожденец – човекът измислил стенографията,впрочем. Трудно може да се сравни с еталона "Аз Клавдий" на Робърт Грейвс,но според мен Харис успява да напише един от най-добрите романи за онази епоха – края на Републиката.
Има дребни фактологични грешки автора,но не се взирайте в тях,щото все пак това е художествена литература. Краят на Републиката е забележителен отрязък от време за който Флобер пише в едно писмо:"Когато вече нямаше богове,а Христос все още не беше се появил,имаше такъв неповторим миг в историята,от Цицерон до Марк Аврелий,когато човекът беше сам". Период за какъвто можем да претендираме днес,защото в тези дни Христос (Бог) умря и човекът остана сам със собствената си етика и морал. Както и да е...
Преди няколко години с изумление разбрах,че авторката на "Птиците умират сами",тая шматка Колийн Макълоу,(която иначе не бих прочел и пари да ми дават Yum),имала поредица романи за Древен Рим,точно от същата епоха. Хвърлих им око набързо и ми се струват шедьоври,макар и насапунисани. Шедьоври може би защото авторката умело се беше ровила из много слухове и клюки от старите автори.
Виж целия пост
# 638
И аз с разочарование от последния роман на Маринина. Така му се бях наточила, предвкусвайки удоволствие от връщането на историята на Каменская назад, още в соца, обаче се оказа с много пропуски, нелогични действия на героите, недовършена сюжетна линия. С една дума, много ме е яд.
Виж целия пост
# 639
Аз имах един сблъсък само със Саймън Бекет и повече изобщо не смятам да повторя. "Мирис на смърт" - хем гадна, хем скучна. 🙄
Виж целия пост
# 640
Опитах да чета "Мъглите на Серенгети" от Лейла Атар и макар че още с първите страници читателската ми интуиция каза, че тази книга не е за мене, реших да упорствам още малко. В един момент просто не издържах и се отказах, затворих я още преди средата.
Знам, че книгата е много харесвана и отдавна чакам да попадне при мен, обаче греда, за себе си нищо смислено не откривам - историята е сълзливо-захаросана, стилът - безнадеждно отегчителен. Отделно преводът е толкова лош, че сам по себе си е причина тази книга да не се чете.
Да видим как ще ми потръгне "Вулкан" от Елена Алексиева.
Виж целия пост
# 641
Довърших "Пепелищата и прокълнатия крал" - 2.5* й давам. Едвам я дочетох. Такова разтягане на простотии да се запълнят 700 страници.... Определено приключвам с авторката и поредицата. Язък за хубавите издания.
Днес започвам "Старицата, която прекоси света на колело" (мисля че така беше заглавието) - малка книга, която се надявам да не ме разочарова, че януари беше разочарование след разочарование....
Виж целия пост
# 642
Започвам "Дъщерите на прислужницата" на Сонсолес Онега. Харесвам книги, свързани с Испания и имам големи очаквания за тази семейна сага, която е и най-продаваната книга в Испания за 2023-та година.
Виж целия пост
# 643

Както повечето книги на Фрида, тази засега върви интересно.
Виж целия пост
# 644
Тъй като "Полумесецът" не ми потръгна, започвам "Кръвни връзки' Blush Blush
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия