Яхнала съм метлата. Къщата е с главата надолу, мъх оставя кое където свари.
Ходих малко по задачи, като се прибрах заварих тотал щета в кухнята, плотът около мивката плува във вода. Питам го какво се случва, а нищо, какво да се случвало. Как нищо, бре човек, ще почне да се стича по шкафовете, не виждаш ли? Ми кво толкова, после щял да избърши

Купих си златно мляко от една аптека с хиляда зора, за малко да си тръгна без него. Влязох, фиксирах го на един висок рафт, под него натрупани кашони със стока. Изчаках си реда, казах какво искам, аптекарката ми отговаря мчи зими си гу оттам. Не мога, високо сте го качили, не го стигам. Офф, пффф, подскачаха две апкерки, бутнаха други неща, накрая го свалиха. Идва ред да плащам - 6.20. Давам 50 лв и 20 ст. Пффф, нямам да ти върна. Питам може ли с карта - за толкова малко пари не е хубаво. Ми добре, приятен ден. Пффф, оффф, ти сега къде отиваш? Няма ли да минеш през някой магазин, там да ги развалиш и на връщане да минеш да го вземеш? Викам не, ще си потърся от другаде да си купя. Оффф, добре, айде с карта тогава, макар че хич не е хубаво толкова малка сметка с карта. Това в централна аптека с голям човекопоток и много клиенти.
Айшамусаневиди.

и само се ядосвам, ама на...
ама то косата ми е такава, а няма как да е в посл.момент. За НГ никви такива. Права и твай. Лакирах се поне.
