🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-39

И аз това се чудя, и фраг чакам, и епизод чакам... 😅
Нито помня предния епизод, нито трейлъра вече.

Хриси, да ти припомня. Стрелят се, обичат се, следят се, предателство, прошки, обещания неспазени, наркотици, оръжие, убийства. Такива работи се случват

Това са жълтите ботуши от нощта на убийството.

Може да има нови ретроспекции...

Крайно време е да не дадат повече подробности. Това са нови снимки. Явно няма да ползват старите кадри, а ще ни разкажат още нещо.

Здравейте Момичета, ❤️
Благодаря, Благодаря, Благодаря, че ви има....за темата, интелекта, лекотата, споделянето, добротата, и...тн.т...
Момичета,  
 
За Вас,
Един Чачо,

Ахаха Гери, благодаря!!!

Възможно е Нисан да си спомни някаква част от миналото. Последните епизоди не бяха засягали изгубената и памет, така че може би ще видим вечерта от нейна гледна точка.

Може да видим още подробности около убийството на бащата на Динчер и кой всъщност го е убил.

Малката Лейля, любимка на Чаатай аби е рожденичка.
Да е здравичка и много щастлива!
Много е сладка! Копие на майка си - Айсун. Братчето ще е копие на Илияз😉.
Все така щастливи да са! 

Здравейте момичета.И аз си чакам фрага днес,но дали ще има и дали ще го дочакам 🤔.
Благодаря ви момичета за абсолютно всичко,което правите и носите в темата.Благодаря ви прекрасните четива,поделяне на мисли и емоции.Хубаво е че ви има! ❤️
За хартиени животи ще кажа Гери,че точно това го прави истински самия филм.Той отразява суровата истина в реалния живот далеч от скъпия и лъскав блестящ живот на заможните хора.
Много хора обичат да гледат филми с щастлив край,филми на фантазия и големи приключения.Обичат да гледат лъскави неща,който радват,а не тъжните моменти от живота ,който не блестят с ярка светлина,а са в тъмнина и самота,не разбрани от света, но те са там изживявани всеки ден от бедните хора за който всеки ден е борба за оцеляване сред бедността и нищетата. За това е толкова истински и не е за всеки човек,а за хора, който са с широко мислене и са наясно,че не всичко което лети се яде така да го кажа. За номинациите дано нашите пак вземат награди.🤞 Снимките от снимачната площадка предвещават спомени от миналото.Оф нямам търпение вече .. добре,че утре е понеделник. ☺️

Хриси, можеш да разчиташ на мен.

Рокси, мисля, че филми като този са за хора изгубили връзка с реалността. Хората сме склонни да се затваряме в обкръжението. Сигурно и аз го правя. И в един момент забравяме, че има живот различен от нашия. Че има хора различни от обкръжението ни. Че има съдби, които не можем и да си представим.
Ще го кажа за себе си. Аз работя в офис, в който хората се очаква да са грамотни и с интелигентност над средната. Казвам очаква, може и да са поизлъгали системата някои. Те си знаят. ( Или си мислят, че нямат проблем и всъщност не знаят. ). Пътувам в метрото, където гратисчиите са малко. Много рядко да влезе някой заблуден клошар. Имам къща в провинцията, но признавам, че рядко ходя. И се получава така, че ако не знам, че ако не се сблъскам и с някаква друга реалност ще си мисля, че животът е като в моя балон. Хората са нормално образовани и умни, къпят се поне веднъж на няколко дни, имат храна на масата, покрив над главата, могат да четат и пишат, живеят предимно в апартаменти, имат коли, не си кърпят дрехите, имат телевизор, телефон и интернет, могат да излязат на заведение ако решат и тн. Няма да продължавам, май ме разбрахте. Ама това е само един тесен кръг от хора. Добре, че съм расла летата на село, та знам откъде идват месото , млякото, яйцата, че и кожата. Знам как се отглеждат зеленчуци, как се берат плодове от земята, можех малко да коса, но знам какво се прави със сеното. Знам как миришат тези неща преди да влязат в плик и после в хладилника. В училище имаше деца от всякакъв етнос. Една от близките ми приятелки в училище беше туркиня. Не си мисля, че тези хора са отишли на екскурзия. Често минавам през един квартал с определен етнос в него. Вярно не слизам от колата, но не се притеснявам, че нещо ще ми се случи. Хора като хора. Преди години гледах много научнопопулярните канали. От тях историческия не ми беше много любим, но и него съм гледала.
Разказвам ви всичко това, защото всъщност филми като Хартиени животи ми е дал по-широк мироглед. Какво има там отвъд стените на моя балон, какво може да се случи и като го видя да не се плаша или изненадвам. Ези филми са като пътуването, което искам, но не мога да си позволя. А някой от тези пътувания и никой не трябва на прави.
Хартиен живот е направен с такава искреност, че няма как да не го харесаш. Това би означавало, че всъщност отричаш съществуването на нещо различно от твоя балон. Или просто не си достатъчно интелигентен, че да знаеш, че има нещо отвъд.

Много хубаво казано, Гери!
„Животи от хартия“ или " Хартиени животи" наистина действа точно така- като тих, но болезнен шамар към нас и нашите „удобни балони“.
Филмът не е просто социална драма. Той е за слепотата, която всички развиваме, когато оцеляваме в собствения си свят. Героят на Чаатай живее сред крайна бедност и отпадък, но въпреки това показва повече човечност от хората, които имат „нормален“ живот. Това е парадоксът, който боли.
И много ми харесва това, което казваш,че
филми като този са за хора, изгубили връзка с реалността.
Да, но не защото са „далеч от реалността“, а защото са се вкопчили в една единствена реалност. В своето обкръжение. В своите проблеми. В своите страхове. И постепенно започваме да вярваме, че това е целият свят.Но филми, като този, ни напомнят, че
има животи, които протичат паралелно, без никога да се пресекат с нашия, има болка, която не се вижда в социалните мрежи,
има деца и хора, за които „избор“ и „възможност“ са абстрактни думи.
А това, което казваш за себе си  „Сигурно и аз го правя“- повечето хора никога не стигат до този момент на осъзнаване.
Филмите като този не ни обвиняват, че не го правим, а ни събуждат.
И е хубаво да се събуждаме от време на време. И това е една от ролите на изкуството - не само да ни забавлява, нито да ни утешава, а да ни изкара от нас самите, от навиците ни, от удобните обяснения. Да ни накара да видим това, от което обикновено отвръщаме поглед...


Май ще останем и тази вечер без фраг.


Nanni-