Проблем с майка ми

  • 6 362
  • 126
# 120
Почина една баба над 90, че не знам точно  и пет ли бяха или друго. Дъщери и снахи , има си ги,  доведени ,заварени, природени, се надпреварваха да се тръшкат и  търкалят като професионални оплаквачки, коя повече страда, ами  стана досадно.
 Не е нужно толкова публичност да изразиш мъка,  а и  все някога се умира, та над 90 си е    нормално.
 Мъката идва ден след ден,  и да ви кажа, повече всеки за себе си тъжи, за проблемите със загубата , пълна промяна на живота му и други неща, дето сам знае.
 Аз и некролози не правя  извън задължителните до годината. Кого го интересува.
Виж целия пост
# 121

 Аз и некролози не правя  извън задължителните до годината. Кого го интересува.
Как така задължителни? Аз съм правила един-единствен, защото не бях съвсем в час и от погребалната агенция го направиха като почина майка ми. И баща ми го беше сложил на таблото за обяви във входа, колкото да научат съседите кога ще е опелото. Не ми е хрумвало да кича некролози из квартала.

Иначе на човек може да му е много тежко и за някой на 105 години, той си му е близък  и си го обича.
Виж целия пост
# 122
До годината се събирахме  и на гробища,  и в къщи беше ,на маса, да "нахраним" починалия.  На гробището и на входната врата, пред нея на дърво, слагах и  близки искаха за тях. Това имам предвид. Иначе всеки  според разбирането си, лепи по диреци, табла ,пред магазини  на всяка годишнина. Така го разбира.
 Обичаите в една група си спазвам, очаквано  е.  В голям град е  друго.
  Моята мисъл за възрастта  и мъката бе, че се прекали, надпревара между роднините,  после да не си близо да ги чуеш.
 Това е спам и  не е  ,за мъката  и нуждата от патерици в лицето на сина в случая.  Ами няма нужда. Показност  е.
Виж целия пост
# 123
Колко години и какви жертви трябва да направи младият син, защото майка му е вдовица? Той не е ли загубил също рано баща и няма ли право на щастие?
Виж целия пост
# 124
Така беше със свекърва ми, сякаш аз не съм сама, сякаш нямам двама сина  студенти и тя на главата ми, има нужди. Аз нямам.
 Всеки се вкопчва в който му е под ръка. Всъщност всеки има своята загуба.
Виж целия пост
# 125
Разбира се. А и майката дали ще е щастлива, ако синът й линее покрай нея, лишен от инициатива и свобода да изгражда живота си както иска? След време синът й може да започне да я обвинява: „Моите връстници/приятели постигнаха това и онова, пътуват, имат връзки, семейства, а аз стоя до теб да те пазя". Да не говорим, че може да започне да проявява и агресия спрямо нея, или пък да стане прекалено пасивен и безинициативен, неспособен да се справя сам в живота.

Така че нека да си поеме пътя без никакви угризения. Синът дължи на майка си уважение и благодарност, но не и безпрекословно съобразяване с нея.
Виж целия пост
# 126
Автора не пише отдавна.
Нещо ме съмнява тая тема.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия