Има ли "епидемия на самотата"?

За мен на този етап от живота оптимално би било да се чуваме от време навреме, да се виждаме понякога семейно, дори и още по-добре - да си правим почивки заедно. За съжаление такива приятелски семейства е много трудно да се стиковат откъм отпуски, почивки, ангажименти.

Аз съм абсолютно лоялна и винаги съм била, но в днешно време като гледам в какво се състоят разговорите на хората /мерене на това кой е по по най- зле/ - то по -добре си ми е сама.

Като бях малка родителите ми имаха богат кръг от приятели.
С някои от тях все още се срещат.
Софри, танци до зори - беше си купон.
После голяма част от приятелите им се видяха с пари и ни сметнаха за хора "втора ръка" и ни отрязаха (жените основно, мъжете в двойките никога не са били такива сноби).
Освен забавната част можеше да се разчита на всеки от тях като ти затрябва нещо.

Сега сякаш "забавната" част се прескача.
Виждате се на по кафе (да не се овътриш с пари за банкет вкъщи) и по между другото искаш 500 лева назаем.
Еми съжалявам това си в точно използване и никакво приятелство.

Aз очаквам да си пишем поне веднъж месечно да проверим кой как е, да се виждаме също толкова ако сме свободни.
Ако имам проблем , да мога да споделя без да ме съдят, винаги съм готова да слушам.

Да отидем на театър или кино, или нещо друго забавно.

Чак пък епидемия. Няма нищо по-хубаво от това, да не съобразяваш с  никой. Толкова пъти съм се разбирала с някой и в последния момент, ама боли ме корем, ама еди какво си, иначе голям ентусиаст. Правиш си какво и както го искаш, ако срещнеш по пътя някой твой калибър, супер, ако не...здраве да е. Това е плюсът на днешното време, не ти е нужен никой на практика и можеш да избираш и да бъдеш избиран по-качествено.

За мен приятел е човек, с когото ми е спокойно да си говорим за лични и деликатни теми тип семейни, здравни въпроси и проблеми. За хора с ангажименти (половинка/деца/родители) мисля, че 1 път месечно е нормална честота за срещи. За другите - може би 2 или 3 пъти месечно, дори всяка седмица. Не смятам за нормално да се заточиш вкъщи, когато се ожениш, обебиш или някой родител има нужда от грижи, обаче пък е неадекватно и да хойкаш по кръчми или пиано барове със същата честота. Според мене такива хора, които не ги свърта вкъщи баш когато нещо трябва да свършат, са неблагонадеждни и определено не са тоя тип приятели, които бих искала. Те са си от типа за маса, даже често са и муфтаджии, но ако ти затрябват да се оплачеш от нещо, ако щеш и скъсана маратонка да е - ще отидат на друга маса.

Какво е приятел ли? Мисля, че вече го написах. Това е човек, на когото си сигурен, че можеш да разчиташ както за физически, така и за емоционални нужди. По всяко време. Независимо дали ти се налага веднъж месечно или веднъж на десетилетие. Както и ти да бъдеш на линия, когато този човек има нужда от теб. Това е приятелство според мен.

Аз очаквам да се виждаме веднъж месечно, почивки семейно ми звучи като кошмар. Не искам да пътувам , нито да се съобразявам с други хора. Да поиграем настолни, да пийнем нещо, да идем на кино, театър, събитие.
С една приятелка едвам се уговорихче за кино при все че и двете ходим на този фестивал от преди да имаме мъже, а после изведвъж стана много сложно просто да идем четиримата... преди сме ходили двете.

На мен ми хареса семейна почивка, когато детето беше на 10 г. заедно с друго семейство с дете на същата възраст. Намират си игра, занимания, родителите си говорим наши неща, наглеждаме ги с половин око.... Вечер си правим разходки и/или сядаме някъде за хапване и пийване, децата си имат техни неща за разговор. Като цяло ми хареса, но и двете семейства не сме придричиви. Аз мога две и двеста....

Това, което описваш е като си млад или си в 20-те и имаш безкрайно време за срещи и не си семеен.
 Няма как да ми се обадиш посред нощите да дойда с купа сладолед и да те подкрепям морално, защото Мистър Биг пак ти е разбил сърцето докато три годишното ми дете е с 39 градуса температура. Не мога да бъда на линия. Също не мога да бъда на линия когато излизате вечер с Ирина и Мария да пиете вино и да рисувате, защото на Ирина детето е на 15, а Мария няма деца, a моето няма кой да го гледа. Мога да съм на линия за теб при нужда само и единствено, ако моето семейство няма нужда от мен. И аз очаквам същото от теб. Ако останеш без работа и те изгонят от квартирата, мога да ти платя няколко нощувки в евтин хотел (правила съм го), но не мога да те прибера в едностайния си апартамент с две деца (примерно). Когато нямах деца и бяхме на квартира в София сме прибирали приятели в нашата "Дядова ръкавичка" и са спали хора на пода, на надуваеми дюшеци със дни и седмици. Сега не може. И аз съм нощувала по спешност на дивана у приятели.

