В момента чета... 97

На Майкъл Конъли "Смъртта е моят занаят" е една от най-четените и препоръчваните. Когато четях трилъри, ми е била интересна и на мен. Още "Рисковете на професията" и "Плашило" си спомням, но не съм чела всичките му книги. Според мен няма значение с коя книга ще започнеш.

Има значение. Поне поредиците. Едната е за инспектор Хари Бош./там първа е Черното ехо/, другата е за адвокат Мики Холър- там е "Адвокатът с Линкълна". Погледни поредиците в биографията му в Уикипедия. Вярно, че конкретните случаи могат да се четат отделно, но все пак има развитие на връзките му с жени, колеги, дъщеря...

От двете поредици, коя би препоръчала?
За Хари или за Мики?

На мен Хари Бош ми е по-интересен. Бих препоръчала неговите в хронологичен ред. Има интересно развитие във връзките му, кариерата му и отношенията с дъщерята.
Прочетох "Добрата дъщеря" на Сали Хепуърт. Хареса ми въпреки някои нереалистичи моменти. Бих прочела още нещо нейно.

Веднага ти препоръчвам "Свекървата".
Доста ми беше харесала

И от мен глас за "Свекървата".

Но вероятно си прочела "Добрата сестра"

Четох я "Свекървата" и ми беше харесала. Още по-хубава на същата писателка е "Darling girls", но още не е преведена. Гледам продуктивна е, дано продължат да я превеждат.

"В" - за Хари Бош. Не защото са повече и винаги може да се избере нещо. За адвоката са съдебни трилъри, при Бош кримката (трилър) е чистия жанр. Пък и Бош си е пич отвсякъде. (В един момент се оказва, че адвокатът му е роднина.)
По-старите са по-автентични. По-новите - в тях пък Хари е повече човек, баща, родител, ала водят към "студени досиета" - т.е. неразрешени случаи, които не са по-малко интересни.

Както е казал EmBrother, за Бош са криминални, за Холър съдебни. Което предпочиташ. За Бош книгите са повече- някъде над 20. За Мики-по-малко 6-7. Аз лично съм почитателка на Хари Бош.

Аз в момента чета Адвокатът с линкълна и ми е много интересна и хубаво написана . Филмът също съм гледала, но отдавна , също много ми беше харесал.

Прочетох ,, Винаги ще има Коледа '' . Приятна не ангажираща книга . След нея четох ,, Ледената река '' , която е първата ми трърда 5 - ца за тази година . Беше ми много интересна въпреки , че имаше убийство .
Сега чета ,, Жена без път '' част от Златната колекция - Световна класика , която описва живота на семейство Форестър и по - точно г - жа Форестър . Малка книжка , която определено те кара да се замислиш .

"Скандалният живот на Евелин Хюго" не ме грабна и реших, че няма смисъл да си губя времето с нея.

Започвам "Полумесецът" (Мери Бет Кийн) и се надявам с нея вече да ми се получат нещата
От предишната книга на авторката - "Попитай ме отново" бях останала с добри впечатления

Прочетох антиутопичната трилогия на Хю Хауи за Силоз (Силоз, Смяна и Прах).
Генерално давам 4 от 5 звезди. Много съм доволен.

има спойлери!

Книгите ги подреждам така:
1. Силоз (най-мистериозен и емоционален)
2. Прах (съспенс, катарзис, финал)
3. Смяна (ключов за трилогията, но някак си неравен)
-
Смяна е на последно място заради досадното минало на Соло, а и за бунта отпреди 140 г. също не ми беше чак толкова интересно да чета, иначе всичко около Силоз 1 беше на много високо ниво.

Светът на ''Силоз'' е един от най-добре построените в модерната фантастика и тази сага е една от най-значимите за 21 век. Това не е поредната НФ творба. Тук има всички задължителни съставки, за да се нареди тази поредица и до класиките от 20 век. Имаме философия, социология и суров реализъм.
Акцентите са за властта, истината, страха, контрола и човешката природа...

Посланията:
Най-опасното нещо за една система не е бунтът.
Най-опасното е въпросът...
Най-опасните хора не са злодеите. Най-опасните са спасителите...
Веднага ми изниква един генерален извод - човечеството оцелява не благодарение на герои,
а въпреки самото себе си...
Хората не са готови за истината. А може би никога няма да бъдат?

