Обтегнати семейни отношения и наближаващите празниците

Ама... ти сериозно ли?!? Ще ми "отрови душата" това, че съм разкарал някой досаден роднина? И ще се чувствам "омърсен" след това???

Естествено, че реването ще е цирк. Но целта на цирка е ти да се почувстваш виновен и да тръгнеш да се оправдаваш и да ги успокояваш. Ако го направиш, те са доволни, защото са постигнали целта си. А като ги иронизираш и открито им се подиграваш, им забиваш остро копие в г...  добре де, в гърба

Крайната цел на мероприятието е не на теб да ти се налага да бягаш и да се криеш от досадниците, а те да бягат от теб като дявол от тамян и да не ти вдигат. Най-сигурният начин за което е да ги дресираш, че общуват ли с теб, чакат ги единствено унизителни подигравки.

Не знам, но от почти всичко което прочетох лъхаше страшна злоба. Не мисля, че сте по-различни от роднините си. Хората, когато остаряват стават по-различни. Погледнете на една детска площадка всички, които се радват на малките си дечица. Стана ми тъжно като четох съветите за отърваване.

Най-доброто възможно решение е ПРОШКАТА. Само тя носи мир. Иначе остава оголен нерв. Само че, за да има прошка, за да има приключване трябва  този "трън" да бъде изваден. Докато имаш място, което гнои - не може.

Раната се затваря по два начина. Като се сложат граници.

Аз приемам, че този мои токсичен роднина е жертва на своето родно семейство, на токсична среда/епоха, но пък той приема, че съм друга, независима и можеща да избира нещо различно. И достигаме до някакво примирие. Да, ще те посетим на обед след празници, но не повдигаме тези тези теми. Ако това е невъзможно за човека отсреща, ограничаваме срещите до минимум и се дистанцираме. Можем да сторим Само онова, което е в наш контрол. Чуждите избори ги оставяме на хората. Болезнено е, но приемаме, че са каквото са и се молим да се променят един ден. Можем да обичаме близките си и от безопасна дистанция.

От друга страна ние самите носим непростителност. Ние самите не искаме да отстъпим и милиметър и това не помага.
Квалификацията нарцисист се използва прекомерно, често обаче забравяме като сочим с показалеца, че другите четири пръста сочат към нас.
Ние какво направихме, за да подобрим общуването помежду ни? Чудовище ли е, човекът от среща или е премазан от живота?
Има наистина непоправимо счупени хора,  но често не е само черно или бяло. Винаги е добре човек да тръгне от себе си. Да прояви разбиране, но и да умее да поставя ясни граници. Особено, ако е възрастен и независим от роднината. И прошката е процес, а не едностранен акт.

И така... Да, може да има по-позитивно отношение в коментарите, но Не, не лъха на злоба, а на болка. Наранените хора правят така.

metal.vixen, клишето с прошката е неработеща техника развита от религиозни пишман психолози. Човек може спокойно да не е гневен и без да прощава. Има непростими неща и, за да ги прости човек трябва да си промени ценностната система, за да му станат допустими. Гневът, който трови е излишен и трови самия човек, но като общество и единици от него не само може, но и трябва да сме непримирими към някои неща, не да ги прощаваме.
Ако човекът е с Клъстър Б разстройство, какво да му се прощава по-точно? Той не те е убил, защото не се е сетил или няма никаква полза в момента. Нула прошка и контакт с подобни същества. И сърдечно благодаря, че за почти 15 години Невъзможните хора в живота ни, не си дошла да обучаваш пострадалите там в прошка.

Аз не се сърдя дълго и съм простила на всички роднини, дето са ме ранявали с годините, но на този етап  не искам да си причинявам болка и неприятни усещания, особено по празникци, и затова просто страня от тях.
Не виждам смисъл от приказки като "кръвта вода не става" , ако някой се държи лошо с роднините си няма да комуникираме никога повече

Потвърждавам, че училищните психолози са гола вода.
БМ се опитва да се сближи със сина ни и е една ежедневна борба. Ама явно така ми е писано в тоя живот, да си имам душманин.

Извинявам се, не искам да бъда груба, но това са две мега клишета.
Лъха злоба... и какво от това? Когато човек се е обидил е нормално да се озлоби. Да не се правим на по-големи светци от светците все пак. Не казвам, че злобата е хубаво нещо, не, ни най-малко. Злобата трови човешката душа. И да, прошката е противоотровата. Но това е най-често много, много трудно житейско изпитание. Може би едно от най-трудните в земния ни път. Ако отсрещната страна си продължава без да се опита и тя от своя страна да обмисли постъпките/думите си е трудно да простиш. Би било прекрасно ако успее човек, но колко са примерите за истинско честно прощение даже когато отсрещната страна си я кара постарому?

И другото е клише - на детските площадки все усмихнати лица. Има в изобилие и угрижени лица, бързащи, много потънали в своето си бреме, наглеждат механично детенцето.

Въобще патетики. Във форум да, да, всеки може да реди дитирамби. А реалният живот е друго. Едно училище където и скъсани има, и полутонове също, и сенки.

Благодаря, че го написа. Аман от натиск да се прощава на всякакви отровни и злобни хора и да се оправдават всичките им изцепки. Още повече, че те самите не искат прошка, защото смятат, че са в правото си да обиждат и нараняват. Нито искам да прощавам на такива, нито да ги срещам по какъвто и да е повод.