Не мога и по всяко време. Не мога да си зарежа децата сами, за да съм с теб защото ТИ имаш нужда. Ако ти се случи веднъж за дълъг период, ще се мобилизирам, ще направя всичко възможно да се справя, но ако ме занимаваш месечно с драми НЕ МОГА. Просто семейните хора имат други приоритети. Няма как да си винаги на линия, когато приятел има нужда от теб. За Бога, аз за СЕБЕ  Си не винаги мога да съм на линия и ПОНЯКОГА ДАВАМ ЗАЕТО ))

Ей за това питах за очакванията.

Когато местихме дивана и хладилника в друг апартамент, физически дойдоха приятели да ни помогнат, но ако ги викам всеки месец? Защото изслушвах с часове близка приятелка когато почина съпругът ѝ - страховита трагедия, но няма как да оставя живота си напълно. Мобилизирам се удрям едно рамо и си гледам живота. Както те се мобилизират, остъргват ме от дъното и после може да не се чуем и 3 месеца. Само някое меме или кратко съобщение.

Трудно се създават нови приятелства в зряла възраст, защото не можеш да инвестираш нужното време, а старите приятели се променят. Да не говорим, че понякога израстваме с различно темпо и пътищата ни просто се разделят, защото сме израстнали етап. Не защото вече не се обичаме. А когато приятелството остава, динамиката се сменя.
Като се пенсионираме пак ще затваряме барове хахах, сега ще си лягам в 10.


Отделно приятелите ни също минават през кризи, разводи, драми с децата, тежки сезони, добри времена, лоши времена.. както и ние. Родителите стареят, разболяват се. Децата растат и изискват от друга страна. И за обща почивка не става винаги, защото ние с тебе може много да се обичаме, но съпрузите ни да не се понасят Или пък децата ни да са с голяма разлика.  Изобщо не е толкова просто и романтично както го описваш. No offence

Близки хора за споделяне и взаимопомощ винаги са били на пръстите на едната ръка, дори на половината, няма как и да са повече.

Никога не ми е било "самотно".
Имал съм периоди съм си искал да съм си сам, а моментът, в който проискам жена, си намирам.
Последно време дори и не търсех, разширяване на среда, и познанствата валят, завъртайки кръга.

Не обичам да се обяснявам кое какво, личният ми живот никой не го вълнува, излишно.

Миналата седмица на един Рожден ден бяха ме сложили до една цицореста (приятелка на моята любов отляво), и по едно време ме пита "и кво са, кажи нещо за себе си, нищо не знам". Викам й "питай, каквото те вълнува". Не знам защо си мисли, че някой ще тръгне да й се обяснява е така за спорта. Млъкна и спря да пита.

Прекалени латерни, с които нямам какво да си кажа, или прекалено обясняващи за преживяванията си, с които нямам нищо общо, също са ми безинтересни.

Приятел е този, за когото ти пука. Не че дишаш зарад него и мислите един за друг денонощно, просто човек, когото обичаш, на чиято компания се радваш и който ще ти липсва, ако утре го прегази кола. Ако някой не обича и не му пука за никого, то говори повече за него, отколкото за другите. Съжалявам, но хората, на които им се привиждат използвачи, авантаджии и измекяри на всеки ъгъл, обикновено просто съдят по себе си.

Писах вече, имам много малко приятели извън семейството си и никога не съм се замисляла какво искам или получавам от тях извън разни дребни подразбиращи се услуги, каквито всъщност много повече текат от/към не толкова близки хора. Преди всичко с тях се чувствам винаги добре, никога не нося "маска" (иначе съм доста сдържан човек дори в уж неформални ситуации), мога да бъда себе си, разговорът ни ще тръгне на мига искрен, оживен и интересен, дори да не сме се виждали три или пет години. Не вярвам във виртуалното приятелство. Подобно на любовта, то има биохимичен елемент (като една реклама с тъпия Слави някога - "надушвам, че сме от една порода").

Приятел е този на когото можеш да разчиташ и който не би те подвел. Това е най-кратко казано. Въпреки че човек никога не знае. Гаранция в този живот няма. Гаранция в магазините за техника... В други аспекти от живота застраховани няма.

Приятелите са ми тези, които знаят най-дълбоките ми болки и тригъри и не ги използват срещу мен. Тези, на които мога да споделя щастието си от постигане на нещо дълго желано и които няма да тръгнат да мерят постиженията си с моето , а просто ще ме поздравят и ще се порадват с мен. Приятелите са ми тези, които не очакват да ги търся всеки ден, които знаят ,че не съм по празните приказки, но съм насреща ако има нещо, което е съществено  и важно. Приятелите ми са тези, с които може да не сме се чували или виждали три дни, три месеца или три години, но винаги се радваме да се чуем и видим и продължаваме все едно не е минало толкова време.

Не съм съгласна. На мен в интернет ми върви. И мъжа ми в ICQ намерих, и виртуални приятели имам.