Номинации за най-голяма муня (тема 14)

А на чуждо погребение озовавали ли сте се?
Опело. Роднини от всички краища, които не са се виждали отдавна, прегръдки, шептене, сбогуване с близкия, знаете как е. Тръгваме към гробищата, ние сме с кола, защото водим възрастен човек, до нас вървят други от нашите, караме след други коли, зад нас има други коли от нашите. Слизаме където са се събрали хората и 5 човека сме се прегърнали най-отзад, потънали в дълбок разговор. Докато една от нас вдигна глава - хора, това не е нашето погребение! Ужас.
Отделен е въпросът, че погребение де факто нямаше, а са решили за кремация - но на никого нищо не са казали. Свирихме отбой на доста народ, като научихме.

Представям си картинката, прибирам се вкъщи, вратата се отваря, и излиза съседката и мъжа ми, и тя държи бельо в ръцете си... Ще е интересно за обясняване!

На чуждо погребение не, но съм се озовавала на чужда сватба. И ето повод да се разпиша в темата, която отдавна само следя, понеже не се имам за голяма муня, а иначе е приятна и забавна. Или за да се успокоявам, че "не съм голяма муня" нали ...
Та кани ме колежка, шефката на екипа ни, с която не сме близки и даже се чудя защо изобщо ме кани, но отивам.
Вися натъкмена в църквата и си мисля как изобщо не ми се пребивава на това събитие и как не познавам никого, ама нейсе там съм, а другите колеги са се скатали, блазе им. Сред гостите забелязвам позната, с която преди много години сме изгубили връзка и тъкмо намирам в нея спасителна сламка за едно по-поносимо прекарване, радвам се дори, че случайна среща ни събира отново. И тя ме фиксира с видимо сходни чувства, правим си жестове някакви, през тълпата, че ще се видим после и хоп – влизат младоженците. Гледам ги жизнерадостно няколко дълги секунди, защото така е редно нали, ръкопляскам им даже, обаче едно червейче започва да дълбае в съзнанието ми, че нещо не е наред – ми те не приличат на себе си! Хайде младоженеца много не го познавам, но булката?!?    В миг съзнавам, че това изобщо не са те! Това са някакви съвършено непознати хора. Следва бърза справка в телефона ми, за да разбера, че съм в грешната църква. Тръгвам си скорострелно под недоумяващия поглед на моята позната.
Когато стигнах на правилното място, шефката вече се беше омъжила. Е, поне датата не сгреших и от последвалото парти нямаше мърдане

Номера с плащането с дебитната карта вместо чекиране с тази за градския транспорт правих 4 пъти!
Хем съм ги сложила на различни места в портфейла, ама като и двете са зелени
Усетих се като си видях банкирането и се зачудих какво съм плащала за 1,60лв и то всеки ден- от тогава не се чекирам в автобуса- по добре да ме глобят/ако го правят/за това че не съм се чекирала,пък!
По-зле е като се опитвам да платя в магазина с картата за транспорта- нИще бре и нИще ама и аз се чудя от кога на дебитната имам снимка
Още по-зле е, че веднъж отидох до магазина който е на около 600м. от нас само с очила и дебитна карта- да не ми тежи чантата......ама познайте коя карта бях взела -  да...тази със снимката .
Бая срам брах на касата, оставих покупките и тичах до нас за другата карта.....

Аз бях 15 минути на родителска среща в друг клас слес като моето беше трета година в този клас...

Някога, преди много години, учителите трябваше да посещават домовете на учениците и да пишат някакви отзиви - при какви условия живеят децата, семейна среда и т.н. Та тъкмо са ме приели в мечтаната гимназия  и новата класна, с която още не се познаваме, трябва да дойде у дома. Чакаме я, тя закъснява доста и когато най-после идва, ни разказва следното - объркала блока и отишла в друг апартамент, в който живело момиче със същото име като моето. Оказало се, че и то било кандидатствало в същата гимназия, но не го приели. Като се представила, че е негова класна, хората решили, че момичето е прието като резерва или нещо подобно. За известно време настанало голямо вълнение в семейството, докато не се разбрало къде е грешката ... Направо ми беше дожаляло за хората и фалшивата надежда, която ги беше огряла за кратко.

Този номер и аз съм го правила. Просто бях забравила, че след лятната ваканция децата преминават в по-горен клас. Даже като видях в списъците на входа къде се намира кабинетът, който уж търся, пак не се светнах, въпреки че гимназията си имаше някаква система и по-големите бяха по горните етажи. Даже вървя и си мисля "Тия пък защо са ги забили нашите на долен етаж и в този коридор, много странно".
Влязох в грешната стая, гледам - само непознати родители, а по принцип ги познавам всичките. Почудих се, повъртях се малко и като не видях нито едно познато лице да влиза, се изнесох привидно небрежно, защото срещата още не беше започнала. Вкъщи не споделих на детето и ММ, че щяха да ме спукат от подигравки.

Ох, подсетихте ме, че и аз съм била на грешното място!
Трябваше да присъствам за пръв път на едно събрание , ще го нарека ,,Клуб Г,, който щеше да се състои в помещение в един висок блок. Знаех по физиономия някои от организаторите.
Да, но има още един висок блок и там има събрание, и се оглеждам и се чудя на темите, които обсъждат, че нямат нищо общо с това, което трябва да е.......
И сега познахте аз на кое събрание бях - на етажната собственост в блока, който съм объркала!
Закъснях доста за моето си събрание, но все пак отидох!

Като каза за объркани събрания... Аз пък се сетих за моя голяма мунщина, когато бях на 17.
Доволно наслушана на емоционалните разкази на моя съученичка, извършила първия си парашутен скок, съвсем първосигнално решавам да пробвам и аз. За целта обаче първо трябваше да се мине кратък курс, включващ теоретична и практическа част, преди някой да ме допусне да припаря до парашута.
Теорията включваше няколко вечерни лекции в тогавашното ОСО (Организация за съдействие на отбраната). Отивам в назначения час, намирам в списъка на входа номера на залата, катеря 4-5 етажа, намирам залата, влизам и сядам. Около мен мнозинство младежи и тук-там някоя девойка.
Влиза лекторът и започва да говори. Слушам аз, водя си бележки и в един момент осъзнавам, че нещо не е наред. Информацията нещо не се връзва с моята цел. С ужас установявам, че съм объркала залите и присъствам на лекция за водолази. Досрамя ме да стана и да си тръгна, затова останах. Заслушах се, омагьосах се и започнах да се двоумя дали да не се ориентирам всъщност към водолазите.
Но това беше до момента, в който лекторът заяви: „За добрия плувец не е задължително да е добър водолаз, но за водолаза е задължително да бъде добър плувец.“. И тук настъпи моментът на отрезвяването. Че мога да плувам, мога. Даже владея 3 стила, тренирала съм плуване като малка. Но не бих могла да кажа, че съм добър плувец, доколкото издръжливостта ми куца и определено не бих могла да преплувам няколко километра например. И се отказах от идеята.
Следващия път се постарах да не объркам залите.

Много забавна тема! По принцип уж не се имам за муня, но не съм съвсем без изцепки и като прочетох няколко поста за озоваване на грешното място, в главата ми изплува неотдавнашна моя мунщина.
Декември месец трябваше да се подложа на една процедура на крака, няколко дни преди това съм на преглед при доктора, който по принцип преглежда в два кабинета, в различни обекти на една и съща клиника. Уж питах секретарката му, когато записвах часа за процедурата в кой точно филиал да отида и съм сигурна къде трябва да съм. Отивам аз 15-тина минути преди уречения час и казвам на регистратура за какво съм отишла, а те ме гледат като натровени. Ама той докторът не е тук, казва рецепционистката, тази процедура я извършва в другия филиал. Ами сега, той се намира на 10-тина км, няма да успея на време. Мъжът ми прибели очите и ме обвини, че съм блейка, защо не съм била питала. А аз питах и ясно помня какво ми казаха, още повече двата обекта са с различни имена и няма как да се сбъркат. Както и да е, качихме се в колата и тръгнахме, а аз междувременно се обаждам на доктора да се извиня и да предупредя, че закъснявам. Той се позасмя човека като му обясних защо закъснявам, казва - спокойно, чакаме те, не се притеснявай. Е, закъснях с около 30 минути, пак хиляди извинения, докато ме приготвят на операционната, а той се смее и казва - благодаря, че закъсня, ние използвахме случая да си починем малко, да пием по кафе. А сестрите пригласят доволни и те отстрани и се пидсмихват. Стана ми една идея по-малко неудобно, ама доста време се порицавах наум, де.

Е, аз вече съм писала в една от първите мунски теми, че отидох на грешното място за работа. Уж гледах адресите, упътванията и суйна и буйна се явявам, изпявам си всичко, дето трябваше да кажа и съм доволна от себе си. Че даже и два пъти го повторих, защото жената срещу мен ме гледаше с недоумение, помоли още веднъж да обясня. И двете се смяхме, когато разбрахме каква съм я свършила.
Явно така съм впечатлила шефката на това място, че ми се обадиха и почнах при тях. И най-интересното беше, че те не търсеха хора тогава.

Сийка, на нас пък все ни повтаряха, че няма нубда да можем да плуване, за да сме водолази. Тоз е бил сериозен лектор

А колко от вас са хващали влака в обратната посока? (Моя приятелка беше, по изключение - не аз.)

Хващала съм всичко възможно в грешната посока.
Имаше един период, в който пристига метрото, аз просто се качвам и отпътувам, накъдето отива. Толкова ми се спеше сутрин, че изобщо не виждах кой номер е.

Аз май писах наскоро за приключение с метрото в Мадрид. Че трябвало да сменим влака на една спирка, въпреки че линията е същата. Влакът, в който бяхме, се върна обратно, докато се усетим по имената на спирките, че не се движим напред.