лудницата след раждането

  • 6 871
  • 132
някои от темите напоследък ме накараха да се замисля по-сериозно, че, живот и здраве,  ще трябва да се справя с щастливите и напористи баби и дядовци, а ако се домъкнат - и лели още първите дни от прибирането в къщи. не искам бебето да минава от ръце на ръце, нито да ми се мотае из къщи един куп народ, "за да помага", или през 10минути да се обаждат по телефона да питат как сме, какво прави бебето, какво съм му дала, как съм го облякла и прочее инспекции. само като си представя ситуацията и почвам да се ядосвам  Embarassed  смятам майка ми да ми помага в началото, но други помагачи не искам /мъжо не го смятам в това число - нали вече ще е татко и трябва да си носи отговорностите  така или иначе  Wink/. може би е добре от рано да покажа, че не желая подобни намеси, защото сигурно и аз няма да знам тогава какво ми се случва и ще съм ужасно объркана, че да се занимавам с щастливи помагачи и бих реагирала много остро  newsm78. но пък и не искам да се почувстват обидени - все пак и за тях това е един вълнуващ момент.
вие как се справихте с този период? проявяваха ли тактичност вашите роднини или конфронтациите са неизбежни?
Виж целия пост
# 1
Naistina ludnicata shte e pulna no e mnogo vajno da pokajesh che edinstvenite hora koito vzimat resheniq za tova dete ste ti i mujut ti.Maika mi i svekito se pomuchiha da si nalagat mneniqta no gi otrqzah kato i mkazah tocho tova v prav tekst.No da ne govori mche samo me chakaha da otida dotoaletnata ili da vlqza v banqta za da go vdignat.Sega edna chiniq ne moga da izmiq.Ne se ostavqi da ti razligavqt deteto zashtoto ti shte si beresh qdovete sled tova  ooooh!.Ne moje da ne go gushkat i da mu se radvat no vsichko trqbva da ima granici.
Виж целия пост
# 2
Ако имаш напористи баби около тебе е добре предварително да сложиш някакви граници. Не е нужно да се обидят - може и под формата на обикновен разговор за това какво искаш и какво не във връзка с бебето. Веднага след раждането ще имаша нужда от малко помощ, но по-добре за нещата от домакинството, а не толкова около бебето.
Виж целия пост
# 3
Ще следя темата  Peace
И мен ми се въртят такива мисли в главата, но пък ако ме изнервят ще си кажа, пък ако искат и да се сърдят  Naughty
Виж целия пост
# 4
Ако имаш напористи баби около тебе е добре предварително да сложиш някакви граници. .................
 Веднага след раждането ще имаша нужда от малко помощ, но по-добре за нещата от домакинството, а не толкова около бебето.
Мястото на бабите е в кухнята!
Вярно, че първите 1,2,3 дни ще си ошашкана много, и ще се чудиш сега какво?как? Но бъди сигурна те, бабите още повече не знаят от тебе! Защото ти си МАЙКАТА. В твоя полза работи майчиния ти инстинкт.
Аз по време на 1 бременост изпомлях всичката спец.литература, която ми попадна.
А когато бабите се засилиха "да къпят бебето" ги пратих най-учтиво да ми помогнат с готвенето, простирането, гладенето....и....и скоро си заминаха.......останах съвсем сама с таткото, който да е жив и здрав само дето не кърмеше.
Виж целия пост
# 5
След раждането на сина нашите бяха тук,но съвпадна с новогодишните празници,изписаха ни на 24.12. След празниците си отидоха и останахме тримата,бебе,тате и аз. Аз не игнорирах татето,той пое голямата част от грижите за дома,готвенето и сега си е негова работа. Определено смятам, че така е  направило,бързо да останете сами,стига ти самата да се чувстваш добре за да можеш да се грижиш за бебето. Лесно е да има баби да се грижат,но родителите трябва да решават всичко свързано около детето. Обаждането си е нормално,радвам се,че нашите се обаждат,доказват че обичат децата ми. Ако нареждат нещо казвам да,добре,но си върша това което аз съм счела за правилно,не смятам че това е повод за притеснение и ядове. А и защо още от сега се притесняваш за такива неща,нещата ще се наредят дори и без да го мислиш и да се дразниш от сега. Радвай се на бременността и мисли хубави неща.
Виж целия пост
# 6
Ако имаш напористи баби около тебе е добре предварително да сложиш някакви граници. Не е нужно да се обидят - може и под формата на обикновен разговор за това какво искаш и какво не във връзка с бебето. Веднага след раждането ще имаша нужда от малко помощ, но по-добре за нещата от домакинството, а не толкова около бебето.

Напълно съм съгласна Peace

Леко бременеене Heart Eyes
Виж целия пост
# 7
Аз нямах нищо против да дойдат да си видят внучето - не живеем в един град. Не мога да ги лишавам от това удоволствие. Дойдоха всички, остан ах два дни и си тръгнаха. Остана само леля ми, страхотна помощ ми беше - моята единствена задача беше да кърмя и да си гушкам бебето. След нея дойде свекърва ми - същата работа. Само ме глезотеха и аз трябваше само да си гледам бебчето. Те дори ми го къпеха в началото, докато свикна. Никой не ми се е месил за нищо, нито са ми пречили по някакъв начин. Не знам дали щях да се справя толкова лесно без тях. Явно всичко си е до роднини, моите са си супер! Party
Виж целия пост
# 8
Най-интересното беше, че свекърва ми прояви много по-голяма тактичност от майка ми. Беше питала мъжа ми колко време я искаме в къщи и когато той й каза, че не искаме тарапана и след изписването желаем да си останем сами, гък не каза...
Майка ми си пусна една дълга отпуска, при положение, че я бях предупредила отрано, че не искам никой да ми помага. Дойде в къщи с нагласата да поостане и накрая доста си поизострихме отношенията...Тръгна си предсрочно едва ли не обидена...Честно казано, не чувствам никаква вина - ако беше уважила решението ми още в самото начало, нямаше да стигне дотам.
Виж целия пост
# 9
А и защо още от сега се притесняваш за такива неща,нещата ще се наредят дори и без да го мислиш и да се дразниш от сега. Радвай се на бременността и мисли хубави неща.
защото обичам да са ми ясни и подредени в главата нещата предварително. до колкото е възможно, де  Wink
майка ми не ме притеснява толкова - с нея мога и да се карам, дори и да не съм права  Embarassed нали ми е мама - сдобряваме се и забравяме  Heart Eyes
Виж целия пост
# 10
Най-интересното беше, че свекърва ми прояви много по-голяма тактичност от майка ми. Беше питала мъжа ми колко време я искаме в къщи и когато той й каза, че не искаме тарапана и след изписването желаем да си останем сами, гък не каза...
Майка ми си пусна една дълга отпуска, при положение, че я бях предупредила отрано, че не искам никой да ми помага. Дойде в къщи с нагласата да поостане и накрая доста си поизострихме отношенията...Тръгна си предсрочно едва ли не обидена...Честно казано, не чувствам никаква вина - ако беше уважила решението ми още в самото начало, нямаше да стигне дотам.
При нас се получава непрекъснато описаната ситуация. И моята свекърва винаги е по-тактичната. Уважава мненията ни като родители за възпитаване и отглеждане на детето, докато майка ми винаги е "супер-бабата". Не отричам, че последаната и много ни е помагала за гледането на бебето, защото аз се върнах много рано на работа, но омърморана й помощ понякога по-скоро ми натежава newsm78
Виж целия пост
# 11
Имаш уста, използвай я по предназначение. След като не искаш никой да ти се бърка, просто им го кажи твърдо. Успех!
Виж целия пост
# 12
Аз вече съм казала, че ако почувствам нужда от помощ се ги помоля и поканя. Естествено е, че ще идват да виждат внучето си, но да ме побъркват със съвети Naughty Аз съм майката на това дете и аз ще се погрижа за него най- добре, а и мъжът ми е зад мен Wink
Виж целия пост
# 13
При мен лудницата беше пълна. Прибирайки се от родилния дом, всичко в къщи беше преподредено по вкуса на бабите. И те двете се натрясоха вкъщи. На всичкото отгоре и прабаба ми идваше всеки ден и ме караше да ям лук и да пия боза за кърма. Всяка сутрин се събуждах от телефона. Все някой звънеше да види как сме, в 7.00ч. при това. Докато накрая изключих телефона от розетката. Чувствах се на гости в собствения си дом. Свекърва ми по цял ден ручеше с прахосмукачката и с парцала в ръка. Майка ми готвеше по 3 манджи, на другия ден се хвърляха и пак наново готвене. Да сме си разнообразявали менюто. Като дойдеше време да кърмя всичко живо се завърташе около мен и почваше да ме гледа в гърдите дали ще кърмя "правилно". Най- големия куриоз беше когато свекърва ми се качи на леглото зад мен и ми хвана гърдата да я поднесе на детето, аз не съм можела да се справя. А то като писна.... Е, това беше 2 седмици. Накрая казах край и изгоних всички. Но аз съм си виновна, защото още преди да родя имахме уговорка да ми помагат. Но това тяхното на нищо не приличаше. Така че най-- добре още отсега се уговорете, че ще ги потърсиш ако прецениш, че не можеш да се справиш сама. Сега аз от време на време например моля свекито да сготви нещо и да ни донесе или майка да погледа малката за час- два. И дотук. Справям се много по- добре без тях. И най- важното- не съм изнервена така както когато те бяха вкъщи.
Виж целия пост
# 14
Направихме график предварителн о и го раздадох на бабите - коя от коя до коя дата да дойде , а след това им дадох задача да информират и роднините, че след като се почувствам добре ще ги поканя, за да видят бебето.
Сега мъжа ми вече ми дава зор, да изготвам новия график - за помагачите Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия