Муня изобщо не забеляза, че са различни. Носи си ги спокойно.
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня (тема 14)
- Публикувана: 3 дек. 2025, 14:34 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2026, 23:02 ч.
# 585
1 апр. 2026, 22:28 ч.
# 587
1 апр. 2026, 23:01 ч.
Преди година някъде ходих на зъболекар и там се обух с калцуни. После си тръгнах, качих се на тролей и чак като слязох на спирката видях, че все още калцуните са на краката ми.
Виж целия пост
# 588
1 апр. 2026, 23:35 ч.
През уикенда с една групичка пием кафе сутрин по комшийски.
В събота нахлузих маратонките и изхвърчах. Още в асансьора усетих, че дясната нещо ме притеснява, но реших, че съм обула една от друг чифт, с допълнителна стелка (купувам еднакъв модел и цвят, като се отпуснат, слагам гел стелки). По пътя още повече ме дразнеше, направо се притесних, че стъпалото ми се е подуло.
Когато се прибрах, маратонката на левия крак се оказа със стелка, а тази на десния - лява.
За такива хора се казва "с два леви крака".
Виж целия пост
В събота нахлузих маратонките и изхвърчах. Още в асансьора усетих, че дясната нещо ме притеснява, но реших, че съм обула една от друг чифт, с допълнителна стелка (купувам еднакъв модел и цвят, като се отпуснат, слагам гел стелки). По пътя още повече ме дразнеше, направо се притесних, че стъпалото ми се е подуло.
Когато се прибрах, маратонката на левия крак се оказа със стелка, а тази на десния - лява.
За такива хора се казва "с два леви крака".
# 589
2 апр. 2026, 00:20 ч.
Е, калцуни - два пъти от зъболекарски кабинет излизам така. Единия път си вървях, пресякох (хем на почти заледена настилка) и чак като се качвах в таксито, ги видях - ярко сини калцуни на кафяви ботуши с тънък висок ток, отгоре кремаво дълго палто с пух и най-отгоре капела с фльонга...пък се чудех какво толкова ми заглеждат краката тия хора...
Виж целия пост
# 590
2 апр. 2026, 06:41 ч.
Като писа "заледена настилка", се сетих как излизам една сутрин като ученичка - 5.45, още тъмно, студено, отделно някаква убийствена пързалка - лед на бабуни и тук-там някоя бърза писта. Едни 50 метра ги минавах десетина минути.
Изведнъж гледам - отсреща млекарката идва да отключва, ходи изправена, стабилна, само дето не трака с токчета. Като ми видя жалката хореография, си събу едни вълнени терлици над ботушите и ми ги даде, че тя вече се била добрала до работа.
Тръгвам аз, вече като бял човек, решавам, че вместо да рискувам по задните улички, ще мина пред хотел Тримонциум, там чистеха от тъмно, чувах почукването.
Минавам - наистина, отпред четирима разбиват леда с нещо като мотички, трима отзад го събират с лопати. Тъкмо подминавах и се подготвях психически да атакувам стълбите на подлеза, за да се добера до спирката, един напет момък излезе от хотела с две кофи явно вряла вода и със замах ги лисна по позачистеното главно стълбище, явно за да размрази. И водичката се стече стремглаво надолу, към почистенкото ...
Виж целия пост
Изведнъж гледам - отсреща млекарката идва да отключва, ходи изправена, стабилна, само дето не трака с токчета. Като ми видя жалката хореография, си събу едни вълнени терлици над ботушите и ми ги даде, че тя вече се била добрала до работа.
Тръгвам аз, вече като бял човек, решавам, че вместо да рискувам по задните улички, ще мина пред хотел Тримонциум, там чистеха от тъмно, чувах почукването.
Минавам - наистина, отпред четирима разбиват леда с нещо като мотички, трима отзад го събират с лопати. Тъкмо подминавах и се подготвях психически да атакувам стълбите на подлеза, за да се добера до спирката, един напет момък излезе от хотела с две кофи явно вряла вода и със замах ги лисна по позачистеното главно стълбище, явно за да размрази. И водичката се стече стремглаво надолу, към почистенкото ...
# 591
2 апр. 2026, 11:29 ч.
Снощи отново си забравих телефона, този път в Jysk в The Mall. Излязох от Юск, отидох в Била да купя само няколко неща, взех ги и на касите за самообслужване, бъркам в джоба на палтото, за да си извадя телефона - и телефонът го няма! Докато се сетя какво съм направила ми спря сърцето от ужас! Ама го намерих де, момичето в Юск го беше видяла на касата и го беше сложила до нея, за да не го вземе някой.
