Мартчета 2026 (Тема 3)

  • 21 155
  • 738
# 570
Момичета, тъй като тук има опитни майки вече, до тази седмица мислех, че единственият вариант е секцио заради очите, но се оказа, че от хормоните на бременността нещата са се нормализирали и ще мога да родя нормално.
Въпросът е, че изпаднах в лека паника понеже до този момент изобщо не съм го мислела като възможен вариант и не знам дали ще имам достатъчно време за "подготовка" и какво следва да представлява тази подготовка? 🤯
Виж целия пост
# 571
Ама то дори не е до книги и препоръки, Яси, а си е логика. Ако се поставим на мястото на бебето какво излиза? Живееш си живота на едно сравнително тъмно място, постоянно те люлеят, чуваш външния свят приглушено, сърцето на майка си постоянно, плуваш си, не усещаш глад, докосва те само вода, гласът на майка ти и нейният мирис са ти най-приятните неща.
И изведнъж какво? Ярка светлина, силни звуци, студ, допир на материи, на чужди ръце, глад, трябва да дишаш сам, да ядеш и храносмила сам. Температурата на майчиното тяло е най-подходяща, ареолите миришат на околоплодна течност, чуваш сърцето й, гласа й. Най-естественото нещо е кожа в кожа.
Виж целия пост
# 572
Ама то дори не е до книги и препоръки, Яси, а си е логика. Ако се поставим на мястото на бебето какво излиза? Живееш си живота на едно сравнително тъмно място, постоянно те люлеят, чуваш външния свят приглушено, сърцето на майка си постоянно, плуваш си, не усещаш глад, докосва те само вода, гласът на майка ти и нейният мирис са ти най-приятните неща.
И изведнъж какво? Ярка светлина, силни звуци, студ, допир на материи, на чужди ръце, глад, трябва да дишаш сам, да ядеш и храносмила сам. Температурата на майчиното тяло е най-подходяща, ареолите миришат на околоплодна течност, чуваш сърцето й, гласа й. Най-естественото нещо е кожа в кожа.
Аа, аз като цяло говоря, че онзи ден се зачетох във форума в една тема и останах меко казано потресена какви глупости пишат..гледам да не се включвам в такива безумия обаааче честно 😁 покъртителни неща имаше
Дарби, верно, че малко така в последния момент се е разбрало ама честно да ти кажа, за мен, естествено ако няма медицински причини, най-добре си е естественото раждане 😊 ее, някои от нас нямат късмет бързо и безболезнено да им се случат нещата ама ето че пак избирам нормалното раждане, надявам се да няма някакви изненади в последния момент 🤪😁 аз при първото раждане през моята стая минаха две дами секцио, и горките зор им беше, не можеха да стават от леглото без чужда помощ, камоли да вземат бебчето да му сменят памперс..може би си е индивидуално ама все пак, хич не искам да помислям за секцио..щом са ти дали зелена светлина за нормално, хич не се притеснявай 😊 минава и заминава всичко така или иначе 😁
Виж целия пост
# 573
Моето мнение също е, че секцио следва да се избира само по медицински причини. Аз даже се израдвах, защото си давам сметка секциото колко е кофти цялостно. Не ме е било страх никога от раждането, просто съм объркана понеже до онзи ден смятах, че отивам, лягам, режат ме и т.н. А сега нещо ново - за което трябва да се положат по-големи усилия и не знам как да подготвя тялото си за това... Леко се притесних, честно казано.
Виж целия пост
# 574
Моето мнение също е, че секцио следва да се избира само по медицински причини. Аз даже се израдвах, защото си давам сметка секциото колко е кофти цялостно. Не ме е било страх никога от раждането, просто съм объркана понеже до онзи ден смятах, че отивам, лягам, режат ме и т.н. А сега нещо ново - за което трябва да се положат по-големи усилия и не знам как да подготвя тялото си за това... Леко се притесних, честно казано.
Тялото ти се подготвя само, това си е напълно естествен процес, бебчето също си се подготвя за този процес като се обръща с главата надолу. Единственото, което може да правиш е да си правиш разходки, може да си вземеш от тези големи фитнес топки, има някакви упражнения, уж подготвящи за раждането, никога не съм ги правила естествено😅, но ако държиш да правиш нещо, ти давам идеи. Въпреки че от изтичането на водите при първата раждане до раждането на бебето минаха 11 ч. не бих се замислила относно това и естествено, ако няма някакви предпоставки за секцио никога не го бих избрала. Това е мое мнение обаче, някои жени пък казват, че могат и 10 деца да родят със секцио и нямат никакви проблеми. Всеки си го усеща по различен начин. Секциото обаче не е моето, мисълта да ме сложат на масата и да ме срежат направо ме побърква😅 Разбира се, ако се наложи никой няма да ме пита, но все пак изпитвам някакво страшно безпокойствие от него.
