Щом някой е с умерено самочувствие, то той е без самочувствие!?

Има разлика между грубост - самонадеяност - самочувствие - непълноценност.
Както и ма разлика при   без самочувствие - скромност - нормалност - интелигентност  - свестност - доброта - пълноценност .

Прегледай си мнението и си анализирай понятията и може да успееш да си обясниш много неща сама.

Допълнително и аз познавам двама души във връзка при която по-милия и чувствителния много пстрада от по-силния и агресивния ... все с добри намерения и все в пълна роднинска обич и зависимост.
Но ако се ориентираме по историята ни ще видим, че винаги цивилизациите са падали от варварски нашествия. Докато единия може да оцени какво е изградил и како има за опазване и се опитва да се договори ... за другия няма важни неща , освен победата и бам с боздугана по главата , руши, убива и опожавява.

Сега според твоето мнение говорим за интелигетни срещу ...  ?

Човек, който не може да се похвали с кой знае какво, който се смята за голяма работа, демонстрира самочувствие без покритие. Да се имаш за голямо добрутро, но реално нищо да не го доказва, е просто въздух под налягане.

След прекаран целия ми съзнателен живот в чужбина, връщайки се в България на 20 и няколко.. се срещнах с фразата " самочувствие без покритие", направи ми впечатление, че много често се използва от много хора, но не разбирах какво значи точно, тъй като в езика който говоря освен български, няма такова понятие или поне не бях чувала да се ползва.

Какво означава покритие? Чудих се какво точно да покрива това покритие? кой определя норматива за покритие, нали самочувствието е себеусещане, как се възприемаш, та тогава какво ще покриваш нечий друг стандарт ли?

Разбрах, че се ползва често за някакъв човек, който примерно се представя за експерт по нещо и се изтъкват, но всъщност му липсват знания и подобно. После пък разбрах, че го и казват и за външния вид на хората, абе много сложно ми стана.

Много често хората, които се изтъкват са точно неуверени и се опитват по този начин да се затвърдят с думи че всичко е наред с тях, че успехите (колкото и да са маловажни) имат значение. На мен не ми пречат такива хора, нека се изтъкват и показват, нека да показват че са "повече" от другите, нека се чувстват достойни, тяхната самооценка не влияе върху моята самооценка.

https://www.facebook.com/reel/1189062559846746

Бих си притеснила, че съм сбъркала входа.
Бих се притестила да наричам някого тьотка, обслужващ персонал, че аз пращам заплатата и мен по някакъв начин ме касае работната поза (е, ако беше легнала би било шокиращо).
Поведението е въпрос на възпитание  и ум, та не би ми направило толкова обогатяващо речника впечатление.

А аз съм виждала. И тук въпросът не е просто до самочувствие, а до възпитание.

Сакън някой да не успее. Много злоба отнася.
Вижда се в чудо. Що си с шапка, що си без шапка. Няма угода.

Ще ви подскажа и повече няма да се включвам. Няма и да следя темата.

Има и друг подобен израз:"самочувствие на нищото отгоре".
Слаби или никакви знания по специалността, слаб или никакъв опит, слаба обща култура, слабо образование, дори и да е висше. Обаче самочувствие до небето! И чувство за превъзходство над другите! Отсъствие на самокритика, непризнаване на грешки и незнание......Дори още по-лошо-парадиране със знания, които отсъстват! Подобно поведение няма как да не дразни хората. Образованието определя норматива. Но, ако дипломата е купена или подарена??? Изискванията за дадена служба също определят норматива. Не се чака на Господ или на извънземните......
Когато бях на 5г. ме учеха, че облеклото е уважение към околните и към нас самите. Сега неглижирането е колосално!

Самочувствието е точно това - самооценката, себеусещането, осъзнатата себестойност.
Обаче в много случаи то се влияе и от средата ни. Дали правилно ни оценяват или напротив - ни обезценяват, дали получаваме признание за качествата ни или ги принизяват.
Например на работа - знаеш, можеш и на практика постигаш отлични резултати, но вместо уважение, повишение и адекватно заплащане, получаваш ежедневна доза унижения, грубо отношение и замитане на успехите ти под килима.
Защо? Защото самочувствието с покритие дразни и се възприема като лична обида от парадиращите със самочувствие без покритие. А те не са никак малко и обединени в група могат да натворят такива негативни чудеса, които малко или много повлияват поведението ни. И в такива случаи един от малкото избори е някак да скриваш самочувствието си, което пък те прави да изглеждаш слаб и неотстояващ себе си.

Един точно такъв млад човек работи при нас отскоро. Всичко изброено, 1:1. А причината е толкова проста, има силен гръб - самият мениджър. Не са роднини, назначението му дори не е по приятелска линия, но неприятната реалност, но пък късмет за новия колега е, че мениджърът има слабост към точно такива като него. Самият той не притежава необходимите качества за длъжността и изпитва силен страх от служители с такива, защото това ги прави силни конкуренти. Затова и се обгражда от слаби, незнаещи, неможещи и пр. колеги, които за съжаление не знаят реалната причина за това и заставайки на позиция близо до него, вярват че е заради реални заслуги, което пък повишава самочувствието им до невероятно висока степен. На практика - самочувствие без покритие.

Frezialina но това е твоята гледна точка и анализ за нещата . На практика фирмата ще си съществува добре и без низвергнатия младеж. И работата ще си върви . Т.е. няма незаменими хора. А това , че на този младеж му се случва описаното  значи че той има дефицити .

Така е, фирмата ще съществува, поне още някакво време. Докато не се появи друга, конкурентна и да започне пътя й назад.
А това клише за незаменимите хора е толкова невярно, че чак е жалко колко много хора вярват в него и продължават да го използват. Аз лично предполагам, че авторът му е бил точно човек със самочувствие без покритие, когото животът е срещнал с личност с високо покритие на самочувствието и за да оправдае някак своята наглост, е принизил конкурента си.
Не може човек с качества, умения и знания да бъде заменен от човек без такива. Може да бъде сменен с някого, но за фирмата резултатите няма да са същите както при първия. Иначе, човек без качества може да бъде заменен със себеподобен, така е. Но доколко е полезно това за фирмата е друг въпрос.

Аз винаги съм била с много високо самочувствие, а дали е без покритие е въпрос, на който странични хора могат да отговорят, аз не. Те обаче дали мислят, че наистина не е, на мен по никакъв начин не ми криви шапката, защото благодарение на това, че го имам това самочувствие, се развивам, постигам успехи, чувствам се доволна от живота си като цяло. Не се имам за експерт по всичко, нито за най-най, а точно напротив - открито признавам, че това не го мога, по тази тема нямам знания, защото не ме интересува, или това не е идеално, понеже не съм вложила достатъчно усилия. Но в същото време съм абсолютно наясно със силните си страни, с това, в което съм добра, и там никакви критики не могат да ме накарат да се съмнявам в себе си.

"Скромността краси човека" за мен има същата стойност като поговорка каквато има "Преклонена глава сабя не я сече". Напълно погрешна житейска философия. Скромните хора се самосаботират и не успяват в живота. Това е факт.

И в тази връзка, понеже авторката на темата постоянно говори за натякване - някой близък да ти каже, че имаш ниско самочувствие не е обида, а опит да ти помогне. Няма човек, който да не е добър в нещо и да няма абсолютно никакъв талант. Въпросът е къде ще поставиш фокуса и как ще се презентираш. Аз хората "без самочувствие" ги деля на два типа. При едните е фалшиво - постоянно повтарят "аз това не го мога, не го разбирам, нищо не става", а в същото време очакват някой да им каже "абе не е вярно, супер си". Другите вече наистина по някаква причина се чувстват по-ниско от останалите, но вместо да поработят върху себе си и да надигнат глава, сами се оставят да бъдат стъпкани, а тайно под нос злобеят и мърморят за успелите как не можели да се видят отстрани, че са без никакво покритие.

Е, мислех, че темата досега засягаше точно тези, които не си признават, че нещо не могат, не знаят и т.н., даже напротив, бият се в гърдите колко много знаят и могат, което на практика изобщо не е така.
Явно който не се е сблъсквал лично с това явление, особено когато е пряко засегнат, не може да разбере.

На мен също са ми правили забележки за скромността ми, но късно осъзнаха, че тя е повече темерутщина. 😂😂Не, че не съм срамежлива и стеснителна, нооо много мразя някой да ми дава наклон за това какво самочувствие трябва да имам. На мен ми е удобно да съм скромна, иначе не съм аз. И човек може да има самочувствие без да го натрапва на останалите и без да му личи, просто да знае да поставя хората на мястото им в при необходимост. Всичко друго е  излишна показност според мен.

Нищо не разбрах от последното. Извинявай.