О, не това с прошката са глупости! Толкова болка и проблеми ми причини брат ми, че най-доброто, което направих е да го блокирам изцяло! Не комуникираме от почти 3 години. Не желая да го видя и на снимка. Единственото, което мога да направя е да приема, че е такъв, толкова си може и не желае да се промени. Горе-долу така е и с майка ми, но тя не е толкова тежък случай и все още поддържаме отношения, дистанцирани, но ги има.
Няма как да простя на брат ми, той прошка не е искал. И да иска, няма да му простя, но то така или иначе няма да се случи да поиска.

Най-добре е с някои да се прекрати всякаква комуникация. На семейни празници, ако той е поканен и ходи, аз не ходя и готово. Леля ми редовно кани за рождените си дни, ако той отиде, не отивам. Това е.

Да, приемането, че има такива хора е път към лечение на вредните количества гняв. Примирението с факта, че винаги ще ги има води до пълното излекуване, но само при липса на контакт, а не, ми той си е такъв. Това е универсалното оправдание, някой си бил такъв, и какво, нека, другите длъжни ли са да търпят, защото по нещастно гентично стечение на обстоятелствата са някак биологично свързани....Сбогом и далече.

Точно, аз много преживях, докато разбера какво е “лечението” на такива индивиди. Първо - не ги търпиш. Прекъсваш контакт и си наясно как ставаш най-черния пред всички общи познати и роднини. Излива се помия, обиди, лъжи, огън и жупел. Ама не бива да се впечатляваш и да се оправдаваш.

И другото е с времето приемането, че този човек е такъв и няма да се промени. Не го търпиш, не му цепиш басма, не влизаш в отношения. Блок и игнор.

Ако останалите те тормозят блок и на тях. Това е класика – изродът отрязан, но милион добри хора ходят при жертвата и я/го изкарват лош човек. Но той/тя ти е брат/баща/майка/сестра, потърси го, вкарва се и вълшебната сила на прошката.

Мислите така, защото не сте се сблъсквали с такива родители/роднини. Аз също мислех като вас, когато се запознах с мъжа ми. Той беше ограничил напълно контактите с родителите си още преди да се познаваме и аз бях тази, която го накара да възобнови контакти, да се виждат и да общуват, защото видиш ли ,,те са ти родители и не може да са толкова лоши''... Докато аз лично не се запознах с тях и разбрах що за хора са.. Наистина не съм вярвала, че може да съществуват такива хора. Към днешна дата много рядко се чуват, не се виждат. Общуваме само с моите родители и мъжът ми ги е приел за свои. Така че не съдете хората от своята гледна точка, преди да сте в ,,техните обувки''.

Ох, Бояна, прочетох скрития текст …

Иначе да, казала съм на всички общи роднини, с които общувам - по никакъв начин да не опитват да ме убеждават да се сдобряваме. Ако искат да продължават да общуват с мен. Майка ни беше “ама той ти е брат”. Аз ѝ казах да започне да се държи като такъв тогава, няма да го търпя. Е, тя после видя що за стока е, сега поне я подминава като я види на улицата.

Но не позволявам грам да се говори, това са отношенията и ако толкова искат те да си поддържат с него връзка, но от мен да го изискват- не.

Концепцията за прошката е трудна. Много наранени хора, не я разбират и е обяснимо. Отнема време. Има истински вътрешен бунт. Изживявала съм го.

Но, прошката не отменя стореното.

Прошката не е да забравиш какво е било.
Прошка може да се даде вътрешно и без да информираш човека.
Прошката е вътрешен акт.
Разбирам, че много хора смятат прошката за религиозна идея само, но е призната психологична концепция, призната и в терапията.

Прошката е за да си върнем вътрешния мир.

Прошката не отменя слагането на граници.

Някой по-горе спомена клъстър Б.
Терминът идва от американският диагностичен наръчник  u  включва четири  личностни разтройства:
Антисоциално, гранично, хистрионно и нарцистично.  (В България НЕ диагностицират по него, а по друг)

Диагноза се поставя от психиатър или клиничен психолог, след подробен преглед - интервю. И пак не е сигурно и точно.
Пак може да се сбърка. Субективизъм
 Кратко наблюдение.Контекст.

Обаче в ежедневието си, във форуми и в разговори хората често лепят етикети. Баща ми е нарцисист, майка ми е бордерлайн. Семействата използват тези термини за обяснят или обидят, но не значи, че са реалност. Това е опростяване на реалността. Токсичното поведение може да идва от много неща, не само разстройство на личността. Дори и да има личностно разстройства човека, прошката не е да се остави да ни нараняват, а да се освободим от гнева.

Казвате, че няма гняв.Често има, но понякога наистина няма гняв. Има тъга, разочарование, скръб, ако щете. Прошката помага и с тези чувства.

Също така случаите са толкова различни.
Даже и нарцисизмът е спектър. 
Много зависи от мотивацията от двете страни.
Често е много трудно.
На много хора, вкл. тук им липсва саморефлексия. Когато човек е силно наранен, му е трудно да види собствената си роля и се фокусира само в чуждата вина. Така пропуска, че самият той може да възпроизвежда токсичност. И не е копиране на абсолютно същото поведение може да е с други прояви - подозрителност, студенина, изолация.

Надявам всеки да намери вътрешен мир.