Плюсове:
Изключително жесток и брутален свят с много суров реализъм. И много емоционална история.
Наслагващо се напрежение с разкриване на истината на бавни етапи, все едно отваряш матрьошки...
Главните герои са изключително добре написани и развити.
Жулиета е един от най-добре написаните главни герои изобщо.
Тя не е класически герой. Не е избрана, нито е плод на някакво пророчество. Дори не е лидер по природа.
Тя е инженер!
И точно това я прави толкова силна, защото е много по-различна.
Тя не побеждава с харизма, идеология и революционни речи, а с логика, упорство и аналитичен, технически ум.
Жулиета е антигерой в най-добрия смисъл.

Минуси:
Не добре развити второстепенни герои с редки изключения.
Няма добър баланс между историите и прехода през годините.
Соло например е леко досаден, въпреки че безспорно и важен и интересен персонаж.
Големият бунт в Силоз 18 оптреди 140 г. -> по-скоро функционален, отколкото емоционален
Това е типичен проблем на Хауи: Светът е брилянтен, но не всички персонажи са еднакво живи...

Големият въпрос:
Защо Жулиета не предупреди другите силози на финала на Прах?
Ами Жулиета никога не е искала да бъде месия. Тя дори шериф и кмет не искаше да става.
Тя е инженер. Практик. Скептик.
От нейна гледна точка: силозите са изградени върху лъжа и за контрол на избраните маси.
Пастирите обаче вече са паднали и ако тя се намеси ще стане новият бог... А тя точно от това бяга. И точно това е идеята може би. Не знам. Мхмх, според мен ако тя предупреди всички силози, тя ще се превърне в новия архитект на човечеството и щяхме да имаме повторение на историята със сенатора.
НО, как си мисли Хауи, че с малко над 100 човека ще се рестартира човечеството? Научно е доказано, че трябва да има поне 10 000 човека, за да имаме истински рестарт в природата. Факт. Но все пак останалите силози (около 30 доказано функциониращи) винаги ги има и сега вече без контрола от Силоз 1, рано или късно те ще разберат истината и ще излязат. Неминуемо е според мен. Защото това е заложено в човешката природа - да сме дръзки и любознателни и да задаваме въпроси - а какво има отвъд?
Ако сега веднага Жулиета беше започнала да събира силозите, най-логично нещо е да има войни между тях. И щяхме да станем свидетели на масова паника и миграции, хаос и най-вероятно нови диктатури.
''Спасението'' може да унищожи повече хора, отколкото да спаси.
Ако Жулиета предупреди силозите, историята свършва. Но ако не го направи - то силозите трябва сами да стигнат до истината. Хората трябва сами да пораснат и човечеството трябва да заслужи излизането си
Това все пак е и основната тема на трилогията.
Не:
''Някой ще ни спаси.''
А:
''Ще се спасим сами.''

Понякога най-добрият начин да спасиш човечеството
е да не го спасиш изцяло...

НО, всичко това са мои догадки, защото за добро или лошо (бих казал, че по-скоро е дразнещо) това не е подсказано по никакъв начин в края на историята. Дори няма мисъл на Жулиета да се опита да се свърже или сигнализира на останалите силози или да не го прави. Те сякаш не съществуваха за нея.

Финално.
Тази история е завършена, но има сериозен мегдан за ново експлоатиране на вселената. Например на мен ще ми е много любопитна историята на силоз 40. Било като нов роман или спиноф сериал след години.

Прочетох "Киану Рийвс Никога не се обръщай назад" - Верена Вибек
Дразнещи грешки от рода на пред, вместо през; бъхнеше, вместо бъхтеше; задължи, вместо задържи...
Сухо четиво, все едно четеш статия във вестник, от тип пълнеж на страниците. Не знам дали авторката така си пише или тук не ѝ се е получило по принцип. Вярвам, че някой друг би се справил в пъти по-добре. Животът на Киуну не е бил цветя и рози, а точно обратното - ограбено детство и от там всички последствия плюс лични трагедии. Наистина можеше да се получи добра история.

Днес или утре започвам Лехуса на Васил Попов. 😊