Паническо разстройство - 66

Минчо Минев - зависи от лекаря. но имам доста познати, ако почнат да се връщат симптоми и им казват - старото лекарство вече не действа, привикнал си.
не мога да кажа дали се привиква или понякога се следват насоките на представителите на фармацията. защото фармацевтичните фирми "ухажват" лекарите да изписват определени лекарства

Здравейте,

не се включвам вече, но ви следя, когато имам възможност.

От година и половина вече не приемам никакви медикаменти. Имам си своите възходи и падения, разбира се. Напоследък ми се събраха доста динамични периоди и взех леко да губя пак почва под краката си, но идвам основно с въпрос дали някой забелязва промяна в погледа си при тези състояния. Очите ми са като мътни, клепачите тежат и погледът ми сякаш се рее. Такъв поглед имах, когато бях на една шепа лекарства. Не знам колко точно бихте ме разбрали, но проблем със зрението нямам и също така гледам да се наспивам.. или ме е налеггнала депресията или да почвам да търся проблема пак от 0-та...

При депрес зациклям в една точка да гледам често. Окото е изморено, трудно се концентрира и все едно се отпуска и избягва фокуса. То мозъка ми беше като умрял.
Като започнах медикаменти забелязах , че фокусирам и задържам поглед много добре. Но при мен золофт даде пластичност на мозъка като цяло.

И при мен е така. Заедно с изострена сетивност към светлина, звуци, миризми...

Здравейте!
Вече категорично съм се отчаяла. От н брой години боря тревожност, хипохондрия и си имам ритуали даже! Ритуалите са ми от детска възраст - направи това или ще се случи онова.
Преди 4 години отключих онкофобия и с нея хипохондрията. Сега ме боли ту едно, ту друго и разбира се мисля, че имам неизлечима болест и умирам.
Нямам сили вече, това ме изцежда. Моля ви кажете как да постъпя. Иска ми се да си излея душата, но не мога.
Ходих по лекари за гърди, за какво ли не и ме успокоява временно, после пак мисля, че ще умра.
Много ми се живее хубаво, на 29г съм. Не намирам подкрепа от близките ми. Само мъжа ми знае и казва, че съм луда. Как можа да му се падне такава жена.
Пожелавам ви с цялото си сърце здраве и щастие.

Провеждате ли някакво лечение? Или се опитвате да се справяте сама? Деца имате ли? И какво значи "Иска ми се да си излея душата, но не мога"?! Аз го разбирам сякаш живеете с някакви ваши тайни, които ви тормозят ужасно, но не можете да споделите.

red.lips - 4 години се мъчите. веднага психолог ( да си излеете душата както казвате), психиатър - дори и лекарства за да се съвземете по-бързо. не отлагайте за да не си провалите семейния живот ( от коментара на съпруга ви съдя - може и да е в шеговит тон, но...)

Първо искам да те успокоя, че това което мислиш, че ще умреш, е напълно вярно и е точно така. Наистина ще умреш, така че свикни с тази мисъл и повече не го мисли това. Всеки който се е родил е умрял рано или късно и ти нищо не можеш да направиш против това. Единственото сигурно нещо което ще ни се случи някога в бъдещето е, че ще умрем. Така че престани да се притесняваш за това, че ще умреш, това е неизбежно за всеки от нас и не е в нашите възможности да променим този факт. И да се притесняваш и да не се притесняваш пак ще умреш, така че по-добре е да не се притесняваш и страхуваш от този факт.
Тука има една подробност обаче - всички ще умрем, но кога ще умрем никой не знае, тоест знае, но само Господ знае, никой човек не знае. Така че има огромна вероятност да си доживееш до 100 г. без никакъв проблем. Е, искаш ли още 80 г. да живееш със страх че ще умреш, пък да не умираш година след година. Няма никакъв смисъл да те е страх през целият ти живот че ще умреш, пък ти да не умираш и да си жива и здрава. Така че просто не го мисли това повече, свикни с тази мисъл за смъртта като нещо неизбежно и се концентрирай върху живота си. Най-вероятно си напълно здрава физически, нищо ти няма, само мисълта за това те тревожи.
Като първа стъпка, посети психолог за да си излееш душата пред него и всичко което те тревожи. На съпруга си няма какво да му обясняваш как се чувстваш, явно няма да те разбере.
Втора стъпка, отиди на психиатър, може да е нужно да пиеш лекарства за да се преодолее тази тревожност. Психологът не изписва лекарства. Не се страхувай от лекарствата, няма да ти навредят, само могат да помогнат.
И знай, че има спасение от това състояние, просто се довери на професионалисти които това им е работата, сама няма да можеш да се измъкнеш.

Аз съм много зле. Нали ви споделих, че майка ми е много болна, сега чакаме резултати от биопсия. Вече 2 месеца обикалям болници и живея при нея. Постоянно имам тежки паник атаки, пия Лоразепам и Лексотан плюс приспивателните и АД. Не издържам, отпусне ли ме успокоителното ме връхлита силна тревожност. Даже докторите ме съжалиха, които в началото бяха много свирепи и груби. Като ме видяха колко съм зле, викат разбирам те, ти се справяш учудващо добре и организираш всичко. Даже ме прегърнаха и викат кураж.

Благодаря за мненията!
Да, имам и една тайна, която не мога да споделя. Пазя си я 5 години вече.

Ако не ти тежи тайната, си я пази, няма проблем, но ако ти тежи да я пазиш толкова дълго време, по-добре отиди на психолог и я сподели, да не ти тежи повече. Те, психолозите са чували какво ли не, няма проблем да се сподели всичко с тях, освен ако не си убила човек де

Търсете терапевт.

Стяга ми се гърлото като си помисля, че наближава времето, в което ще е на показ фалшивата престореност, прекомерна еуфория, световна добродетелност и куп кухи фрази и пожелания покрай декември месец. Че, за да се впиша в общия поток, ще се усмихвам насила и ще се напъвам да измислям пожелания за хора, за които не искам. И пак ще съм сама Как Ви се отразяват тези празници на Вас ?

Доказано е, че коледните и новогодишни празници не се отразяват хич добре на хората предразположени към депресия или пък самотните хора. Броя на самоубийствата расте през декемри и януари. А също и броя на разводите. Аз се чувствам много добре през тези празници. Не се напъвам да измислям пожелания за хора, за които не искам, нямам прекалена еуфория, не изричам куп кухи фрази... изобщо не правя неща които не искам и не ми се правят и се чувствам добре.

Изобщо няма да во се стори страшна моята тайна, а дори нелепа и смешна. Тежи ми, но имам чувството, че не и е дошло времето.
Съпруга ми има проблем с алкохола също.
Мен не ме депресират празниците. Почти нямам приятели и не се налага да пиша фалшиви пожелания.