Жена ми забременя и станах най-мразения човек за нея

  • 2 825
  • 33
# 15
На мен пък по скоро ми звучи сякаш се чуди дали я иска тази бременност на 22 години. Ти си и вероятно първо гадже и раждайки, означава че напълно се обрича на теб до края на живота си (дори при евентуален развод, пак си оставате родители с общо дете). Едно е да ти е криво, друго е тотално да избягваш комуникация.
Виж целия пост
# 16
И аз си мисля, че тя се е разколебала дали иска тази бременност, или не. Може още да не се чувства готова да бъде майка и да обмисля аборт, затова и да се държи хладно към теб, авторе.

Познавах такъв случай – жена, която се е омъжила на 20 години, забременява скоро след това. Без дори да каже на мъжа си, че е бременна, отива и абортира първата си бременност без негово знание и съгласие. Жената каза, че тогава просто не се е почувствала готова да стане майка. После ражда две деца, но второто го ражда чак на 35-годишна възраст, недоносено, с усложнения при раждането и впоследствие с тежка форма на ДЦП. Това момиче с ДЦП е моя приятелка.

Майка й лично ми разказа това, познавахме се от много години, имаха прекрасни отношения с мъжа си, живяха заедно повече от 45 години, и тя, и мъжът й са вече покойници... Каза, че никога не е казала на мъжа си. Горчиво съжаляваше за аборта си на млади години... Та има такива случаи.
Виж целия пост
# 17
А аборта как се свързва с ДЦП?
Или възрастта?
Виж целия пост
# 18
Може би така е щяла да има от по-рано 2 деца и изобщо да не роди приятелката.
Виж целия пост
# 19
Не казвам, че се свързва, но жената е родила първото си дете на 22 години, сега е жив и здрав мъж, а с второто забременява неочаквано, ражда го чак на 35 години, когато вече имала някакви здравословни проблеми. Не искала да прави друг аборт, защото тежко преживявала първия. При втората бременност ражда недоносено дете. Раждането също е било тежко. Тя самата ми каза: „Ако бях родила и двете си деца млада, сигурно и двамата щяха да са здрави“. Затова съжаляваше за аборта. Разликата между двете й деца е почти 14 години.

Просто разказах случай, който знам. Това е.

Точно така, Фивър. Прочетох твоя пост, след като написах моя.
Виж целия пост
# 20
Никой не знае.
Виж целия пост
# 21
Май някой се е опитал с AI да генерира теми. Това е толкова невероятна история и има доста несъответствия.
Виж целия пост
# 22
Радилена, надявам се майката на приятелката ни да не е казвала това пред нея, защото е прекалено жестоко спрямо приятелката. Може наистина да е по-добре да нямаш дете, отколкото дете с увреждане. Не знам, слава Богу, но не мога да си представя да кажа пред свое дете, че предпочитам да съм родила друго, а не някое от тях. Sad
Стана ми много мъчно за приятелката!

А на възрастта ѝ е нямало нищо. Последното ми дете родих на 48. По-малък е от другите ми деца с 24, 23, 16 и 8 г. Всички са здрави.
Виж целия пост
# 23
Може и от хормоните да е. Аз след една прекарана бременост и един аборт по-късно, доста време не можех да "дишам" направо съпруга си. Чувствата си ги имаше но просто всяка близост си ми беше като досада. Исках просто пространство и възможно най-малко комуникация с него. С времето обаче нещата се оправиха. Така, че късмет и търпение.
Виж целия пост
# 24
Явно отхвърля бременността подсъзнателно и не е готова за дете. Започнали са дилеми – дали не съм твърде млада, сега дете, отговорности, ангажименти, животът ми свършва.
Опитайте да сте спокоен и без много емоции да подавате сигнали за сигурност към нея, да показвате подкрепа, но без да сте натрапчив и обсебващ. Попитайте я за емоционалното ѝ състояние – какво чувства, сърди ли ви се, иска ли детето наистина и че няма нищо лошо в искрения отговор, какъвто и да е той.
Виж целия пост
# 25
Приятелката ми беше много обичано и гледано от родителите си дете. Те бяха прекрасни хора. Сега я гледа брат й. А относно възрастта – медицината преди 50 години не беше такава, каквато е сега.

Толкова по темата.
Виж целия пост
# 26
Тя не иска бебето. Не е готова. Майка и и намила, че е рано и ти не ставаш, а си я вързал с бебе.
Седнете и говорете ще продължавате ли и ще ражда ли детето.
Виж целия пост
# 27
Той ако ставаше, нямаше да го карат като гаджета всеки у техните, а щеше да си е до жената и бъдещото бебе.
Дано момичето кара лека бременност, но при тежка мъжът трябва да е до нея и да я обгрижва, а не да ѝ се сърди, че не му отговаря на съобщенията.

В момента моя много близка е бременна и кара тежка бременност. Постоянно лежи. Мъжът ѝ (не майка ѝ) я храни, къпе, преоблича, поел е домакинството, всичко. Така е редно.
Че и супер лека да е, той трябва да се събужда до нея и да я успокоява, когато ѝ се гади, да излизат на разходка, да ходят по прегледи.
Това с мечтите не е достатъчно за една бременна жена, за да усети подкрепата на мъжа до нея.
Бих го оправдала само ако тя е у техните, а той денонощно и собственоръчно ремонтира новото жилище, за да могат максимално бързо да се нанесат там заедно.
Такива раздели след брака с месеци обикновено водят до край на брака, когато нямат сериозно оправдание (болен роднина, изискващ денонощни грижи; спешен ремонт; заразна болест на партньора, която е опасна за бременната и подобни).
Виж целия пост
# 28
В крайна сметка, ако тя не иска това дете, никой не може да я накара насила да го износи и роди. А той очевидно го иска.
Виж целия пост
# 29
Добре де ........ако приемем ,че темата е истинска , то отговора е  Мацето (съпругата) си е намерила друг.

" Трябва ми време и искам да съм сама" е женското изречение  на "Ние с нея не спим в едно легло и стоя само заради децата , ама скоро ще се разведем"
Както и вие вярвате в това изречение , така и ние вярваме ......ама накравя резултата винаги е бил един и същ.

Сега остава и той да повярва.............бръсначът на Окам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия