Електронни четци – 30

Има широко разпространени митове и легенди, че Покетбук са много лесно дефектиращи четци. От моя около 15 годишен опит с поне 5-6 модела Покетбук смея да заявя, че абсолютно всички са живи и здрави, батериите им още държат и нито един не е дал никакъв дефект.

Първият ми четец беше Покетбук. Още на третият месец се развали, носих го на сервиз, казаха ми, че нищо не може да се направи и го изхвърлих. След това вече почти 10 години съм с Киндъл, базов модел и Оазис. Ами нямам проблем с тези устройства. Така че не знам колко са митове и легенди, за мен е личен опит.

В началото на тази част на темата съм описал начин за конвертиране на речници в .DIC формат, четим от PocketBook, който обаче има два големи недостатъка: сложен е и някои речници не могат да бъдат конвертирани с негова помощ. Просто конверторът не иска да ги конвертира. Оттогава се появи поддръжка на директно конвертиране в .DIC формат чрез pyGlossary и конвертирането става лесно, стига pyGlossary изобщо да отваря въпросния речник. Експериментите показаха, че там обаче има тънкост: ако четете речника с вградения четец на устройството, няма проблем. Ако обаче го четете с външен четец като CoolReader, вътре се виждат HTML елементи, което никак не е приятно за гледане.

Та: общо и за двата начина: свалете желания речник. Разархивирайте го. Ако в него има DictZip архиви (.dz), разархивирайте ги със 7-zip. Свалете и инсталирайте (или разархивирайте и използвайте портативната версия на) pyGlossary (или оттук). Стартирайте програмата и отворете желания речник (при речниците в StarDict формат отваряйте .IFO файла). Програмата ще разпознае входния формат автоматично, с изключение на няколко формата като .db, yomitan/yomichan и .jsonl, които трябва да зададете ръчно. Като изходен формат задайте PocketBook SDIC (.dic). Отидете на падащото меню Options вдясно и изберете "General Options" (третата опция отгоре надолу). Маркирайте опцията "Remove all HTML tags (not their contents) from definitions". Конвертирайте. Опционално можете да добавите ръчно и морфология и клавиатури в менюто "Write Options" (откъде да ги вземете - по-долу). Този начин позволява конвертирането на почти всички речници, но само поединично, затова пък ако не разполагате или не сте задали ръчно морфология, pyGlossary не се нуждае от нея и конвертира всичко наред.

Вторият начин е малко по-пипкав, затова пък можете да си правите собствени компилации от речници (например от многото малки речници на Proz.com).

Ще ви трябва pyGlossary от горния начин, без него можете да минете само ако сте свалили речник в StarDict или XDXF формат.

Морфология, сричкопренасяне, клавиатури и т.н. можете да свалите оттук. Свалете си такава, която съответства на входния език (тоест в комбинацията немски-български свалете немските файлове collates.txt, keyboard.txt и morphems.txt, съответно от папката "de" на сайта). Не сваляйте и не обединявайте повече от една клавиатура - четецът се шашка и не чете резултата. При описания по-горе начин можете да поставите свалените файлове в менюто "Write Options" (там, където казах, че ще напиша по-долу откъде да ги вземете и какво да ги правите).

Свалете желания речник и го конвертирайте в StarDict или XDXF формат - конверторът разпознава само тези два формата. Желателно в XDXF, тъй като не разпознава .syn файловете на StarDict формата, ако има такива - резултатът е, че после четецът не разпознава словоформите, тоест трябва да въведете основната форма на думата, иначе няма да я намери (например ще намери "търся", но няма да намира "търсиш", "търсят" и така нататък). Конвертирането в StarDict формат става лесно с pyGlossary. Пак с помощта на 7-zip архивирайте вече конвертирания речник в .zip формат, но без те да бъдат поставени в отделна папка, иначе конверторът няма да ги разпознава (тоест само .IFO, .DICT и .IDX файловете, евентуално и .SYN, ако има такъв, без никакви папки). Недостатъка на това вече го казах.

За конвертиране в XDXF формат, който също се чете от онлайн конвертора, трябва да свалите и инсталирате една малко странна програма, наречена Linguae. Като входящи формати поддържа .ling, .ifo, .dict, .wb, .xdxf, .csv, .tab, .txt. и .ini, така че ако ще конвертирате с нея, трябва с pyGlossary да конвертирате предварително желания речник до .CSV или StarDict (.IFO) формат. Поставете въпросния речник в папка някъде по ваше желание. Стартирайте програмата. Отидете в менюто Dictionaries и посочете и отворете речника. ОК. След това отидете в менюто File -> Export -> OK и посочете XDXF. С бутона Parcourir посочете папката, в която искате да се появи конвертираният речник, долу напишете как искате да се казва подпапката с конвертирания речник, която ще бъде създадена от програмата. Export. No. Затворете програмата (ОК). В новата папка, която е създала програмата, се намира файл с име dict.xdxf. Преименувайте го както желаете и го извадете от папката. Изтрийте празната папка, няма да ви трябва повече.

Сега отворете онлайн конвертора: финална или алфа версия (в алфа версията след един цял ден тестове авторът отстрани една критична грешка, която се появяваше при конвертиране, и е възможно по някое време да отстрани и още една, като ще позволява да се конвертират речници без цифров подпис към StarDict, но това е една друга тема).

След като сте отворили онлайн конвертора, отидете на таба Convert (по подразбиране се отваря "To Pocketbook (.dic)). Отворете речника (или създадения .zip архив с речника в StarDict формат, или конвертирания в XDXF формат), съответно ако искате да обедините два и повече речника, отворете всички, които желаете да конвертирате. Сега натиснете долния бутон - Click to Select Meta Files. и отворете трите файла с морфологията, клавиатурата и сричкопренасянето (collates.txt, keyboard.txt и morphems.txt), които свалихме оттук. Start Conversion -> изчаквате -> Download .dic File. Преименувайте си речника както желаете.

Речници можете да си намерите тук | огледало | допълнителни източници (основно за Wiktionary/kaikki, хранилището не ги поддържа, защото са много видове и всеки от тях има по 100+ (до 900) отделни речници и речничета, които понякога се обновяват на всеки 2-3 дни и е лудост всичкото това да се актуализира практически нон-стоп).

Това е. Ако има въпроси, питайте. Изглежда дълго и досадно, но всъщност не е. Прави се за по-малко време, отколкото ви е необходимо да го прочетете. Успех!

@nyakoybg
Благодаря за подробното обяснение, това е много полезна информация. Бих добавил един съвет - не конвертирайте с pyGlossary директно в изходен формат. Вместо това задайте като изходен формат "Tabfile (txt, dic)". В получения текстов файл можете да правите каквито желаете корекции - да отстранявате намерени правописни грешки, да добавяте или редактирате думи и техните значения, да премахвате html елементите, ако вашият речник в изходния формат не ги показва коректно... За последното е много удобно да се използва текстов редактор като UltraEdit или Notepad++, който поддържа регулярни изрази. След това можете да конвертирате речника от Tabfile в желания изходен формат. За конвертиране в StarDict формат препоръчвам програмата StarDict Editor, защото pyGlossary често създава речници, които ColorDict не разпознава.

Четците Pocketbook са с минимум две години гаранция. Ако се е повредил на третия месец и повредата не е била от вида "седнах отгоре му и той спря да работи", щяха да Ви го заменят безплатно с нов, щом не подлежи на ремонт.

В интерес на истината, по-старите модели на Pocketbook наистина имаха една конструктивна слабост - с цел постигане на минимална дебелина на устройството батерията беше долепена до задната страна на екрана. В случай, че батерията се раздуе (например, ако го оставите цял ден включен в чантата си на плажа, където температурата на сянка е 40°, а вътре в чантата - над 60°), възможно беше натискът на раздутата батерия да доведе до спукване на дисплея, което не винаги се признаваше за гаранционен дефект от сервизите. Така че, те изискваха известна техническа грамотност при използване. При новите модели - Era, Era Color, InkPak 4, InkPak Color 3 - е добавена титаново-магнезиева защитна  пластина между батерията и дисплея. Което, в съчетание със защитеното предно стъкло Asahi (японски еквивалент на Gorilla glass) и устойчивостта на вода IPX8, превръща тези модели в едни от най-здравите четци, предлагани изобщо на пазара.

Ако ще редактираме, преди да конвертираме, ще ви предложа още по-просто решение - конвертирайте в CSV, после качвате тук (изглежда като екселска таблица, привично е за работа), редактирате и след това пак с pyGlossary, Linguae или StarDict Editor, който аз обаче никак не харесвам, в каквото си искате.

ПП. Един грък преди време ми предложи и pangloss, който при някои формати като yomitan работи по-добре от pyGlossary, но поне при мен не тръгва:

https://github.com/daxida/pangloss/releases

С конвертори като този пък можете да си създавате собствени речници в табличен формат и после да ги прехвърляте в CSV, оттам вече pyGlossary. В папките, които давам по-горе, има доста такива, които съм правил аз. След това можете да си ги обедините в един, както съм посочил по-горе.

E Ink официално представиха Kaleido 4 и поне по спецификации изглежда като смислен ъпгрейд спрямо Kaleido 3. Над 2 пъти по-широкият цветови обхват би трябвало да даде по-наситени и различими цветове, +15% отражателна способност на бялото означава по-светъл фон, а +50% контраст - по-ясно разграничение между текста и фона. Намалената „зърнистост“ пък би трябвало да направи изображението по-чисто и по-близко до усещането от черно-бял E Ink дисплей.

Тоест подобренията са насочени точно към основните слабости на Kaleido 3 - сивкавия фон, по-ниския контраст и нуждата често да се използва подсветка дори през деня. Засега обаче няма потвърдени данни за цветната резолюция/PPI и броя цветове.

Здравейте, опитах си да попрочета из темата ,но съм толкова нова в това,че даже не разбирам за какво точно говорите. 😅
До сега съм чела винаги книжния вариант на книгите, но вече крайно си уморих от светенето с фенерче вечер 😀 та реших да премина на четец и вечер да чета по-нормално в тъмната стая. Обаче изобщо не разбирам и не знам какво да търся. Искам да работи с повече формати, прехвърлянето на книжки (свалянето , всъщност изобщо ни съм наясно, свалям ги на компютэр и ги прехвърлям на четеца ли?) Да става лесно, да е удобно за четене на тъмно,както и на слънце на плажа примерно иииии друго какво е важно!?? Бюджета ми е около 200€ (тази сума достатъчна ли е?) . Моля за помощ и препоръки

Цената на четците зависи главно от големината на екрана - дали е с диагонал 6, 7, 8 или 10 инча или дали дисплеят е цветен. Има един куп електронни четци с дисплей 6 инча с цена от 143 до около 200 евро. Може да погледнете сайта на Технополис в секцията Компютри и принадлежности или нещо подобно.
Кои четци четат директно най-много формати електронни книги - Покетбук и Onyx Boox. Тук в темата има голям ажиотаж на четците на Амазон - Kindle.
Те са хубави, надеждни, но имат един недостатък - директно четат само книги във фирмените формати на Kindle - mobi и AZW3, плюс pdf и txt ако не бъркам.
Повечето електронни книги от всякакви онлайн библиотеки са в най-разпространения формат epub. Kindle НЕ ЧЕТАТ такъв формат. Трябва предварително да конвертирате книгите в epub в Киндълския формат AZW3 на компютър чрез безплатната програма Calibre и по кабел да ги прехвърлите в четеца. Или - да си регистрирате четеца на сайта на Амазон, да си направите там акаунт и да изпращате книгите в epub на сайта на Амазон чрез приложението Send to Kindle, инсталирано на телефон, таблет или компютър. Ако четецът е свързан към интернет през WiFi, сайтът на Амазон ще върне книгите, конвертирани в AZW3 директно на четеца ви. Това отнема обикновено броени секунди.
Ако не ви се занимава с всичко това, просто си вземате четец Pocketbook или Onyx Boox и директно си четете книги във всякакъв формат.
За качването на книги в четеца - първият метод е да сваляте книги на лаптоп (компютър) и с кабел ги прехвърляте в четеца. Вторият начин - всички видове четци с вграден WiFi имат някакъв "експериментален" интернет браузър. През него можете да влезете директно в някоя интернет библиотека - примерно Chitanka.info и директно да сваляте от сайта книги в четеца. Обаче тези експериментални браузери са пълна скръб  и всичко става много бавно.
Единствено изключение са четците на Onyx Boox под управлението на Андроид, които на практика са таблети с E-Ink екран и при тях интернет браузерът е доста по-пъргав.
Ако 6 инчов дисплей ви е малък (на мен ми е малък), четците със 7 инчов дисплей започват от цена 250 евро - Pocketbook Era според сайта на Технополис.
Като избирате четец, гледайте и за още две неща - четецът да има WiFi и да има собствено осветяване на екрана (подсветка) - за да не четете нощем с фенерче.

Stilgar го е обяснил много добре. Относно размерите на екрана - за да си представите по-лесно: 6" е като книга джобен формат; 7.8" - като нормална книга; 10" и нагоре - като голямо луксозно издание с твърди корици. Лично за мен 7.8" е най-доброто съчетание от комфорт при четене и преносимост.

Относно цените - написаното от Stilgar е вярно, но с едно изключение, което съм посочил на предната страница Bemi Cognita Tab 8 Pro е със 7.8" екран, работи под управление на Android, т.е. чете всички формати, и струва €209 с безплатна доставка.

Аз като традиционалист ще кажа, че базираните на Андроид четци са малко „ни риба, ни рак“ – таблет с екран с e-inc екран. Получавате повече приложения и свобода, но за сметка на по-кратка автономност, по-бавно стартиране и куп фонови процеси, които при такова устройство са по-скоро излишни. Понякога и самата версия на Андроид е остаряла, а менютата му недобре преведени.

Като теглиш чертата, не е особено добър таблет заради ниската честота на опресняване, но прави и компромиси като четец заради по-тежкия софтуер и по-кратката автономност.

Ако основната цел са книгите, бих се насочил към специализиран модел - Kindle, PocketBook или Kobo. Те са по-изпипани точно за тази задача. 7 инча според мен е най-разумният компромис между размер, цена и удобство; 6 инча е добър вариант при по-стегнат бюджет, а над 7-8 инча изборът намалява и цените осезаемо тръгват нагоре.

Аз също съм традиционалист, но не разбирам защо един четец с Android трябва да бъде възприеман и използван като таблет. Всички модели на Onyx, който е може би най-големият производител на електронни четци и предлага най-голямо разнообразие от модели, са с Android. Относно излишните фонови процеси - да, има го този момент. Но някои модели могат да се root-нат и всичко излишно да се спре. Дори и да не могат - мисля, че зареждане веднъж седмично срещу веднъж месечно, плюс 30-40 секунди време за включване срещу 5 до 10 секунди на устройство с Linux не е кой знае какъв компромис. След началното зареждане скоростта на прелистване, на търсене на дума в речник и на всички останали операции е същата. А като бонус получаваш много по-лесно инсталиране и актуализиране на програми за четене и речници.

ОК, признавам, че използвах малко по-силен израз. Android четецът си остава четец, просто с повече възможности и по-кратка автономност.

За мен компромисът не е толкова във времето за стартиране, колкото в автономността и сложността на софтуера. Root-ването едва ли е решение за масовия потребител. Отделно стои въпросът за дълготрайността на батерията при зареждане всяка седмица вместо веднъж месечно.

Не бих подценявал и сигурността. Обсъжданият Bemi Cognita Tab 8 Pro използва Android 11 - версия от 2020 г., вече извън стандартния цикъл на актуализации по сигурността, а информацията за поддръжката от производителя е оскъдна.

При офлайн четене рискът е малък, но бихте ли въвеждали платежна информация или използвали основния си Google акаунт на устройство с неясна софтуерна поддръжка?

Свободата на Android е предимство, но според мен трябва да върви и с адекватна поддръжка, особено за устройство, което се купува за години напред.

Нямам никакви проблеми с автономността на Onyx Boox четци и то с екрани 10.3 и 13.3 инча. Просто ги използвам основно като четци а не като таблети и през повечето време изключвам WiFi и Блутут, ако не използвам дистанционно с тях. За да четеш книга, не ти трябва WiFi и Блутут.

Аз съм баш традиционалист По телефона си говоря (в краен случай пускам за малко интернет и ползвам навигация), с фотоапарата си снимам, на часовника си (с механични стрелки) гледам колко е часа, с банковата си карта плащам електронно, от компютъра си с електронен подпис правя банкови преводи, а на електронния четец чета книги. И през ум не би ми минало да се опитвам да плащам сметки с четец за книги, с часовник, с телефон или с фотоапарат Google акаунт нямам и никога няма да имам. Тегля си приложенията, от които имам нужда, като .apk и .apkx файлове и ги инсталирам ръчно. И препоръчвам същото на всеки, който държи на сигурността си.

Конкретно на Bemi-то не бих актуализирал фърмуер, дори и да излезе нов, ако нямам проблеми с текущата версия. За сравнение - имам един 6" Onyx на повече от 10 години, с Android 4, и продължава да си работи нормално. Нито пък бих включвал WiFi-то на четец. Има си USB кабел - включвам го към компа, копирам книги, изключвам кабела и това е. Началната инсталация на AlReader - от .apk файл, който копирам по същия начин. В сайта на разработчика още на първа страница има един голям бутон с директен линк, тъй като това е препоръчваният начин за инсталиране.

Аз имам колекция от часовници, но кой знае защо предпочитам механичните часовници с автоматично навиване от движението на ръката. Имам и такива с кварцов механизъм (със стрелки). Имам дори и спортен електронен  Garmin Fenix Pro 6, но по него не може да се говори през телефона, не може да се плащат и сметки. Нарочно е такъв.