Номинации за най-голяма муня (тема 14)

Аз казвам винаги като видя нещо подобно. Последния път казах на едно момиче, че й е отворен изцяло "дюкяна", а тя ми заяви, че така си ходела

   Трябва, трябва да се казват такива неща. Дискретно, деликатно. Поне няколко пъти съм подсказвала така на жени с изцапан на дупето панталон... Случва се, по-добре да се каже.
   Иначе, вече взех да забравям какво съм споделила в тази тема и какво не, та ако се повтарям, моля за извинение. Спомних си как, като бременна, веднъж бях облякла светла рокля на цветя и светло дънково елече. Обаче, облякла съм ги наопаки и двете... Материите бяха такива, че не им личеше много кое е лицето, кое опаковата част, но шевовете си бяха отвън. Една жена на улицата ме спря и пита дали против уроки съм се облякла така . Добре, че не бях много далеч от къщи.

Някъде през 90-те години отивам преди обяд на автогарата да купувам билет на сина ми, че щеше да пътува по-късно през същия ден, а билетите се изчерпваха. Купила съм вече билета и се отправям към спирката обратно на работа. Чувам мъжки глас зад себе си "Госпожице! Госпожице!", ама нали не съм госпожица, продължавам си и не се обръщам...вече пресичам, вървя към спирката, а гласът продължава да се чува - значи и госпожицата върви някъде след мен, си мисля...Заставам вече на спирката да чакам, към мен се приближава мъж на средна възраст, прилично облечен, с бомбе и казва" Госпожице, още от автогарата Ви викам, обаче не се обърнахте. Исках да Ви кажа, че имате бримка на чорапа и знам, че като я видите чак вечерта, ще се почувствате неудобно, че сте били с нея кой знае откога и сигурно бихте искали някой да Ви каже, та така, затова тичам..." Направо онемях - обърнах се, погледнах и вярно, има бримка. Купих си чорапогащник още по път за работа (даже два, оттогава имах винаги в чантата резервен и в чекмеджето на бюрото още два). Заговорихме се с човека, оказа се, че бил университетски преподавател, живял в Германия дотогава. Даже си намерихме общи теми.
Сега, ще рече някой, че е опитал оригинално да ме сваля, но не, не поиска нито телефон, нито други данни за контакт и повече не го видях. Замислих се, че рядко, много рядко се срещат днес такива джентълмени (свекър ми беше от този вид, Бог да го прости!), направо са на изчерпване. А аз така се засрамих, че както казах, повече без резервен чорапогащник или чорапи, не излязох от дома.

На един бирен фест на излизане от тоалетната видях, че момичето до мен си е защипало роклята в гащите. Реших да й кажа и я заговорих, а тя нещо ми агресира насреща без даже да чуе какво й казвам. Оставих я така да си ходи
Ама за една бримка на чорапогащника... Случва се. Какво да се прави.

Като родих първото дете и ми беше голям мерак да си нося пак нормалните дрехи. Да, ама коремът още не се беше прибрал и ципът на дънките постоянно се смъкваше. Един ден поне петима човека ме заговориха да ми кажат, че съм с отворен дюкян. Толкоз с желанията ми и си минах пак на рокли и панталони за бременни...

Лютиче, аз пък си спомних как, като родих малката (на 17 е понастоящем...), като се прибрахме от болницата, купих няколко кутии бонбони и хукнах да черпя съседи и познати из махалата, за новороденото. В много хубав квартал живеехме тогава, познавах всички по улицата. Фризьорките отсреща, плод-зеленчук, ключар, магазин за кафе, месарница, два минимаркета, квартални. Всички ги почерпих по един бонбон. Само едно младо момче от едното магазинче не ме прие сериозно. "Родих! - казвам. Бебе имаме, момиченце, казва се Х., почерпи се за нейно здраве!" А той ме гледа с недоверие. "Е, как ще си родила? Ти и миналата седмица така изглеждаше." И ме гледа подозрително. Не повярва. Младо момче, какво да ги правиш... Сигурно си е мислил, че като родиш и корема изчезва магически.

То и аз така си мислих за корема преди да родя. Даже и дрехи за изписването за без корем си бях приготвила, та накрая ме изписаха с тези, с които влязох да раждам.

Седяхме в гръцки ресторант, масите са наблъскани една в друга. До нас седна българско семейство. Гледам, че роклята на жената е с нвзакопчан цип под мишницата, ама отзява поне 20 см по дължина. В момента, в който произнесох "госпожа" и синът на мм ме попита какво правя. Казах, че искам да кажа на жената, че има проблем с ципа на роклята. Той веднага ми забрани да казвам каквото и са е и да не си търся белята. Не знам дали имаше опит с подобни забележки или говореше принципно, но жената си отседя със смъкнат цип.

Добре де, то тези неща се казват дискретно, никой друг да не чуе.

По темата – били сме някъде 5 или 6 клас. В час забелязваме, че на учителката ципът на панталона не е затворен. Някой написа бележка и я пусна из класа. Всеки чете, поглежда, убеждава се, че е вярно, хихика и подава нататък. Жената се усети, прехвана бележката, прочете я и просто отиде зад катедрата, дръпна си ципа и продължи невъзмутимо урока.

Брат ми е голяма муня, напоследък никакво въображение при купуване на подаръци. За Коледа на дъщеря ми подари шампоан на Ив Роше с малина...за руса коса, а тя е с тъмно кестенява. Преди дни съм рожденичка и получавам подарък (Познайте какво?) - шампоан и маска за коса. Зачетох се в шампоана - за нормална коса...мисля си "Добре!", взимам маската за коса - за мазни корени и сухи краища...."М, не!". Не знам как му идва на ума да купува такива подаръци, явно мисли, че са практични (което е вярно) и според него всички шампоани са еднакви...

Веднъж така получих подарък шампоан и аз... Направих дребна услуга на бивш колега от предишната ми работа. Наистина нищо кой знае какво, бих го направила за всеки а и той беше редовен клиент на тогавашната ми работа. Той обаче явно се е почувствал задължен и го е мислил как да се отблагодари, голяма душичка е. Та, отишъл нашият на екскурзия в Турция - от тия екскурзии организирани с автобус и всички препускат като стадо от обект на обект, абе представихте си го. По някое време по-голямата част от стадото искала и шопинг, та и той с тях. При следващото идване като клиент, попита да ме повикат и ми подари шапоан - видял че всички много го купували, значи ще да е нещо страхотно, пък той искал да ми вземе нещо. Турски шампоан с чесън дето май по едно време беше набрал популярност и тук във форума, май против косопад се води. Хем ми стана мило, хем ме напуши на смях. Не се смях пред него де, все пак важен е жестът.
За много интелигентен 50 годишен мъж говорим, не за хлапе. Такива са понякога 😆

Не знам дали е един вид шампоана с чесън, но и аз го получих като подарък от приятелка. Бях ужасена докато го помирисах и видях, че не мирише на чесън. Иначе не беше лош, използвах го.

Не, не мирише на чесън, не е в това въпросът. Поне за мен да подариш продукт за хигиена е малко неуместно, а ако получателят не ти е близък... задраскай думата "малко".
Но явно много са му го похвалили останалите там и е решил че е нещо много хубаво и не може да не се зарадвам. Аз пак се зарадвах - на жеста, не на шампоана.
А подаръка го пробутах на бившия ми че не ми допада на мен, а пък той не подбираше много с какъв шампоан ще се измие. Веднъж като видя и той че не мирише на чесън, го прие за негов 😆

Аз обичам да ми подаряват парфюми, макар че и те минават за продукти за хигиена.

Въобще обичам да ми подаряват! Парфюми - особено много, въпреки, че и аз сама не се оставям

Ще си завърша седмицата с мунщина явно - чета преди малко темата за биоземеделие и попадам на постове за пъдпъдъци. И нали искам да ставам трайна селянка, замислям се и казвам на ММ - ами, да вземем да отгледаме пъдпъдъци, не искам цели големи кокошки  
Той се опули, аз се усетих какво казах, ама късно - казаното - казано...