💜"Далечен град"💜 - сезон 2 / тема 2

  Героинята „Мерием“ беше планирана да бъде представена в трети сезон, но ръководството реши да добави тази сюжетна линия по-рано. Тя ще се появи в 55-ти епизод в сцената в затвора.
Джихан и Мерием нямат общи деца.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Известно ли е, г-жо Бирсен, дали героинята ще бъде добра или лоша?
- Тя идва като жертва (онеправдана жена), тогава - изненада!
- Джерен Морей е точно правилният тип източна жена. Мисля, че няма да има проблеми и с акцента; ще се справи, а и е добра актриса.
- Мерием не е от Мардин!
- Актьорската игра е добра, но Мерием не ми се стори подходяща... Мислех си за Седеф Авджъ, Аслъхан Гюрбюз и т.н. По-женствени, по-съблазнителни.
- Откъде Мерием би взела способността да бъде женствена? Тя е преживяла толкова много, толкова много е изтърпяла!
- Изборът на актриса е отличен, но фактът, че Джихан все още не е знаел за Мерием, която е била в затвора, е малко странен, нали?
-Не, това не е вярно... Жената всъщност е била в чужбина в продължение на много години... Ще видите, като погледнете.
-Има ли дете? Общо дете на Мерием и Джихан?
- Разделиха се в деня на сватбата си, така че няма дете. Баща ѝ завел горкото момиче в чужбина и когато Джихан се оженил за друга жена, за да спре кръвната вражда... Мерием преживяла много страдания... Затова казвам: Джерен Морей ще изиграе ролята блестящо...
-Джихан бил настанен в отделението за женски проблеми.
- Горкият Джихан, той вече има достатъчно свои проблеми (проблеми за това, проблеми за онова)... А сега ще поеме отговорността за Мерием...

-Някой напуска ли сериала, г-жо Бирсен?
-Разбирам посланието (намека), но още не (още не е време).
 -За съжаление, представях си Мерием съвсем различно.
 -Тя е идеална за ролята; беше много добър избор.

Нека бъдем честни: този сериал ни подлуди всички. За първи път в живота си се озовах да пиша за това, което виждам отвъд диалога. И не, никога преди не съм го правила.
Дори не съм голям потребител на турски сериали. Има няколко, които харесвам, но това е всичко. И все пак тази история някак си ме привлече толкова много, че писах и изтривах мислите си десетки пъти. Да, има разочарование. Да, има гняв. Въпреки че това е посоката, избрана от писателя, все още ми е трудно да повярвам, че това е посоката, в която наистина отива историята.
Но нещата не са изцяло черно-бели. Джихан и Аля не са сами във връзката си. Дениз е бил там много пъти, често този, който ги сближава. Най-вероятно ще видим нещо подобно на това, което вече видяхме: още един кръг от тях бавно да намират пътя си обратно един към друг. Добре - но може би малко по-бързо, иначе хората ще започнат да се отегчават. Връзката им вече е преминала етапа на срамежливостта. Те са по същество съпруг и съпруга, независимо дали имат документи или не.
Това, което забелязах през цялата поредица, е любовта на писателя към огледалните ситуации. Така че, ако Мерием се завърне, изобщо няма да се изненадам, ако има дете с Джихан. В края на краищата, Аля има дете с Боран. Перфектна симетрия, нали? Кой знае, може би един ден дори ще открием, че Аля и Мерием са сестри по баща си. Това би било върховното огледално преобръщане.
Но нека се запитаме нещо: въз основа на всичко, което видяхме досега, наистина ли можете да си представите Джихан да се ожени за Мерием само заради дете? Аля никога не се отказа от него, дори след като Боран се завърна от мъртвите. От самото начало тя беше най-решителната, повтаряйки, че не може да остане в брак с бащата на детето си, защото е съпруга на Джихан - със или без документи.
Друго нещо, което забелязах, е използването на символи и смислени имена. Снощи Аля и Джихан говориха за бъдещо дете и споменатото име беше Диджле. Значението е свързано с историята за моряка и двете реки, и дори с гривната, която Джихан някога е дал на Аля. Мозъкът ми все още се опитва да декодира какво всъщност намеква писателката. Дали ни е казвала, че Аля ще отиде в Канада и Джихан ще я последва, само за да направи историята с кафенето истинска? Само за да ни покаже, че приказката за двете реки ще се сбъдне?

Това, което наистина ме притеснява, е колко предсказуема понякога изглежда историята. А понякога дори изглежда прибързана. Сцената с Аля на дървото, например, напълно разчупи напрежението за мен. Те построиха цялото това драматично бягство в гората, само за да завърши с това тя да се катери на дърво, да падне върху Джихан и двамата да се срутят? После някакви хора идват и ги отнасят. Да, всички правят това - събираме хора, когато ги видим срутени. Направих го вчера на път за работа! Ако беше комедия, добре. Но това би трябвало да е драма в стил мафия.
Честно казано, писателката се чувства уморена напоследък. Всеки писател преминава през тази фаза. Никой роман не е написан в един непрекъснат поток. Сценаристите правят пауза, оставят историята да си поеме дъх, прочистват съзнанието си и след това пренаписват. В момента се чувства сякаш тя работи с пълна скорост и вреди на собствената си работа със случайни, почти магически събития. Например, Боран е излязъл от затвора за една нощ и все още има попечителство? Това е чудо! Той все още е замесен в дело за убийство, държал е детето за заложник и все още има попечителство? Не вярвам и за миг, че съдия с всичкия си разум би дал дете на заподозрян в убийство! Добре, пуснете Боран, сложете Садакат, но не ми казвайте, че правосъдието не се интересува от Дениз. Не обиждайте публиката с такъв глупав сценарий! Преодолейте тези глупави клишета - не сте написали обикновен сценарий; имате страхотен екип от актьори! Кендин гел! Медитирайте, излезте вечер, отпуснете се, пийнете нещо, но спрете този лош сценарий!

Може да ме мразите, че казвам това, но мисля, че този сериал всъщност се нуждае от пауза. В момента се чувствам сякаш губи посоката си и дори актьорите изглеждат изтощени.
Честно казано, не знам какво ще се случи след това в „Узак Шехир“. Започва да се усеща изтощително дори за публиката.
Но едно е сигурно: ще остана до самия край.
Относно трейлъра на следващия епизод, имам един съвет: погледнете отвъд сцените – те очевидно са подбрани, за да ни държат на ръба на столовете. Ако знаех турски, дори нямаше да го гледам; просто щях да слушам какво казва Джихан. Всъщност това е, което наистина има значение: какво казва той.

Вчера вечерта са снимали как гори имението Албора😳. Не мога да кача видеото, но гледам този откъс.