Виж целия пост
# 592
2 апр. 2026, 11:58 ч.
Gargamela, сега ще излезе, че някога сме били съседки. До края на гимназията си бях майничка, живеехме до Евмолпия.
Виж целия пост
# 593
2 апр. 2026, 23:20 ч.
Ако спомените не ме лъжат, и в една гимназия сме учили. 😄
Виж целия пост
Gargamela, сега ще излезе, че някога сме били съседки. До края на гимназията си бях майничка, живеехме до Евмолпия.
# 594
3 апр. 2026, 08:53 ч.
Ако спомените не ме лъжат, и в една гимназия сме учили. 😄
Срам, срам, сега да не излезе и че сме един випуск?
Виж целия пост
Gargamela, сега ще излезе, че някога сме били съседки. До края на гимназията си бях майничка, живеехме до Евмолпия.
# 595
3 апр. 2026, 17:23 ч.
От тези дни - валежните: ставам през нощта, до двете нули, но решавам да проверя дали вън още вали. Лампи не паля, щото ще се разсъня. Погледнах през прозореца и после - тряс - спъвам се в нещо. Нещото е стол, на който ми стои якето /макс близо до радиатора/, че беше малко мокро. Заболя ме, поду се малко, сега съм със синина. Ми, кво да прайш - викам си, поне не личи много покрай многото ми видими капилярчета.
Виж целия пост
# 596
3 апр. 2026, 19:50 ч.
Много съм организирана. Всичко ми е подредено, надписано и систематизирано. Болна, лежа в леглото и като нямам какво да правя си нареждам на леглото в редичка и по големина всичките налични ценности - книгата, дистанционното, дезинфектант и една ароматизирана непрозрачна торбичка да ми е удобно да си хвърлям още по-ароматизираните носни кърпички. (Не че им усещам аромата сега, де). От време на време ги пререждам, че не мога да седя без работа.
Днес вече съм добре, прибирам се, мятам се в леглото да си гледам любимите филми, докато не се е прибрало домочадието, че да си пусне своите. Тук дистанционно, там дистанционно...
Метнала съм го сутринта в ароматизираната торбичка и бам- в казаните.
Виж целия пост
Днес вече съм добре, прибирам се, мятам се в леглото да си гледам любимите филми, докато не се е прибрало домочадието, че да си пусне своите. Тук дистанционно, там дистанционно...
Метнала съм го сутринта в ароматизираната торбичка и бам- в казаните.
# 597
3 апр. 2026, 20:02 ч.
Уфф, колко ножове и малки лъжички заминаха в торбичките за боклук, които ползвам, когато готвя..
Виж целия пост
Много съм организирана. Всичко ми е подредено, надписано и систематизирано. Болна, лежа в леглото и като нямам какво да правя си нареждам на леглото в редичка и по големина всичките налични ценности - книгата, дистанционното, дезинфектант и една ароматизирана непрозрачна торбичка да ми е удобно да си хвърлям още по-ароматизираните носни кърпички. (Не че им усещам аромата сега, де). От време на време ги пререждам, че не мога да седя без работа.
Днес вече съм добре, прибирам се, мятам се в леглото да си гледам любимите филми, докато не се е прибрало домочадието, че да си пусне своите. Тук дистанционно, там дистанционно...
Метнала съм го сутринта в ароматизираната торбичка и бам- в казаните.
Днес вече съм добре, прибирам се, мятам се в леглото да си гледам любимите филми, докато не се е прибрало домочадието, че да си пусне своите. Тук дистанционно, там дистанционно...
Метнала съм го сутринта в ароматизираната торбичка и бам- в казаните.
Уфф, колко ножове и малки лъжички заминаха в торбичките за боклук, които ползвам, когато готвя..
# 598
3 апр. 2026, 20:46 ч.
Ние сме - 3 лъжички за кафе и -2 белачки за картофи.
Някак си да заминали в кофата последователно.
Виж целия пост
Някак си да заминали в кофата последователно.
# 599
3 апр. 2026, 21:22 ч.
За 8ми март мъжът ми ми подари желания от мен комплект ножове и една страхотна белачка, която беше на стойност 25 лева и която очаквах да ползвам до края на живота си . Е, вече я няма 
Даже не съм разбрала, кога е заминала.
Виж целия пост
. Е, вече я няма Даже не съм разбрала, кога е заминала. Препоръчани теми