О, Кло, съчувствам, след две седмици отпуска на работа си е тегаво.
Донсита, ти днес по-добре ли си в сравнение с вчера?
Тука стана малко като в свекървенската, защо бабите нямат работа да се месят как младите отглеждат детето
шегувам се, да не се обиди някой.Ще кажа само, в добавка на вече споменатото за вината, че не се справяме добре, че 40-те дни след раждането в народните поверия, колкото и да са доведени до крайност, не са случайни.
И при най-леката бременност и раждане след това първоначалното възстановяване отнема около 6 седмици.
Ако е секцио пък си и след операция на всичкото отгоре.
Подкрепата в този момент не е както беше моята свекърва "аз ще гледам бебето, ти си свършя някоя работа". Подкрепата е да свършиш всички други задачи - да изчистиш, да приготвиш пипателна храна, да гледаш по-голямото дете, ако има, изобщо да улесниш майката във всички възможни други задачи докато тя гушка и гледа бебето.
Това е и реалната помощ при евентуална следродиона депресия. Не, да я ръчкаш да излиза на разходка (това не помага и при депресия и при следродилна), а да я подпомогнеш с всички други неща в един абсолютно нов свят, за който не можеш да се подготвиш предварително по никакъв начин. В който свят в първите 3 месеца на детето (неслучайно наречени четвъртия триместър) нейната работа е бебето.
Ще спра тук, че и без това стана повече отколкото исках.
Хайде спорна да е.

