Аз някак винаги успявам да открия тънката разлика между: "Донесох ти тези бонбони от пътуването си в Швейцария, тъй като не успях да харесам други сувенири." и "Каза, че нямаш десерт и донесох тази кутия бонбони." В първия случай няма да отворя бонбоните, защото са "адресирани" конкретно до мен. Във втория - да, защото се приема, че ще са за подслаждане на всички гости.
Моите родители имаха едни много сърдечни приятели навремето, които винаги идваха с цветя за мама и подаръци за мен. Много неудобно ме караха да се чувствам, защото знаех, че не са с особено добри финансови възможности. И така си продължават и до ден-днешен да ходят у тях. Даже веднъж и за мен бяха им занесли нещо за спомен - ужасно кичовско, но трогателно. Пазя си го само заради жеста и защото знам, че тези хора са вложили много. Едва ли са имали пари в излишък за джунджурии, но мисълта за човека е важна.