Виж целия пост
# 575
От подготовката май само някакви масажи на перинеума могат да се правят, но така и не се заинтересувах някога какво точно представляват. Изслушай няколко видеа с акушерки, които описват етапите на раждане, за да знаеш поне на теория какво може да се очаква и как да обезболиш контракциите си (дишане, де, то не е кой знае какво обезболяване), подготви си багажа за родилното, говори с лекар (и акушер, ако искаш) за подробностите кога да звъниш и... Остави тялото ти да си върши работата.
Виж целия пост
# 576
Много ви благодаря! Значи да не се притеснявам, че не правя нещо като хората и съм закъсняла ❤
Виж целия пост
# 577
Подкрепям горните мнения за естественото раждане, моето беше 13 часа без обезболяване (няма лошо в обезболяването, личен и мотивиран избор беше), не бих казала, че търпя на супер силна болка, но не съм викала и пак избирам да родя естествено.
Можеш да се подготвиш:
- теоретично с лекции на Елена Василева и Надежда Стаменова;
- физически с редовни разходки, масаж на перинеума и упражнения на фитнес топка;
- и психически, което за мен е най-важното! Тялото ти буквално е създадено за това и с бебето сте отбор, то също се труди по време на раждането. Хиляди жени раждат с теб в този момент, милиарди преди теб са го правили. Болката не е като на умирачка, а служи да покаже, че нещо се случва и тялото си върши работата. Ако подходиш по-скоро с любопитство към процеса, а не със страх, няма да влезеш в омагьосания кръг fear-tension-pain. Трябва да опиташ да се отпуснеш и да изключиш неокортекса. Нормално е да те е страх, това е страх от неизвестното. Ако можеш да вземеш човек със себе си за подкрепа, ама истинска подкрепа, а не мъж, който ще припада, супер! Дано си от късметлийките, които не ги боли и влизат с 10 см разкритие!
Виж целия пост
# 578
Странното е, че дори от болката не ме е страх, а точно от неизвестното и от това, че се познавам и се панирам в последния момент, но, да, и аз си казвам, че тооолкова много жени са го направили, че няма как да не успея и аз. Това все пак е един от най-естествените процеси в живота на една жена.
Но наистина най-сериозна трябва да е психическата подготовка. Забелязвам тенденция откакто съм бременна да съм в пъти по-спокойна за всякакви неща, дано това спокойствие не ме оставя и в най-важният момент.🙏
Виж целия пост
# 579
При мен не може и да става дума за нормално, така че си се подготвям психически за секциото, поне знам какво ме чака. Сега се връщам от консултация и явно шанса да е овенче е никакъв. Плацентата все още ми е много ниско и АГ иска да родя около две седмици преди термин, даже да не се наложи и по-рано. Хубавото е, че поне този път бебчо върви добре на килограми и въпреки, че ще е в началото на деветия все пак трябва да се е заформило хубаво телце 😄 Първото дете все вървеше назад и се роди много мъничка.
Виж целия пост
# 580
Просто помисли какво е най-възможно да те паникьоса в последния момент, изговори го с когото трябва и си набележи плат за действие. При мен сега например е на кого мога спокойно да оставя голямото дете, за да е до мен мъжа ми. И вече работя върху това да приема, че може и сама да се наложи да отида да раждам.
Виж целия пост
# 581
Моят мъж много ме подкрепяше с първото раждане, но тъй като имаше някои усложнения в същинската част, малко ме напрегна и неговата паника тогава. Честно казано, без негово присъствие ми беше по-спокойно. Двата часа с бебето след това си бяха само и единствено мои, за награда 😜 Така бях спокойна и за детето, все пак успя да стигне пилето с картофи за вечеря, от което го вдигнах, за да ходим в болницата. 😂
Виж целия пост
# 582
Аз някак не си представям някой да е с мен, не знам дали ще ми е по-спокойно. Тоест, ако е някой, ще е мм, който по принцип е доста хладнокръвен, но ми прави впечатление, че в такива ситуации, когато съм с близък съм по-"лигава" 😅
Виж целия пост
# 583
Аз по-скоро искам да е с мен, защото за него беше уникално изживяване да види как му се ражда дете и да прекара първите три дни с нас, а сега няма да има как да остане в болницата, та поне на раждането и на златните първи два часа искаше да присъства. Толкова бях “в зоната”, че не си спомням какво точно е правил, само знам, че беше до мен и това ми действаше успокояващо, но щях да вляза да раждам и сама, ако се беше наложило.
Виж целия пост
# 584
Аз от тази гледна точка все още не знам дали искам да е с мен в родилната зала. При първото раждане не можеше, защото бяха мерки свързани с Ковид. Както казаха нагоре, мисля, че ще се държа по-мъжки, ако няма никой с мен. От друга страна пък е хубаво да имаш и някаква подкрепа в този момент, да си говорите, да те разсейва. Та за това още се двоумя. Поне за детето няма да мисля в този момент, ако мъжа ми е с мен, имаме два чифта баби и дядовци на разположение😅
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия