Има ли "епидемия на самотата"?

  • 17 869
  • 503
# 225
За случаи, в които само едната страна се старае, съм съгласна, че е изгубена кауза. Обаче да си представим, че в продължение на месец например никой от двамата не се опитва да се свърже с другия. И двамата разполагат с еднакъв период от време и приемаме, че през това време всеки има своите причини да не потърси другия. Обаче накрая единият хвърля цялата вина за отчуждаването само върху другия. Това честно ли е?
Виж целия пост
# 226
За случаи, в които само едната страна се старае, съм съгласна, че е изгубена кауза. Обаче да си представим, че в продължение на месец например никой от двамата не се опитва да се свърже с другия. И двамата разполагат с еднакъв период от време и приемаме, че през това време всеки има своите причини да не потърси другия. Обаче накрая единият хвърля цялата вина за отчуждаването само върху другия. Това честно ли е?

В личните отношения няма честно и нечестно, всичко е субективно, и всеки е прав за себе си Smiley
Виж целия пост
# 227
Съгласна съм, че всеки е прав за себе си. Обаче да твърдиш, че някой ти е близък, в същото време да не полагаш усилия за отношенията ви и накрая да обвиниш другия, че ги е развалил? Да, знам, че думи и действия рядко се припокриват.
Виж целия пост
# 228
Съгласна съм, че всеки е прав за себе си. Обаче да твърдиш, че някой ти е близък, в същото време да не полагаш усилия за отношенията ви и накрая да обвиниш другия, че ги е развалил? Да, знам, че думи и действия рядко се припокриват.

Това е запазена марка за жените.
Виж целия пост
# 229
Самотата е хронично състояние и дефицитите от общуване (принадлежност, привързаност, да те разберат, отчетат, забележат; да си мил на някого) - не се компенсират с едно излизане на кафе, даже и с два пъти месечно излизане на кафе., м

Hazel, права си, но при липса на близки приятели, добронамереният контакт с не толкова близки, но приятни за общуване хора е мнооого по-добре от нищо, когато става въпрос за превенция/илизане от депресивни състояния и разни дупки, в каквато явно е авторката на мнението. Впрочем и хората с много близки "истински" приятели пак биха си направили услуга, ако излизат и общуват и с други "добри познати" и "просто компания". Да, не пред всеки ще си излееш душата, не всеки ще е на линия за теб винаги и за всичко, но и едното приятно прекарване заедно хич не е за пренебрегване. Даже, след определена възраст, може да се гледа на това като лекарство. За някои хора (мен например) е голямо усилие да се поддържат такива контакти, но трябва, защото депресийката гадна наднича зад рамото и оставиш ли се зачукан сам и по течението, бързо ти става "най-добра приятелка" и вече от нищо нямаш нужда.
Виж целия пост
# 230
Подкрепям Флип и допълвам:
социалните контакти поддържат здравето на психиката. Обратната връзка и "оглеждането" в социума са част от здравия разум. Или казано по простому – ако се изолираш твърде дълго сам, самотен, без връзка със социума – изперкваш.
Тъй като обичам да съм сама, без значение дали пазарувам, почивам, спортувам, нерядко се насилвам да се виждам с хора – без значение познати или приятели, че и с непознати две-3 приказки да размениш, за да не влиза мозъкът ми в режим пси.
Виж целия пост
# 231
Е, по-добре с някой, отколкото с никой.

Но по-добре е с някой, който иска и те търси, отколкото с някой, който има добра воля, но реално животът му е запълнен откъм приятелства.

Прост филтър: ако не сте се виждали последните 2г.,/ или сте се видели 2 пъти на кафе, не е това вашия човек за приятелство, пък ако ще да е най-свестния и мил човек на света.
Виж целия пост
# 232
Щом обичате да общувате и имате хобита и интереси, ще намерите нови контакти, познанства. Вече кое от тях ще прерастне в нещо по-дълбоко, няма как да бъде предвидено. Но с времето ще си намерите среда.

Благодаря Ви!
Виж целия пост
# 233

Какво друго включва хубавите и пълноценни отношения на приятели? Какво трябва да правят ако само кафе е несериозно?
Предполагам, че се има предвид така наречените приятели да не са налични само когато всичко е наред, а да се отзовават и в лош момент.
[/quote]
В лош момент, особено ако наистина е много лош, може да се окаже, че помагат хора, с които дори не си пил кафе. Това зависи от много неща.
Виж целия пост
# 234
Съгласна съм, че всяка ситуация е сама за себе си и всичко е според зависи. Понякога дори е за предпочитане изобщо да няма никого около теб. И все пак, ако някой се е заявил като приятел, смятам за нормално да очакваш от него поне малко разбиране, подкрепа, адекватно поведение.
Виж целия пост
# 235
За случаи, в които само едната страна се старае, съм съгласна, че е изгубена кауза. Обаче да си представим, че в продължение на месец например никой от двамата не се опитва да се свърже с другия. И двамата разполагат с еднакъв период от време и приемаме, че през това време всеки има своите причини да не потърси другия. Обаче накрая единият хвърля цялата вина за отчуждаването само върху другия. Това честно ли е?

Разбира се, но ако пак само едната страна търси пак въпреки всички причини просто писва най-накрая.
Всеки е зает, всеки има планове - но не може само един-единствен човек да звъни и търси всеки път.
За мен това си е първо едностранно и второ явно нежелано от другата страна и вероятно само излизат с въпросният човек като няма с кой друг.
Виж целия пост
# 236
Разбирам. Моят пример (от личния ми опит) е за, така да се каже, близко познанство, в което и двете страни за известен период влагат горе-долу еднакво. После, след приблизително кратък период на затишие, единият се обажда на другия и първото, което чува, е: "Защо толкова време не се обади?". А защо пък ти толкова време не се обади? Уточнявам, че по принцип аз съм страната, която полага усилия да поддържа отношенията (приятелски, роднински, всякакви). В конкретния случай - също. След това обаче реших, че повече не си заслужава.
Виж целия пост
# 237
Именно когато нещата стават насила е по-добре да не стават.
Виж целия пост
# 238
Напоследък много се говори по темата, та ми е интересно да чуя различни мнения.
Не говоря само за самотата при липса на интимен партньор, а като цяло за самотата и липсата на приятели.
Много млади хора освен, че нямат и половинки нямат и социален кръг и го считат за напълно нормално.
Спомогнаха ли социалните мрежи за това и направиха ли ни още по-самотни?
Бих казал, че това не е просто «нормализирана» самота, а по-скоро адаптация към свят с по-малко реална близост. Социалните мрежи създават илюзия за свързаност, но не заместват живия контакт, където се изгражда привързаност и усещане за принадлежност. Когато младите хора растат без модели за устойчиви връзки и с повече виртуални взаимодействия, липсата на социален кръг започва да изглежда нормална, макар вътрешно често да се преживява като празнота. Самотата не е проблем сама по себе си- проблем става, когато е хронична и непоискана.
Виж целия пост
# 239
Аз пък се опитвам да се сприятеля с всеки, когото се запознавам, но не ме харесват ли, не става. Просто аз игнорирам хората, които се сравняват с моя живот и никой не остава.
Не знам къде бъркам и къде не ме харесват, но това, което виждам е, че всеки си има определен проблем в живота, концентрирайки се в това, не обръщат внимание на приятелството.

А и повечето приятелки, които виждам не са омъжени или само едната е омъжена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия