Не знам какво да правя.

  • 9 417
  • 158
# 90
То дали ще е панаир си зависи от тях.
Виж целия пост
# 91
Ама тя не иска да го оставя без дом. Точно обратното, затова се колебае как да постъпи. Изобщо жената не е споменала за изхвърляне, тук я изкараха изрод.
Виж целия пост
# 92
Така става като няма четене с разбиране.
Виж целия пост
# 93
Този път няма да застана на страната на майката. Колко удобно се у получило за нея и колко зле за него. Наследственият имот на човека отива за общо жилище, което трябва да да поделят след един развод, ако имат брак, а тя удобно си запазва нейното и половината от новото.  И изведнъж той става лош и неудобен, но тя е благородна и не може да го изхвърли на улицата. Ще го търпиш докато стане другото жилище и той да се изнесе, а ти няма да има никакви претенции към него - това е мнението ми. Другото е грозно и неморално.
Виж целия пост
# 94
Марена, ето още един пост на човек, който не чете Joy
Виж целия пост
# 95
Съгласна съм с metal.vixen. Агресивен ли е, опасен ли е? Не го искаш, не си говорите, пие бира от обяд с приятели, не става вече за съпруг, ясно…
Ама какво значи дъщерята смятала, че трябва да се разделите, ти коментираш с 13-годишната си дъщеря взаимоотношенията с баща й ли? Детето не трябва да се поставя в такава позиция да дава мнение. Ако искаш да изгониш мъжа си го направи на собствена отговорност.
Никога не ми е посягал, не е агресивен. Коментирам с нея, защото и тя е член в това семейство и трябва да бъде наясно със ситуацията.
Виж целия пост
# 96
Значи би трябвало да е лесно да се раздели имуществото при желание.
Мъжа е вложил апартамента си,жената може да е плащала или да не е плащала вноски.
Аз ако съм мъжа няма да плащам цялата ипотека ако апартамента е съсобственост.
Също така ако съм жената и съм внасяла ипотека години наред не бих пуснала апартамента съсвем безвъзмездно.

Всеки трябва да си получи парите и по живо по здраво.

Обаче ако мъжът е внасял цялата ипотека, пък жената е издържала семейството , все едно се уравновесяват нещата , нали така?
И в крайна сметка тя ще е на загуба, но поне ще се отърве от мъжа си , пък той може да си плаща сам от сега нататък.

Може да са много различни ситуации.

Аз си мисля че трябва да отстъпи апартамента ,ако й е важно, ако не да си живее както сега
Няма как и агнето цяло и вълка сит
Аз нямам претенции към другия апартамент. Така или иначе ако се стигне до развод, ще го направим преди прехвърлянето. Апартамента е купен изцяло с парите от неговия апартамент. В крайна сметка и двете жилища остават за детето.
Виж целия пост
# 97
Съфорумката писа, че плаща ипотека. Тя е била отпусната като се вземе предвид и нейният доход, но се удържа от неговата заплата, което сигурно е 30-50% от заплатата му. Ако заплатата е около 2000 и освен ипотека трябва да плаща наем и издръжка за детето може а да не му стига. Те си знаят доходите и разходите.
Не е с ипотека. Преди това имахме друг, отново на зелено, когато стана готов го продадохме и купихме сегашния с идеята когато стане да купим отново друг на зелено или къща. Но при създалата се ситуация, може би няма да се стигне до това.
Виж целия пост
# 98
Пише, че кредитът е общ, т. е. нещо за семейството. А мъжът е вложил наследеното от родителите си в общ имот за семейството. А авторката се бие в гърдите, как той живеел в нейния апартамент, който също е наследен. Повече от прекрасно.
Ако не си беше продал апартамента, за да се купува общо жилище, сега щеше да има къде да живее, а вероятно нямаше да има и кредит.
Кредита който имаме не е ипотечен, а потребителски, не свързан с апартамента. Теглен е поради други причини и двамата го плащаме. Апартаментите са два, този в който живеем и този на зелено. Аз също съжалявам, че тогава взехме това решение да го продадем. Всичко беше с идеята да се влагат парите и от един продаден ( неговия) да успеем да вземем и апартамент и къща. Тогава продадохме неговия, защото беше по малък а ние се нуждаехме от по голямо жилище.
Виж целия пост
# 99
E, при това положение не звучи чак толкова сложно ситуацията, ще си иде в новия апартамент, ипотечен кредит не плаща, с нищо реално не си му длъжна.

Може би ако не ви лази много по нервите ще е по-лесно просто да го потърпите.
А колко остава до завършването на апартамента?
Виж целия пост
# 100
E, при това положение не звучи чак толкова сложно ситуацията, ще си иде в новия апартамент, ипотечен кредит не плаща, с нищо реално не си му длъжна.

Може би ако не ви лази много по нервите ще е по-лесно просто да го потърпите.
А колко остава до завършването на апартамента?
Оклоло една година най много. То така или иначе взаимно се търпим по някакъв начин.
Виж целия пост
# 101
E, при това положение не звучи чак толкова сложно ситуацията, ще си иде в новия апартамент, ипотечен кредит не плаща, с нищо реално не си му длъжна.

Може би ако не ви лази много по нервите ще е по-лесно просто да го потърпите.
А колко остава до завършването на апартамента?
Оклоло една година най много. То така или иначе взаимно се търпим по някакъв начин.

Той знае ли че искаш раздяла?
Ти твърдо ли си решила това? Не го обичаш, не го понасяш и твърдо искаш раздяла ли? Ако той се оправи, би ли останала с него?
Ако е така, седни и го обсъди с човека спокойно.
И в двата случая е редно да сложиш  картите на масата.
Виж целия пост
# 102
Абсурдно е "търпиш" някой, с когото си решила да се разделиш.

Година е много време, аз и секунда не бих търпяла, след момента на взимането на решение за развод.
За година, една жена може да срещне друг мъж, да се разгърнат отношения и да се омъжи отново и да е бременна с още едно дете.

Приемам за приемливо да се изчака примерно месец, докато си намери апартамент под наем.
Всякакви форми на разсъждения как ще плаща наема възрастен човек, за мен не са състоятелни а и не са мой проблем. И майка да му бях, ако не е ученик или студент, пак не е мой проблем.

Какви са причините за такова решение у всеки са различни.
Различни критерии, стандарти и вкусове.
Виж целия пост
# 103
Хубавото е, че авторката има глава на раменете. Много лесно се дават крайни съвети когато последствията са за някой друг.

Както казвам на моят син, авторке, имаш им в главата и обувки на краката (в случай, че се наложи). Сложи си честно нещата на кантара. Обмисли добре последствията от решението и направи най-доброто за вашата ситуация и частен случай. Защото както казва Толстой щастливите семейства си приличали,но нещастните били нещастни по своему. Вашето семейство си има особености, както всеки от членовете му. Говорете си за проблемите си и заедно решете дали са преодолими или е началото на края.
Виж целия пост
# 104
Прекрасно.
Другия вариант е да взема и да разгърне отношенията с този за когото се е женила.
Явно са имали планове за бъдещето и още по-явно имат дете.
Авторката мисли, че тези имоти ше останат един ден за него, като за гещо което се подразбира.
При едно такова евентуално разгръщане, и двама родители могат да си променят приоритетите.
По-умерено в плановете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия