Тинейджърите

Махни тези сенки,
махни този грим,
аз тебе ще целувам,
а не Фармахим!.....

Как Сийка ,Мама Цоцоланка благодаря !
Поне ме успокойхте, че няма сериозно гадже ако това може да е успокоение

Здравейте мами.Виждам,че всички имаме общи проблеми с "порасналите" вече деца.Моето момче е на 14 години и не е лошо дете,обаче постоянно ми прави на пук и е на " въпреки" на всичко казано от мене.То пубер,пубер ама и на мене не ми издържат нервите.Уж гледам да не му дудна за щяло и нещяло ,защото имам спомени от моят пубертет,ама той се заяжда за всичко.Като го накарам примерно да вземе храната от детската кухня на дребния ми казва,че не бил длъжен да го прави въпреки,че сам вижда и сме го обсъждали че ми помага когато няма как аз или някой друг да я вземе поради лошо време или нещо друго.Има и още подобни ситуации и аз незнам какъв подход да предприема,понякога направо ме изважда от равновесие с голямата си уста.Неискам да се караме и да изпадаме в разни дребнави и глупави свади ама ми идва да полудея опитва се да се налага.С баща му сме разведени и аз живея с бащата на второто си дете,т.е живеем всички заедно.Понякога след поредната кавга м/у майка и син ме заплашва ,че ще се премести при баща си ,защото не е станало на неговото.Много ми е неприятно ,все е недоволен.Искам да намеря правилният подход към него,защото знам че това е трудна възраст,но вече незнам как...
Иначе не е лошо дете,все още е блейка,затова искам да не загубим връзката един към друг.В интерес на истината досега винаги съм си мислила,че с момиченцата е по-лесно да бъдеш близка но след като прочетох как се справяте и вие с дъщерите си, разбрах че тази възраст си има  проблеми без значение дали е момче или момиче.

Най-важното е да бъдат научени на дисциплина и самостоятелност още от малки!
След това проблемите значително ще се смекчат!

Реално погледнато, дисциплината се основава на ограничаване на свободата, а самостоятелността - точно обратното.
Обикновено - неволята учи - в един момент искаш, не искаш ставаш самостоятелен.
Обаче, доброволно - никой не си дава свободата. И момичетата, и момчетата. И кой ще е този, който ще е доволен от себе си, ако се лиши от свобода.
Изглежда по-скоро трябва да ги учим да ни приемат като хора с различно мнение от тяхното, и въпреки това да го уважават. Дори и с цитати като "от мен да мине и този път".
В такива случаи, аз си внушавам, че не се дразня, а тя явно си въобразява, че друг път няма да има. Забелязвам, че с времето става все по-толерантна и даже, не се налага повече да се заяждам с нея. Ако има лошо настроение, което може да премине в крясъци, я оставям да си го споделя с някое любимо занимание, с дежурната фраза "от мен да мине и този път"! Като го подчертавам интонационно - за по-голям ефект.

Момичетата по време на пубертета се отчуждават от майките си и се привързват повече към бащите. Демонстрирам й, че и аз се привързвам повече към него, защото вече е пораснала и няма нужда от мен.
Ефектът е  - "ти си най-готината майка, дай да те намляскам". 

Универсална рецепта едва ли има - въпросът е да са наясно, че с трудната си възраст нарушават спокойствието и правата на околните.


 

Привет на всички!Най- сетне намерих съмишленици на моите проблеми.На всичките си приятели обяснявам,че наи-тежката ситуация е да имаш в къщи бебе и тинейджър.Не знам кой има по-голяма нужда от мен?Доста е трудно,но сега като чета има сериозни проблеми и при всички вас.Н знам дали точно ние можем да дадем съвет за нещо,след като сме седнали да се оплакваме една на друга.Аз лично съм доста объркана и на този етап съм я оставила да има някаква свобода и да спазва само най- важните за мен неща.Къде ще ходи и кога сте си дойде.От наблюденията ми,оставам с впечатлението,че е влюбена и за това и самата тя е доста объркана.Опитвам се да говоря с нея и да и покажа,че я разбирам и съм минала по този път.Подкрепям я,но защото познавам момчето и ми е направило добро впечатление-поне за сега.По този начин нещата,като чели леко се успокоиха,но не знам до кога.Не искам да се карам с нея в къщи,защото малкият е в такъв попивателен период,че и Той започва да се кара на нея и става страшно.Много ме е яд,когато сме се скарали за нещо и тя веднага си го изкарва на брат си.Кога ще свърши тази лудница,не знам,но на моменти страшно се отчайвам и се обвинявам,че не съм добра майка Тя не иска да разбере,че се опитвам да я предпазя от някакви грешки,които може да допусне,а си мисли,че просто така си говоря,защото искам да се карам с нея.Не знам дали сега,когато съм я оставила да прави каквото си иска/в рамките на нормалното/ ще е за по-добро,но аз се чувствам малко поуспокоена и малко намаляха крясъците и депресиите.

Аз също виждам, че когато го оставям да прави каквото си иска-в рамките на нормалното всичко е по-спокойно. Но понякога ,когато се налага да повтарям, и повтарям разни неща и чак от третия път ме чува, направо не издържам и без да иска повишавам тон, то иначе няма кой да чуе. Аз съм педагог и въпреки това ми е страшно трудно да общувам със собственото си дете. А не беше така като беше по-малък. За общуване с тинейджъри човек трябва да стане изключително толерантен, внимателен, и не толкова загрижен явно.

Silvi 35,радвам се,че и ти като педагог си стигнала до извода,че трябва малко да намалим темпото и да го даваме по-спокойно,защото аз не бях сигурна,че това ще даде ефект.Все си мисля,че е затишие пред буря Работата също ми е свързана с обучение на деца-тинейджъри и от това което виждам понякога се успокоявам,че при нас нещата не са съвсем изпуснати.Но това пък ме плаши,защото тя вижда всичко и наблюдава/тъй като и тя тренира при мен/ и сега проблема е в това,че съм се отнасяла с по-голямо разбиране към другите,а към нея съм по-строга.Някой неща не иска да ги разбере или просто така и изнася.Битката ми е на всички фронтове.Не ми стига времето да се занимавам с нея,а сега вече и малкият почва да проявява характер и да върши само щуротии.Направо съм вдигнала ръце и не знам как да се оправя на моменти. Моите приятелки все още нямат тези проблеми,но само стоят от страни и се стряскат от това което ги очаква

 Тази нощ ще спя по-спокойно.Като ви изчетох,открих всичките си тревоги,въпроси и съмнения.Слава богу открих и много отговори,за което ви благодаря! 
Разговора е много искрен и помага.
Имам дъщеря на близо 14 год.Историята ни се повтаря с поечето от вашите.Минах през всички периоди:от викане и заповеди(докато се ориентирам,че става дума за пуберитет)до разговор между приятелки.Но винаги успява да ме изкара от нерви(даже и да не го показвам).
Не знам при вас как е ,но аз най-се тревожа за това,че загуби интерес към училище.Интелигентна е и ако полага труд ще е между първите в класа.Но от скоро в главата и са само модни дрехи и прически!!!
Питам я не си ли говорят с приятелките за уроци,домашни,кой какво ще учи  в бъдеще.Тя ме гледа, като  че ли съм извънземно:
"Сега не е както преди .Никой не говори за тези неща"
Предстои и труден изпит в края на м.май за влизане в елитно училище.Не ще и да знае.
По цял ден се дрънка(нека да седна на ком-па да слушам музика)А като седне започва да си чатка с приятелките в кой магазин какво са пуснали!!!
С баща и сме в конфликт заради нея.Той държи на твърдото възпитание,както едно време.Аз държа на средната линия.
Най-тежкото е че се самоизмъчвам след всяка разправия,а  измъчвам и нея.
Явно пуберитета е път,който трябва да се извърви и от двете страни.
Желая кураж на всички!

