Тинейджърите

  • 29 022
  • 315
# 210
При моите постепенно стана.
Първо се започна с хард и хеви музиката, невинно така, все още гледаха детски филмчета.
После се промениха прическите (и при двамата), ноктите лакирани в черно, после  първите опити за по-фрапантен грим - при нея (но много за кратко, признавам, че сега гримира много умерено и с вкус).
После се появиха безкрайните разговори с приятелки и все по-чести промени в настроенията (при нея), висенето в чатове (при двамата) .
По него време подпукахме по-сериозно темата за секса и гаджетата, потръгна (с нея)
После синът ми реши, че светкавично иска да направи мускули  Mr. Green (оттогава цяла година вече тренира по 2-3 часа на ден, след което отива до библиотеката с колело или борд - това още 1 час и нещо, а в къщи прави лицеви опори) Thinking
В момента - всичко е топ сикрет, дума не се обелва за личен живот, не вдява, не чува, не се съпротивлява, измърморва нещо зад списанието си,  но не повече, нииииииииииикаква връзка не осъществявам  Sad (с него)
С нея е лесно и приятно , но идва лято, гадже може би.......оставам си с многоточието Crazy

Последната мания е да се облекат и гримират като хеви-метали, грабват китарите да се кълчат и си правят снимки така един на друг, а понякога и клипове, качват си ги после на великия сайт Laughing
Не ме дразни това последното, но по-лошото, е че въвличат много и малкия син в тези дейности, пък той хич не е дорасъл за тези занимания Rolling Eyes



Виж целия пост
# 211
После синът ми реши, че светкавично иска да направи мускули  Mr. Green (оттогава цяла година вече тренира по 2-3 часа на ден, .............а в къщи прави лицеви опори) Thinking
В момента - всичко е топ сикрет, дума не се обелва за личен живот, не вдява, не чува, не се съпротивлява, измърморва нещо зад списанието си,  но не повече, нииииииииииикаква връзка не осъществявам  Sad (с него)

Това все едно аз съм го писала, важи 100% за моя син. А днес се обаждам на класната да ми уреди среща с учителката по литература, заради преписването на класното и разбирам ,че същата тази учителка го е предупредила предния ден ,че днес ще го изпита, а моя хубавец го няма на училище. При положение ,че сутринта отиде. Е как да не му кипнат нервите на човек. Звъня му аз по телефона и той се опита да ме излъже ,че е бил на училище /това към обяд/ и сега се прибира. Като разбра ,че знам, каза ,че го боляла главата и минал през личната и тя му дала бележка. Вече не знам какво да го правя с това момченце. Аз искам да говоря с учителката да го изпитва, а той ми бяга от час...  Просто от време на време направо се отчайвам.
Виж целия пост
