Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир след Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 96

Кате,и друга страна виждам. Този,който е наранен от семейството изглежда носи по-голяма тежест от тези рани,изглежда по-сломен .А другият,който страда от липсата е по-ведър,по приема неволите от съдбата. Може би защото не е усетил какво е семейството да те нарани.

Здравейте момичета, много философски започнаха, очаквах бури, огън, динозаври, а то един кротък разговор на двама усмихнати философи. Объркана съм, но предизвикаха интереса ми.

Нинка,това е представяне на основната линия на сериала. Фрага с огъня ще го видим като има дата за излъчване на 1 епизод И аз чакам екшъна.

Да този диалог е своеобразен епиграф към историята на сериала, задава темата, идеята и настроението му. И как правим своите избори - от слабостите си, или от силните си страни...
Интересно е, няма спор.
ПП Сикорски, не знам кой е по-нараненият. А може би не трябва и да се мерят...

Чаала: Не съм пораснала като нечия дъщеря. Няма майка, няма баща... Заради сестра ми, някой трябваше да стои на краката си. И когато животът се отнася с мен толкова несправедливо, аз станах адвокат.
Доан: Този приятел, наречен живот, докато ти си правиш планове, отдавна вече е написал историята ти. В моята история, за разлика от твоята, имаше голямо, многобройно, могъщо семейство.
Чаала: "Имаше", в смисъл? Сега къде са?
Доан: Там са. Но аз винаги съм от другата страна.
Чаала: Когато човек се ражда, как не може да избира някои неща, нали?
Доан: Не се ли проваляме на изпита най-много заради това, което не можем да изберем?
Чаала: Проблемите идват или от най-слабите ни места, или от мястото, което смятаме за най-силно.
Доан: Има някои рани, които нито можеш да отвориш, нито да зашиеш.
Чаала: Като семейството ли?
Доан: Като семейството.

Сори за закъснението, дами, бях в движение.

Еве, благодаря
Диалозите, снимките и музиката са впечатляващи. Актьорската игра е топ! Добре са дошли на екраните ни

Афи със семейството

Фуркан с подкрепа, както винаги



От днешните снимки в дома на Чаала

https://x.com/i/status/2001689148558856400

Привет, дами!
Толкова обичам, когато всички спят, аз да се потопя в най- новата си книга или да си пусна филмче, което отдавна съм си набелязала. Тази вечер, във времето, което си е само за мен, чета диалога между Доан и Чаала и си казвам, че ако не друго, то поне сме случили на сценаристи.
Първоначално, подобно на Нинката, се зачудих къде са фойерверките, фанфарите и онова УАУ, предизвикано от зрелищни кадри. После Евето ми даде така нужните ми думички (благодаря, Еве ) и моето УАУ се появи.
Само в няколко фрази, съвсем синтезирано, са засегнати едни от най- любимите ми теми, които всъщност са и универслни.
1. Темата за самотата и нейните форми на проявление.
Единият е сам, лишен от майчина любов и бащина подкрепа още от детска възраст, а другият е сам въпреки родителите си и многобройнто си семейство.
2. Темата за предопределеността.
Дали наистина всички решения са в наши ръце или има висши сили, съдба, орис и т.н., които предварително са начертали пътя ни. Обикновено този път е фатален и невъзможен за промяна.
3. Темата за избора
Много интересно преплитане на темата за предопределеността и избора наблюдавам аз и съм безкрайно любопитна да видя посоката на развитие.
4. Темата за човешката уязвимост и ранимост.
Какво ни прави уязвими? Нашите слабости или това, за което мислим, че е нашата сила.
"Проблемите идват или от най-слабите ни места, или от мястото, което смятаме за най-силно."
Ох, отдавна не съм се вълнувала така! Вече почти им простих мъчението, на което ме бяха подложили, карайки ме да чакам и чакам.

Fi  
Много и сериозни екзистенциални теми, наистина. У мен, докато четях диалога им няколко пъти, звучеше мисълта на Пиндар - "Не се стреми към безсмъртен живот, моя душа, а открий полето на възможното!"
Дано и в конкретното си развитие сценарият да интересен и динамичен. В актьорския състав нямам съмнения.

Добро утро, момичета
Още съм под въздействието на тийзъра Предстои страхотен проект, трогателна семейна драма. Възхищавам се на способността на Афра да говори с очите си. Кенан, разбира се, няма нужда от представяне
От Ейлем ханъм, сценаристката ни



Така популярното взаимодействие



Екшън ще видим още в първия фрагман, предполагам вторник вечерта. Засега ни показаха само посоката. Ако някой търси химия, физика и биология, да чака 14 февруари, ше ги получи в изобилие хахаха

Байълдъм 🫠Прочетох снощи сравнение на Чаала с Момината кула, пред която седят и която се съпротивлява на морето



Фи, обожавам анализите ти

Привет



Еве
Тийзърът е фокусиран върху актьорската игра, виждаме болката на двамата герои, преди да научим нещо друго за тях. Интересен избор, отличителен от други, които съм гледала. Заинтригувана съм и чакам още

Сет има от много рано сутринта, започват втори епизод



Напусналия сценарист, Мелих Озйълмаз се е върнал в екипа

Привет и от мен, дами,

Страхотни сте всички в анализите си - нямам какво да добавя.
Чакам с нетърпение епизодите.
Аааа между другото - за тези, които очакват химия, физика, любовни искри да прехвърчат и прочие - Еве, права си, 14-ти февруари е датата, на която могат да се насладят на всичко това - Мерт и Мирай, страхотна двойка...

Добро утро, дами!
Иска ми се още малко да обговоря тийзъра и приключвам. После ще се отдам на трепетно очакване на трейлъра за първи епизод.
 Досега коментирах само сценария, без да обърна внимание на нищо друго, и мисля, че е редно да поправя тази несправедливост.
 Това, което ни беше поднесено го разчитам като много фино, елегантно, зряло и инетлигентно въведение в проблематиката на сериала. Отделен е въпросът доколко развита е емоционалната инелигентност на зрителя, решил да се спре на точно това дизи.
 Да, едни ще се вкопчат във възрастовата разлика между героите и ще търсят причини защо не им стоят добре заедно, но други (тук включвам себе си) ще се опитат да надникнат отвъд клишето за химия и физика.
 Освен стегнатия сценарии, богат на много теми за размисъл, интересен е и ъгълът на заснемане. Умелото боравене с камерата също е огромен плюс за проекта. Заиграването със зрителя при представянето на героите е много находчиво. Няма как да не ни направи впечатление, че в началото Чаала ни е дадена в профил и колкото повече се разкрива, говорейки за себе си и общувайки със събеседника си, толкова повече виждаме части от лицето й, а накрая сцената завършва с акцент на очите.
Нещо подобно имаме и при героя на Доан, но тук камерата тръгва от тялото (отдолу - нагоре), от мъжка ръка, държаща броеница, за да стигне до лицето и отново да сложи финал на сцената  с акцент върху очите.
 Очити, които за разлика от другите части на човешкото тяло са неподвластни на времето. Очи, които при деца могат да ни разкрият стари души, а при възрастни могат да са млади и закачливи. А очите, ах, очите на тези двамата... ами те са един сериал сам по себе си. Въпреки различния им цвят, въпреки различната им форма, въпреки различните души, които разкриват, болката, която ни показват е толкова еднаква и обединяваща.
За Афра знам колко добре може да изразява емоции само с очите си, но Кенан го гледам за първи път и любопитството ми по отношение на него беше доста изострено. Вече съм спокойна, виждайки колко добре кореспондира с момичето ни.