Бари (Пулия) и Матера (Базиликата) – Красивата Южна Италия - 10

Вижте! Дори в ляво, в тъмносинята вода има хора. А е 1 юни.



Но за седмица нито веднъж не се наложи да слагаме нещо различно от тениска, дори вечер. Беше си лято.

И на 9ти май тази година си имаше хора

Ентусиасти и на плажа в Бари, 18.05.2026г. 😉

Eто ги и при нас в Санта Катерина.

Моля да ми припомните от Матера до  Бари дали търсим директен автобус/влак или се придвижваме до летището първо и след това до гарата. Като цяло, кое беше по-удобно? Нещо не се справям с разписанията им. А и някакъв спомен имам за две автогари в Матера. Благодаря!

Ето няколко думи и за нашето поредно - и надали последно! - посещение в Пулия. Били сме по-рано в най-посещаваните от българите места - Алберобело, Локоротондо, Полиняно а Маре, Чистернино, Матера (тя е в съседната област, де), както и малко на север към Молфета и Трани.
Сега избрахме за основна цел Саленто, но след кацането решихме да останем една вечер да спим в труло по желание на дъщеря ми. Кацнахме, взехме рент-а-кар, разходихме се два-три часа из Бари, където ядохме по 5 евро хубави сандвичи с цяла бурата (Mr. Burrata, препоръката е от форума) и се насочихме към Кастелана Гроте, където в покрайнините беше и нашето труло. Много китно и добре реновирано, препоръчвам го - Gasphouse. Пак по желание на тийнейджърката по мръкване отидохме до Алберобело, където хем паркирахме безплатно, хем успяхме да разгледаме без никакви туристи да ни се пречкат в краката. Явно там туризмът е 99% дневен и след 20 ч. вечерта буквално нямаше никой, при това още бе светло. Направо не можех да повярвам предвид тълпите, които съм виждала преди това, и то в по-студен и неприветлив сезон!
За вечеря посетихме градчето Путиняно, от което пък останахме много доволни. Никой не го е чувал, но има и то живописна стара част, а на следващата сутрин, когато отидохме да го видим на светло - попаднахме и на седмичния пазар, откъдето си купих чудни рисувани чашки за кафе по 1 евро.
Пътем се отбихме и в Мартина Франка. Едно от градчетата, които най-много ми харесват в областта. Препоръчвам това малко семейно ресторантче за обяд.

После отпрашихме далеч на юг към Саленто, където бях резервирала ваканционна къща в Санта Катерина - нещо като курортна зона на град Нардо, на около 5 км от него на море. Първоначално, както писах в темата, се бях насочила към Порто Чезарео, където отново бях набелязала цяла къща на неприлично ниска цена. Издразни ме обаче практиката да искат отделно пари за чаршафи, пък депозит за щети, пък не знам си какво, и в крайна сметка Санта Катерина надделя. Действително, около Порто Чезарео са най-красивите плитки и пясъчни плажове в областта - С. Катерина е с каменист бряг - но така или иначе преценихме, че май не е точно времето за целодневен плаж и направихме избора.
Районът е много популярен за почивка сред италианците и затова лятото е немислима за моите разбирания навалица. В края на май водата е още студена, затова и цените за настаняване са ниски. Но пък през уикенда тъкмо почваха да се формират опашки по заведенията и край плажовете. Във всеки случай починахме си страхотно. Ето и двете къщи, тази в П. Чезарео също е с много висок рейтинг, но по-вехта - Casa Camilla by Salento Oasis. Нашата Miraria Seaside бе чисто нова, изключително чиста, с две спални, две бани и голям двор, и всичко включено в цената.
Тези бели крайбрежни курортни градчета са изключително красиви, но доста комерсиализирани, затова са подходящи главно за разходка и посещение на барове за кафе, сладолед и аперол. И ние затова ги ползвахме; много по-добри бяха ресторантите във вътрешността, най-често си прекарвахме вечерите в Нардо, където по това време на годината уличките в стария град ухаеха невероятно на жасмин. От заведенията препоръчвам това, това и това, а от тази пицария си вземахме за вкъщи.
Добавена стойност имаше и пътят до Нардо, който минава покрай десетки невероятно красиви аристократични вили от края на 19 и началото на 20-и век в еклектичен стил. Някои от тях се ползват и до днес, други са занемарени, но всички са на огромни парцели с паркова растителност. Мястото се казва Ченате.
Както всеки салентински град, и Нардо е изграден от типичния за областта жълтеникав варовик. Архитектурно преобладава барокът, като триумфът му е в регионалната столица Лече, но изключително красиви сгради има и в Галатина, а сигурно и на други места.
На юг стигнахме най-далеч до Галиполи, което не ме впечатли особено. Но Лече, Галатина и Нардо са много, много красиви! Абсолютно всяко градче има исторически център, къде по-голям и поддържан, къде по-малък, като Галатоне например е толкова забутано, че даже няма ZTL, влязохме си в него на парад с колата...
От Санта Катерина пък се разхождахме до хубаво оформената крайбрежна алея до съседното и малко по-голямо Санта Мария ал Баньо, която е около 1.5 км в посока и се ползва активно от пешеходци, собственици на кучета и велосипедисти.
На връщане прекарахме няколко часа в Остуни, където Pasticceria da Pasquale ни зареди за обратния полет с най-вкусното пастичото! То аз индустриални количества пастичоти погълнах навсякъде, откъдето мина, та мога да потвърдя - най-доброто беше. После за малко да си изпуснем самолета, защото неделя вечер и магистралата при Полиняно и Монополи бе адски задръстена (всички италианци уикенда на море), та gps-ът ни прекара през някакви селскостопански черни пътчета, дето не беше ясно дали ще излезем от тях. Но излязохме и излетяхме.

Снимките са тук, тъй като са доста - https://www.flickr.com/photos/182857952@N07/albums/72177720334006165/

Параход, явно в Остуни са много хубави пастичотите, защото и за мен там бяха най-добрите от цялото пътуване. Само че бяха от тук: https://maps.app.goo.gl/cLqN6nRQp2TGKRtF9

И аз забърсвах пастичоти от всяко място, където ги видех, ужас. Май ми стигат за цяла година напред

Параход, някой май разбира от фотография. Хубави снимки!