# 212
Мили майки,аз като една 16-годишна тинейджърка ще ви неща,които поне при мен и родителите ми(добре,де при мен и майка ми.Баща ми даже и не разбра какво е ставало!) свърши работа.В началото с майка си крещяхме всекидневно,тръшках врати,отказвах да уча,ям или каквото ми каже да направя.Знаех,че я наранявам,но не ми пукаше.Изведнъж тя спря да ми приказва.Беше се отказала да се разправя с мен.Държеше се с мен все едно съм чужд човек.По вярвайте ми идеше ми да умра!Знаех,че сега сама ще трябва да контролирам живота си,но това не ме радваше както очаквах.Един ден просто исках да поговоря с някой.Приятелките ми не бяха край мен.Нямаше с кого...освен с майка ми.За пръв път от няколко месеца ние седяхме в една стая и си приказвахме.Казах и,че искам просто малко свобода,че искам да правя и свои грешки,че не винаги ще сме заедно и аз трябва да започна малко от малко да съм самостоятелна.А нейния отговор беше,че се притеснява за мен и че аз съм единственото,заради което си струва да живее.Точните и думи бяха:"Ако не си ти как ще ми побелее косата?" Моята реакция на тези думи беше да я прегърна,да я целуна и да и обещая,че ще внимавам и че тя винаги ще е първия човек,на който ще споделям.И го правя.Сега и разказвам абсолютно всичко!А и тя не ми казва вече: "Не прави това!" или "Направи онова!" Оставя ме сама да се сетя или ме съветва когато трябва.За мен тя отдавна не е просто майка.Тя е всичко,което искам да бъда.Знам,че ме обича,но аз нея десеторно повече! Simple Smile Heart Eyes Flutter
Виж целия пост
# 213
Мили майки,аз като една 16-годишна тинейджърка ще ви неща,които поне при мен и родителите ми(добре,де при мен и майка ми.Баща ми даже и не разбра какво е ставало!) свърши работа.В началото с майка си крещяхме всекидневно,тръшках врати,отказвах да уча,ям или каквото ми каже да направя.Знаех,че я наранявам,но не ми пукаше.Изведнъж тя спря да ми приказва.Беше се отказала да се разправя с мен.Държеше се с мен все едно съм чужд човек.По вярвайте ми идеше ми да умра!Знаех,че сега сама ще трябва да контролирам живота си,но това не ме радваше както очаквах.Един ден просто исках да поговоря с някой.Приятелките ми не бяха край мен.Нямаше с кого...освен с майка ми.За пръв път от няколко месеца ние седяхме в една стая и си приказвахме.Казах и,че искам просто малко свобода,че искам да правя и свои грешки,че не винаги ще сме заедно и аз трябва да започна малко от малко да съм самостоятелна.А нейния отговор беше,че се притеснява за мен и че аз съм единственото,заради което си струва да живее.Точните и думи бяха:"Ако не си ти как ще ми побелее косата?" Моята реакция на тези думи беше да я прегърна,да я целуна и да и обещая,че ще внимавам и че тя винаги ще е първия човек,на който ще споделям.И го правя.Сега и разказвам абсолютно всичко!А и тя не ми казва вече: "Не прави това!" или "Направи онова!" Оставя ме сама да се сетя или ме съветва когато трябва.За мен тя отдавна не е просто майка.Тя е всичко,което искам да бъда.Знам,че ме обича,но аз нея десеторно повече! Simple Smile Heart Eyes Flutter

Хей сладкиш,
разплака ме  Hug Hug Hug
Майка ти има с кого да се гордее!!!
От цялото си душа ти желая щур късмет и успех!!!

Тайничко си мечтая за същото  Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 214
Здравейте!
Ами аз незнам дали съм за тук, че мойта дъщеря е само на 11 ненавършени, ама май се почна с пубертета. Разсеяна, бавна, мудна, изобщо не мисли за това, което върши в момента, всичко прави механично, няма желание за нищо, стои и гледа в точка с часове, обещава нещо и само секунда след това забравя, реши, че ще ходи с чорапогащник в жегата, защото имала косми по краката, тези под мишниците ги подстрига с ножичка, че стърчали, "забравя" да си носи очилата, абе на моменти откачам, а си имам и бебе. Понякога ми е трудно да превключвам. Незнам дали често ще ви се оплаквам, но определено ще ви чета, пък дано спечеля от вашия опит.
Виж целия пост
# 215
Здравейте!
Ами аз незнам дали съм за тук, че мойта дъщеря е само на 11 ненавършени, ама май се почна с пубертета. Разсеяна, бавна, мудна, изобщо не мисли за това, което върши в момента, всичко прави механично, няма желание за нищо, стои и гледа в точка с часове, обещава нещо и само секунда след това забравя, реши, че ще ходи с чорапогащник в жегата, защото имала косми по краката, тези под мишниците ги подстрига с ножичка, че стърчали, "забравя" да си носи очилата, абе на моменти откачам, а си имам и бебе. Понякога ми е трудно да превключвам. Незнам дали често ще ви се оплаквам, но определено ще ви чета, пък дано спечеля от вашия опит.
За космите, много се притесняват и комплексират сега момичетата и много от тях точно на тази възраст почват да ги махат. Може да ти се струва раничко, но това си е. Рано се развиват децата. Така че според мен, хващайте депилатоара и махайте, аз със моята така постъпих, нищо че беше завършила пети клас само. Те мъжете се обезкосмяват, та децата защо не.
Виж целия пост
# 216
Мили майки,аз като една 16-годишна тинейджърка ще ви неща,които поне при мен и родителите ми(добре,де при мен и майка ми.Баща ми даже и не разбра какво е ставало!) свърши работа.В началото с майка си крещяхме всекидневно,тръшках врати,отказвах да уча,ям или каквото ми каже да направя.Знаех,че я наранявам,но не ми пукаше.Изведнъж тя спря да ми приказва.Беше се отказала да се разправя с мен.Държеше се с мен все едно съм чужд човек.По вярвайте ми идеше ми да умра!Знаех,че сега сама ще трябва да контролирам живота си,но това не ме радваше както очаквах.Един ден просто исках да поговоря с някой.Приятелките ми не бяха край мен.Нямаше с кого...освен с майка ми.За пръв път от няколко месеца ние седяхме в една стая и си приказвахме.Казах и,че искам просто малко свобода,че искам да правя и свои грешки,че не винаги ще сме заедно и аз трябва да започна малко от малко да съм самостоятелна.А нейния отговор беше,че се притеснява за мен и че аз съм единственото,заради което си струва да живее.Точните и думи бяха:"Ако не си ти как ще ми побелее косата?" Моята реакция на тези думи беше да я прегърна,да я целуна и да и обещая,че ще внимавам и че тя винаги ще е първия човек,на който ще споделям.И го правя.Сега и разказвам абсолютно всичко!А и тя не ми казва вече: "Не прави това!" или "Направи онова!" Оставя ме сама да се сетя или ме съветва когато трябва.За мен тя отдавна не е просто майка.Тя е всичко,което искам да бъда.Знам,че ме обича,но аз нея десеторно повече! Simple Smile Heart Eyes Flutter
Още като ти видях ника и се сетих,че си тийн(моята щерка  е sweet love).Аз честно казано също съм си мислила за подобен вариант на поведение и вчера опитах нещо подобно:Като тръгваше на училище ,я предупредих ако ходи някъде другаде да ми се обади,че нали съм отговорна за нея и т.н. ,а те последните дни не се задържат много в училище.Получих отговор:"Ти и без друго 100 пъти ще ми се обадиш!".Затова реших и цял ден не и звънях,а резултатът е,че снощи нямаше тръшкане на врати.Но днес не се стърпях и звъннах 2 пъти Embarassed!Силно се надявам и нейните приятелки да не са наоколо някой ден,за да ми се случи същото като на теб и майка ти!  bouquet
Здравейте!
Ами аз незнам дали съм за тук, че мойта дъщеря е само на 11 ненавършени, ама май се почна с пубертета. Разсеяна, бавна, мудна, изобщо не мисли за това, което върши в момента, всичко прави механично, няма желание за нищо, стои и гледа в точка с часове, обещава нещо и само секунда след това забравя, реши, че ще ходи с чорапогащник в жегата, защото имала косми по краката, тези под мишниците ги подстрига с ножичка, че стърчали, "забравя" да си носи очилата, абе на моменти откачам, а си имам и бебе. Понякога ми е трудно да превключвам. Незнам дали често ще ви се оплаквам, но определено ще ви чета, пък дано спечеля от вашия опит.
Моята малката е на 10 и половина и ходи с дълги панталони заради космите,а има приятелки на 9,които се обезкосмяват!Засега се опитвам да и обясня,че може да изчака поне до другото лято и уж се съгласява,но незнам докога ще е така!
Виж целия пост
# 217
Момичета, дейно вземете участие в обезкосмяването!!!
Запишете час за козметик или лично връчете средството срещу "гнъсните" косми  Wink
Щом започва да ги притеснява, ще го направят  Sad
Аз постъпих като вас и щях да припадна като видях обръснат участък,
перфектно изчислен, да не се вижда от панталона  #Crazy #Crazy #Crazy

