Паническо разстройство - 66

anile, защо върнахте пак ципралекса, щом е спрял да работи?
Достатъчно време ли пихте золофт и сероксат, за да се прецени, че не Ви действат и те?
Аз съм в същото положение- при мен спря да работи Велаксин и в момента съм в процес намаляване и спиране , като пси го заменя със сероксат.

Anile, тревожна сте и за това сте с висок пулс.Не е нищо на сърцето.Трябва да се понатрупа хапчето все пак, две седмици е малко време според мен.

Бях с много странични симптоми от сероксат к золофт. Според пси съм свикнала на есциталопрам и явно сега трябва да повишим дозата, но преди поне спях нормално. Сега се събуждам от сърцебиене и мисли, че умирам.

Здравейте, от къде поръчвате Nozinan 25 mg ?
Преди време поръчах от Гърция , сега и там не откривам.
Благодаря !

Здравейте !
Аз съм със синдром на раздразненото черво и след много колоноскопии и прегледи стигнах до психолог и психиатър. Изписаха ми стимулотон, но минаха 20+ дни и се чувствам по-зле от преди. Предложиха ми да го сменим с амитрипилин, но не го намирам никъде .. чакам петък часа при психиатъра да видим как ще процедираме. Има ли някой с такъв проблем и как се е справил ?

Амитриптилин и Анафранил изключително трудно намирахме. Анафранила беше спрян и не знам дали в момента са възобновили доставките. Амитриптилин имах останали 5 кутии, но скоро ги изхвърлих, защото когато предложиш да ги дадеш на някой и хората реагират остро. Дано намерите вашето лекарство. Понякога е много трудно да се улучи точното. / А те буквално налучкват на принципа проба-грешка. Това ми го е казвал не един психиатър/.

Да попитам един шантав въпрос
Какво се случва ако човек в продължение на 15 години всяка вечер е заспивал с бензо? Количеството не е увеличавано. И най-вече е комбинирано с алкохол?
Ясно е , че мозъкът е привикнал и при спиране или заместване ще има сериозни последици и абстиненции, но все пак някой наясно ли е какви са пораженията за мозък, черен дроб....Благодаря!

Пия над 25 г. клонарекс от 0.5 мг вечер. Сега преди няколко месеци увеличих дозата на 1 мг. Нямам поражения на мозъка и не мисля изобщо да го спирам. Пия през деня и алкохол, когато има повод или просто с хубаво ядене.

Ema love - преглеждайте отвреме навреме черния си дроб. има мнения, че след повече от няколко месеца просто спират да действат и тогава само зависимостта ви кара да приемате   ( добре е, че не сте вдигнали дозата).  пробвайте със схема от лекар да я намалите - ще ви бъде трудно, но си заслужава.
татяна - алкохол и бензо едно влияят много върху мозъка ( алкохолът увеличава многократно ефекта на лекарството). второ - черния дроб съсипвате. в спешното са се нагледали на такива случаи - и все по-често на млади хора.

Здравейте! (Нова съм, моля ако има по-подходящо място за историята ми да ми пратите линк и ще бъде преместена)
Вече не знам какво да правя, не знам към кого и как да се обърна. Случая е свързан с моята майка. Тя е болна от МС вече 4/5 години. Трудно откриха болестта и остана с доста от неприятните симптоми, има частична пареза в левия крак и най-големия проблем-не може да стиска за тоалетна. В началото беше трудно, докато свикне, докато се научи да живее с тези неща. И тъкмо когато някак беше приела ситуацията и успяваше да съчетава нормален живот с болестта си. Получи инсулт. Преди 2 години. След това се започна ходенето по мъките. Започнаха се паник атаки, страх да излиза навън, не желае да общува с хора. В началото беше много зле, баба ми и дядо ми се преместиха за известно време при нея, за да е по-спокойно на всички, след това аз се прибрах при нея, брат ми също е при нея. Но все пак ни се налагаше на всички да продължим с животите си, не можехме постоянно да бъдем залепени за нея. С времето нещата леко се пооправиха. Спряха тези чак така силни паник атаки, спряхме да викаме бърза помощ постоянно. Но тя остана все така с нежелание да излиза на никъде. От 2 години почти не е излизала навън, само когато се налага да ходи до болницата или случайно на някой празник. Като, за да излезе изобщо започва по 1 седмица предварително да не се храни, да приема разни лекарства за запичане и главно психическия тормоз към останалите около нея се увеличава драстично, защото тя не иска да излиза. Не можела да стиска, виело ѝ се свят, можела нещо да получи… Вече просто не знаем какво да правим! Баба ми и дядо ми са всяка сутрин при нея, брат ми е почти по цял ден също вкъщи, той е малък, все още ученик. Аз чакам бебе, но също ходя, гледам да в разсейвам, да ѝ помагаме да се стегне вече, защото влошава цялостното си състояние, сковава се още повече без движение, а и психически няма как да се оправи като седи от сутрин до вечер всеки Божи ден вкъщи на дивана! Всеки един доктор, с който се консултираме ни казва, че тя трябва поне малко да започне да излиза, но тя дума не дава да се каже по въпроса, не било от това. Всеки Божи ден от нещо се оплаква и ако не ѝ се обърне внимание, започва да вменява вина, че ние не се интересуваме от нея. А тя просто не осъзнава, че ние нищо не можем да направим вече. Всички изследвания на света са и правени, всеки ден мерим кръвно по 5 пъти, пие лекарства…няма какво да направим. Лекарите също казват, че всичко е в главата ѝ и тя също го знае, но усети ли дори лек дискомфорт всичко започва наново. Все е недоволна, все е сърдита, вечерно време е в транс някакъв. Никой не я разбирал, никой не я приемал насериозно. А ние вече просто се изчерпахме, баба ми и дядо ми са възрастни, искат и те малко почивка, без да ги гледа някой всеки ден накриво, без да им се заяжда някой постоянно, че те нарочно едва ли не не искат да ѝ помогнат. Брат ми е малък, тепърва му предстои живота, аз чакам бебе, вече имам семейство. Просто не знам как ще се оправяме с нея от тук нататък…Тя дори не познава родителите на мъжа ми, защото не иска да дойде. Започва се едно дуднене, че тя с тоалетната била проблемна и тн. Просто се изморихме всички тотално, а тя го приема все едно не ни пука за нея… Ако можете да ми дадете някакъв съвет или ако някой я разбира по-добре от нас и е минал през нещо подобни нека  да ми пише на лично, как да ѝ помогнем, като тя сама не иска да си помогне? Идваше и психолог, но не помогна изобщо. А тя не дава дума да се каже за психиатър, защото всички само ѝ повтаряли, че ѝ било в главата, никой не я мислел, че може да ѝ стане нещо наистина. Просто съм отчаяна вече и моля за помощ!

Цвете, тя е за психиатър, но ако тя наистина не желае да се лекува и да си помогне , много трудно вие ще и помогнете. Тя е възрастен човек, доколкото разбирам около 50-те и е отговорна сама за себе си. Ако е много тежко положението я вкарайте в болница, но доколкото разбирам тя побърква всички и не желае да се лекува. Живота си е неин, вие и брат ви си имате свой. Гледай повече себе си и се грижи за детето, което чакаш. Брат ти е дете и не е негова работа да се грижи за нея. ВИЕ НЕ СТЕ И РОДИТЕЛИ! Спрете да се занимавате с нея и да и обръщате непрекъснато внимание. Поставете условие или да се лекува, или да се оправя както намери за добре. Чужд ъкъл в чужда глава не увира! Може да съм груба, обаче всеки е отговорен за собственото си здраве и живот и щом не желае да ходи на психиатър и да се лекува, я оставете малко повече сама, за да има време да помисли върху поведението си. И не, не сте виновни за нищо. Повече здравословен егоизъм, че накрая ще станете по-зле от нея.

Подкрепям мнението на In. Moя близка покрай непрастанни грижи за мъжа си, който е със силно нарушено психично здраве отключи куп болести и съсипа живота си.. Той също саботира всякакъв начин да му се помогне. Тъжно и трудно е, но това е реалността...

да пробват така. но и леко да я наблюдават - да не се отключи тежка депресия със мисли за самоубийство. защото и за болната ще е шок

Реално жената се изпуска, и затова се случва паниката преди излизане. За нея е трудно.
Не оправдавам мрънкането и натякванията, но повечето възрастни и болни родители процедират така.
Какво очаквате от лечение с АД, да е по спокойна като ще излиза ли, или да не ви натоварва?

Всъщност въпросният човек с бензо 15 г е алкохолик в момента. Усещам , че и към психически удря проблема..... Болестта е семейна , удря всички накрая.