Здравейте,момичета.Вашите проблеми са и мои.Имам два сина  на 15 и 13 години.С малкия все още се ядва ,но с големия.......Много ми се иска да прочета вашите писма на моя съпруг ,защото той си мисли , че ситуацията е такава само у нас и въбще не се опитва да разбира "проблемите на тинейджъра"Не, че и аз винаги съм склонна на разбиране,но се опитвам.Аз съм педагог ,но като че ли се разбирам по- добре с другите, отколкото със собствените си деца.Винаги съм си мислела, че с момичетата е по-лесно.Моите приятелки са с по-малки деца и като споделям всички много учудено ме гледат и сигурно си мислят,че тях ще ги подмине.Големият ми син спортуваше от 1 клас, сега го интересува друг спорт, променя мнението си всяка минута, вечно е недоволен и винаги е опозиция.Трудно... Смятам,че форума е много полезен , успех на  всички в "тихата война"с тинейджърите.

С ученето най-трудно се разбираме.И аз много държа да учи, постоянно говорим, обаче това му е най-неприятната тема. В крайна сметка ние не можем да направим децата си по наш модел.Можем в голяма степен да помогнем с напътствия и се надявам някой ден да ме чуе и този ден да не бъде прекалено късно. Радвам се ,обаче че споделя с мен.С баща му не е така, въпреки ,че е момче.Това все пак означава ,че не всичко е загубено. Нишката е много тънка, трябва да внимаваме да не се скъса...

моми4ета, и  аз съм с двама тийнс, но при тях един по-сложен проблем възникна преди време! не се разбираха, не си харесваха приятелите, караха се за глупости,даже сериозни кавги са възниквали, налагало се е да говорим с 4асове, да усмирявам и даже да правя конференция с приятелите им за да изясняваме нещата! много беше трудно с големия, но сега знаем какво е и гледаме да не правим войни поне ние с баща им!баткото категори4но го мързи да у4и, само мотивация може да му обостри желанието да ка4и оценки! каката е кипра, малко грим слава богу, мина през метъл, странните  съ4етания, бижутата! сменят си цветовете на косите, питат за марки или искат да ги направи някой от близките, но решението си е тяхно! ходят по купони, срещат се с приятели и това в на4алото ми побеляваше реално косите, закъсненията или оставането в някой приятел си ме държеше  будна! може би сега съм дале4е и те усетиха, 4е либералното не зна4и анархи4но, а избирателно и отговорно поведение!може би и пораснаха, имат си ве4е и огор4енията и неприятните моменти и гор4ивия опит или позитивните такива! мисля, да се говори е добре, ако има кой да слуша, аз заложих на годините преди пубертета и базата си остана здрава досега, дано да се запазят и да не се  подлъжат по някой или компания!но прибират, готвят и подреждат колкото могат или колкото искат, сега знаят ,4е мама няма да им го свърши вместо тях , а баща им ще им мърмори до безкрай, та да си спестят вси4ко това е по-добре!определено най-много ме притеснява средата и постоянно питам за хората , които познават, искам снимки! запознавам се с вси4ки като се прибера, ако мога даже по нета отвреме-навреме!но определено се затварят и ми пускат шеги или ми отвли4ат вниманието с бъзици, вместо да си говорим за контролни  и оценки!

Муцка,дъщеря ми е точно на същите години като твоята.До скоро също се борихме с проблема мода.Страшно залиташе по фирмени неща и този снобщина ме влудяваше.За мое щастие в у-ще за сега нямаме проблеми и сама си е поставила високо летвата.Това го отдавам на това,че е спортистка и има примери пред себе си,че с малко усилие в тази насока,може да излезе в чужбина и както тя казва/живота да и стане по-лек/ Аз също имам разногласия с баща и по въпроса за възпитанието,казва,че сама  съм си виновна,защото първо искам да съм приятелка а после майка.Може и да е прав,но аз съм имала строги родители и само аз си знам какви лъжи съм измисляла,за да бъде на моето.Знам,че и мен ме лъже в някои моменти,но искам да ги сведа до минимум.Още повече,че времената са други,информацията е друга и развлеченията също.стремя се някак си да балансирам нещата,въпреки,че това ми коства страшно нерви и тревоги.И аз не винаги успявам да запазя добрият тон,но много ми се иска да успявам,защото имам огромни страхове,че еди н ден може нещо да и прещрака и да си вдигне чукалата на някъде Толкова неща има да се говори на тази тема,че няма свършване.Май,родителите трябва да минем първо курс ,дали сме готови психически и физически и после да ни раздават наръчник за възпитание на тинейджъри

Изчетох цялата тема стоически, но първо исках на теб да отговоря.
Аз се гримирам от много малка, защото бях  танцьорка,  Като й забраняваш или не я харесваш така, тя още по усърдно се гримира- това вече сигурно и сама си го забелязала. Далеч по-добре ще бъде, да си преглътнеш малко вижданията, да й купиш качествена козметика и да я заведеш на козметик да я гримират като хората- ще се хареса и няма да се мацоти така. За фондьотена - не е вярно, че  e толкова вреден, може даже да е добре за кожата, аkо е с витамини и има слънцезащитен фактор. Освен това бъди сигурна, че това няма да продължава цяла вечност, та по-добре да  я бутнеш малко в по-правилна посока, отколкото да искаш напълно да се смени курса

Иначе моя човек е на 13... май често викам по него, всъщност много викам, защото  комбинацията от него и 3 годишна сестра не е по- силите  на жив човек Най-често викам, защото се дразнят и защото той решава да се държи като 3 годишен.
Иначе като четох сега, оказва се, че успявам да контролирам времето на компа, успеха за сега е много добър, но е напълно полудял по движението фрий рън, от което ми настръхва всеки косъм по тялото. Но след като го спирах, забранявах и т.н и установих, че само още повече го амбицирам, взех да наливам в посока като тъй и тъй ще го прави, поне да има достатъчно акъл да не се катери по покривите( което е половината кеф ,ако съдя по Интернет клиповете) и да се старае винаги да знам къде е .
Предполагам с тих ужас, че тепърва предстои истинския екшън та събирам сили за тогава. Но поне ще съм се върнала на работа и няма да съм цял ден звероукротител:))

Гледам, че някои от вас се чувстват спокойни за децата си, защото са положили добри основи на възпитанието им в първите им години. Това е чудесно! За съжаление обаче това не важи за мен На мен точно това са ми най-големите притеснения, когато мисля за бъдещето на сина си. Бидейки дете на строга майка, аз исках да избягна нейните грешки и отидох в другата крайност. Доста го поразглезих. Като видях, че номера не става така започнах пък да го стягам яко. Което пак не доведе до резултат. И така  си се лутах в двете крайности Освен това ходенето на работа направо ми изсмукваше силите и в края на деня не бях адекватна, за да се занимавам пълноценно с него. С една дума казано: направих много грешки и пропуснах много неща от живота на сина си.
Сега заради малките ми синове съм си в къщи и макар и бавно, вече осъзнавам посоката в която трябва да вървя и да поправя пропуснатото, доколкото е възможно на тази възраст разбира се Освен това съм решила да си остана дълго време в къщи с малките, за да не повтарям вече допуснатите грешки.
Но на мен освен да възпитавам децата, ми се налага да възпитавам в известна степен и съпруга си Той все още е привърженик на абсолютната строгост и авторитарния режим Отдавам го и на работата му на управител на много хора, но не пропускам да му обяснявам, че възпитанието на деца не е като да работиш със зрели хора. Радвам се, че напоследък доста се вслушва и се опитва да промени подхода си, макар да му е много трудно. Решили сме да се съсредоточим върху няколко неща, на които много държим (едно от които е образованието), а за останалите - да му дадем свобода в рамките на разумното за неговата възраст (от вчера е на 13г).
Та така, при нас вече борбата с пубертета е на тихия фронт- с изслушване, с дипломация, разбиране и деликатно насочване. Надявам се, епичните битки да останат в миналото, защото свят ми се завива като си помисля за тях , а и на малките зле им се отразяват викането и караниците. Във възрастта на имитирането това е най-лошият пример, който можем да им дадем.