Обяснявах, че по-добре е да и дойде първо цикъла и тогава да предприемем мерки.
Факт е, че се беше почувствала зле и го беше направила сама,
а и се притесняваше, когато разбрах  ooooh! ooooh! ooooh!
Доста време ми отне, да я уверя, че съм привърженик на обезкосмяването,
че просто исках да изчакаме и т.н.
Сега си правим коламаската заедно и това е едно от малкото неща, които правим заедно  Peace
Виж целия пост
# 218
Просто трябва да приемем, че първото обезкосмяване, първите превръзки и първият сутиен сега се случват с около 3 години по-рано отколкото преди 25 години и толкоз.
Не знам защо е така, може да е от нещата, с които ги храним, но фактите са си факти и защо да ги затормозяваме с границите, които са били валидни за нас. Дето пише Мина, накрая ще хванат на баща си самобръсначката и ще решат проблема по най-калпавия начин.
Виж целия пост
# 219
Пропуснах за космите под мишниците. Химията ми е много слаба, но доколкото разбирам, космите под мишниците задържат потта, бактериите почват да втасват и много мирише. Няма да ви разказвам обект на какви груби майтапи стават понамирисващите момичета.
Виж целия пост
# 220
Просто трябва да приемем, че първото обезкосмяване, първите превръзки и първият сутиен сега се случват с около 3 години по-рано отколкото преди 25 години и толкоз.
Не знам защо е така, може да е от нещата, с които ги храним, но фактите са си факти и защо да ги затормозяваме с границите, които са били валидни за нас. Дето пише Мина, накрая ще хванат на баща си самобръсначката и ще решат проблема по най-калпавия начин.
Принципно е така!Аз също пропуснах първото обезкосмяване на каката (по-точно се беше обръснала),но сега си правим заедно кола-маската.Но мъничката ми е изключително дребничка-едва 25 килограма е,няма никакви признаци на съзряване,прилича още на бебе!Откъде и дойде наум за косми-направо незнам!Тя е и доста по-послушна от кака си(чукам на дърво),така че искрено се надявам да ме послуша и да изчака!
Виж целия пост
# 221
Тинейджърски мами, благодаря за съветите! Все си е друго да чуеш нещо от хора с пресен опит, ама не споделяте колко са големи вашите деца, та да се ориентирам ние докъде сме и какво ме чака евентуално. Все ми се ще да поизчакам с обезкосмяването, че веднъж като се почне и на около 3 седмици трябва да се поддържа. А иначе за хигиената и миризмата на пот  по окосмените части много сме говорили и няма проблем. Обича да се плацика по няколко пъти на ден, особенно ако е била навън и се е поуморила и изпотила, директно влиза в банята, а вечерния тоалет го тренираме откак се е родила. Все едно беше вчера, а вече ми създава пубертетски грижи.
Виж целия пост
# 222
mama-eli,
само след броени дни навършваме 15  Wink
А "космарлаците" ги беше подбрала на 12 години - онези участъковите  Laughing
Но после си счупи крака и след свалянето на гипса, вече нямаше как.
А мишничките и давах да ги подстригва,
все още наблюдавам, уж небрежно зоната на триъгълника  Mr. Green
Чакам жокер, за нещо, което може би няма да ми бъде споделено  Mr. Green
Дано да почакам повечко де  Praynig Praynig Praynig
Уж няма индикации, ама вече знае ли човек  Mr. Green
Виж целия пост
# 223
Тя сестра ми е на 13г. Майка се е хванала за главата и незнае какво да прави.Тя не е от тези които много излизат но за сметка на това по цял ден виси пред компютърът и въобще не учи а само си пише глупости по Скайпа.Тя е 6 клас а е останала на 3 поправителни.Незнам.Сигурно ще повтаря.Като й направиш забележка само се сърди и реве.Отговаря и се зъби. SadНезнам и аз имам момиче.Ще видиме като порасне и тя ли ще е така.
Виж целия пост
# 224
lulu7307,не е нужно приятелките и да ги няма,за да я помолите да поговорите за това какво се случва.А и наистина ако постоянно и звъните и я питате къде е,с кого и т.н. нищо не постигате.Трябва да я оставите тя сама да започне да ви споделя,а не да я притискате.Е,едвали от веднъж ще спрете да я търсите,но ако днес сте я търсили 5 пъти утре намалете с един.Така ще и покажете,че и имате по-голямо доверие.
Не ви пожелавам да преминете през ада,който преминахме ние,но ви пожелавам да успеете да задържите връзката с децата си Simple Smile Flutter
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия