Номинации за най-голяма муня (тема 14)

  • 70 538
  • 758
# 555
   Днес ми се обажда леля ми. Рядко се чуваме. Аз в някаква лудница в този момент, имам клиенти, междувременно подготвям поръчки, говоря и по офисния телефон. Multitasking, дето се вика Simple Smile. Вдигам и този телефон, моя, защото може и да е нещо важно. И ѝ казвам: "Моля те, нека ти се обадя малко по-късно, че леля ми ми звъни на другия!" Разбра ме, жената, чухме се след работа. Добре, че не беше нещо спешно.
Виж целия пост
# 556
Снощи си гледам аз видео на телефона, минават десетина минути и започвам да се чудя къде ми е телефонът. Добре, че осъзнаването дойде само след няколко секунди.
На мен ми се е случвало да говоря по телефона и в същото време активно да го търся обикаляйки цялата къща.
Точно в тая тема вероятно всички до една кимаме съпричастно, знаем как е 😆
Виж целия пост
# 557
Аз подобен номер опънах на другарките (на времето) в детската градина. Всяка група имаше шкафчета за обувките и пантофите и един ден ще излизаме на площадката, аз прилежно си взимам маратонките в ръка и току сядам да ги обуя  - няма ги в шкафчето. Търся, търся, няма ги. Почвам да плача, а една от учителките ме успокоява и ми помага да търсим - казва, може би някой по грешка ги е преместил. Няма маратонки. Привикват още от лелките и учителите - половината градина ми търси обувките. Аз рева, обикалям след търсачите, и ги стискам в ръка, ама така - близо до крака си - и на никой не му минава през ума да ми гледа в ръцете. Усетиха се, ама много време дирихме.
Виж целия пост
# 558
Аз май съм писала имах един шеф. Страхотен човек. Ако някой кажеше "твоята служителка" , Той го поправяше.
-"тя ни ми е служителка, ние работим заедно."
Та той уж ме назначи да помня вместо него , че вече бил изкуфял , а то станахме двама. Само че той беше доста възрастен, а аз не. Grinning
Колко сме се лутали с него напразно  търсейки нещо из помещенията и двамата забравили, къде сме го оставили. Той накрая ми свикна и викаше "разсеяна си като момче" , ама с една гордост го казваше.
Виж целия пост
# 559
Имах и аз един чудесен шеф, като бях на двадесет и малко. Един от най-интелигентните и ерудирани човеци, които съм срещала. Много възрастен беше, сигурно на 45 Simple Smile. Когато ходех при него, започвах винаги с: "Искам да ми се увеличи хонорара! Заслужавам повече!" Рядко ми го увеличаваше, но аз да си кажа! Когато тръгна да фалира фирмата, се сетих да се загрижа за него: "Ти какво ще правиш сега? Аз съм млада и оправна, все ще намеря какво, при теб ли, другаде ли, ще се оправя. Ама ти си инвестирал всичко в това. Какво ще правиш?" Помня какво ми отговори: "Ти за батко си Вальо грижа не бери. Батко ти Вальо винаги се е оправял в живота. Е, освен в редките случаи, в които не е..."
   За съжаление, това беше един от тези случаи, явно. Фалира, пропи се, деградира, почина млад...

   Но, когато ме питат как съм, а съм зле, така отговарям и аз... "Ти за мен грижа не бери! Винаги съм се оправяла в живота, освен в случаите, в които не ..."
Виж целия пост
# 560
И "моят"  е Вальо. Още е жив и здрав, въпреки, че е на преклонна възраст. И продължава да работи. Поддържаме връзка ние. Аз го проверявам поне веднъж месечно. Жена му почина, децата му са в чужбина...
Виж целия пост
# 561
   ... Много възрастен беше, сигурно на 45 Simple Smile. ... Фалира, пропи се, деградира, почина млад...


Laughing поне си си в темата. Laughing
с най-добро чувство го пиша.

мир на душата му!
Виж целия пост
# 562
Вчера премествам едни гащи на дъщерята, че ги беше оставила-ластика им малко бил скъсан, да го оправя. В същото време тръгвам до магазина, вземам ключа и усещам в другата ръка, че стискам нещо. Е, щях да изляза, носейки раирани гащички в ръката.
Виж целия пост
# 563
Тъжно ми стана за батко Вальо... :/
Скрит текст:
Мен ме хвана срам, че моят шеф е на 65, а както знаете, постоянно нещо ми напомня. Даже знае какво съм забравила още преди аз да разбера, че нещо съм забравила - а съм мнооого по-млада от него. Още като се запознавахме ми каза - знам че правиш 100 неща и не ти е леко, аз ще съм зад теб да ти правя живота и работата по-лесни. Видя ми се много напудрено, но точно това прави всъщност - без много думи. Понякога искам от него невъзможни неща за да прокарам идеите си и той някак си ги прави възможни. Не знам какво ще правя като се пенсионира тази година.
Виж целия пост
# 564
Аз да ви разсея, с моите мунщини - такива, дето се правят като бързаш. Grinning
Чистя къщата, но вече наближава време и за работа, та бързам. Та, виждам - метнала съм една блуза върху  раклата и си викам - чакай да си я сложа на място. Дърпам, ама ръкавът й бил защипан с раклата, не съм видяла, та отварям раклата за да издърпам ръкава. Раклата се разклаща, а аз съм сложила върху нея гримове. Цък, един молив отива зад раклата. Сега ще местя раклата, ок, виждам го, пробвам с едната ръка, после с другата, не го стигам. Хайде да намеря нещо, какво - метлата е най-близо. Сметох го, но и по молива, и по метлата - мъхчета - нормално, тази ракла не я местя всяка седмица за да чистя зад/под нея. Айде, с метлата и молива в банята, да ги изтърся/изчистя. Заключих - ефекта на пеперудата/или доминото, не знам, но всичко на бърз кадър, че много бързах. Grinning
Виж целия пост
# 565
И аз така изпаднах в неочаквано чистене, когато онзи ден пералнята ми протече и се наложи да разглобя первазите на кухнята. Как влиза мръсотия там, изобщо не ми е ясно.

Днес пак зверска мунщина, но понеже не е смешна (че и публична), ще ви я спестя...
Виж целия пост
# 566
Аа, ами, той, прахът си влиза навсякъде. Grinning

Аз вчера бях в серия. Която може да продължи и днес, ще видим. Grinning Та:
Хранейки котките на двора, прибирам паничката им с вода - за да я сменя. Вече влизайки за да го направя, се спъвам в килима и паничката се изсипва. С паркет сме, започва едно лудо бърсане. Поне изнасяйки им я навън не я изсипах повторно.
Виж целия пост
# 567
Значи, за да не ти се случи пак (и аз веднъж я сторих тая работа, че паничката беше и от двойните), изливаш на двора старата вода и внасяш празна паничка Simple Smile, после вече трябва да внимаваш или да си носиш водата в бутилка и да я излееш вън в паничката.
Ние имаме външна чешма, но и аз нямам обяснение защо носих пълна двойна съдинка с вода вътре Simple Smile
Виж целия пост
# 568
Забелязвам ,че постоянно искам да прибирам предмети в хладилника ,не хранителни ....
Виж целия пост
# 569
Преди около 2 седмици бях в серия. Почнах с изоставен бананов шейк в хладилника, посягам да отвия капачката, защото ни трябваше за училищен проект, и ми гръмна в лицето. Въздушната струя само ми издуха перчема, но синът ми се уплаши и се разплака Grinning
На следващата сутрин след като бях качила всички деца в колата, посягам да влизам и усещам дъжд! Ама яко и в лицето ми. Оглеждам се - кола спряла до нашата точно, имаше леко задръстване, и човекът си мие стъклото. Два пъти ме опръска, докато ме види, че му правя знак да спре и после се зачуди как да се извини набързо, че го побутваха колите отзад.
Преди няколко седмици ММ остави за ползване един хубав и скъп душ-гел. Той пътува много често и този го беше оставил за мен. Много ми хареса и му благодарих, викам има страшен ефект, омекотява и хидратира. Като се прибра вкъщи и го видях да си маже лицето с него?? Викам що се мажеш с душ-гела? Е как бе, това е хидратиращ крем, не съм ли знаела? Пък то буквичките му на френски, ама аз гледах, че има картинка за лице и тяло да се ползва и хич не съм разбрала какво е.. Но има ефект!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия