На море в Турция - тема 88

Нали.... Към края на септември началото на октомври е мнооого на кантар работата. Ние се върнахме на 29.09. от Лара. Оттогава та до вчера времето е било много гадно, а Кушадасъ е още по на север.

Аз днес капарирах 7 нощувки от 25.06.2027г. в KUSTUR CLUB HOLIDAY VILLAGE
Тази година ни хареса и решихме да повторим и догодина.
За двама възрастни + дете 11г. 1620 евро с включен автобусен транспорт.
Мисля, че цената е повече от добра.

Цената е добра, дните са малко.

Съгласна.
Но и отпуската ни е малко...
Трябва и за август да остане

Здравейте 😊 Имам въпрос към тези, които са били в The Land of Legends през октомври.
В момента има намаление на Abendticket/Sunset Pass 16:00 до 22:00 ч. и обмисляме да го вземем за края на октомври.
Идеята ни е, ако времето е хубаво, да влезем около 16:00 ч., да се пуснем на няколко атракциона и после да останем за вечерната програма/шоута. Най-вече ни интересуват детските неща – Masha, Peppa Pig, Paw Patrol и т.н.
Или е по-добре да отидем само вечерта за шоуто и атмосферата , без билет какво можем да видим?
Ще съм благодарна, ако някой е ходил по това време и сподели дали си заслужава.

Вечер може да видите шоуто с гондолите, въжеиграч, много често има сцена с различни игри и забавления за  деца.
В сайта на Легендите има програма за всеки ден. От там ще се ориентирате какво има за съответния ден по часове. Цялата обстановка вечер е различна заради самите ефекти от осветлението. Ако този билет е за водните атракциони, може би ще е студено за тях предвид късния час и  по-късия ден. За мен си заслужава  вечер, аз не съм ходила в платената част, защото за нас не е представлявала интерес, но всеки път като сме в Белек, се отбиваме и през деня и вечерта в Легендите.

Платената част е много хубава за децата. ние сме ходили през деня и не сме ползвали водните атракциони, само гледахме шоуто с делфините.
Не знам какви са цените сега, но за детето беше много весело и впечатляващо.Тогава имаше само Маша и Мечока, а сега ще е по-забавно вече и с Пес Патрул.
Вечерното шоу е по-скоро за възрастните. Последните години бих казала, че не е кой знае какво, а и тази тълпа и блъсканица на мен лично не ми допадат.

Благодаря, да, в края на октомври едва ли ще се пускаме по пързалки, най-вече затова след 16 часа обмислям. Цената за нашето семейство 5 човека е 110 €. Ако може някоя атракция за батковците, влакче и най-вече за малката детските неща.

Най-интересното е, че през 2016, когато го откриваха бяхме в Сирене белек, но тогава никой не знаеше що е това, само му светеха кулите вечер. След това през годините бяхме все някъде натам, но така и не сме ходили, я последните години набра такава популярност, че само ние останахме дет се вика. А сега ще сме в Кемер 😄🫣

Кушадъсъ – Корумар, 2 част

И така, продължавам с впечатленията ми от хотела.
Усмихнато и любезно посрещане. Веднага ни свързаха по телефона с представителя на фирмата Якуб, който пристигна след малко и ни даде разяснения на разбираем език.
Ние – като гърмяни зайци. Сложили хората във фоайето до рецепцията голяма маса с красиво подредени сладки, соленки, хапки, гризинки, сокове. Един вид за добре дошли, ама досега не ни се беше случвало в други хотели, та се чудим, аджеба, да пипнем ли, или само да гледаме и да плакнем окото. Гледаме, че хората минават и си зобят, и разгеле, престрашихме се. И никой не ни се скара.

Стаите просторни, с голяма баня. Слава богу, че нямаше вана, а широка душ кабина, че ми е писнало да се чепотя по ваните в хотелите и да се чудя дали няма да се пречукам.
Чистота навсякъде – в общите части и навън. Имам чувството, че сякаш с магическа пръчка, ако падне боклуче някъде или се разлее нещо, изниква служител с метла или моп и обира всичко.
Басейните светят. Не зная с какво поддържат водата, но я няма тази натрапчива миризма на хлор. Всяка нощ пускат роботи да почистват дъното, а всяка сутрин двама с четка и кепче обират нападалите листа и насекоми. Друг пък редовно взема проби с едни лакмусчета, а на табло ежедневно се изписват температурата на водата, на въздуха, pH и разни други данни, дето не можах да ги разчета.

Обслужване в ресторанта и на бара. Кво да ви кажа, ние не сме свикнали така. Още не си седнал на стола и до теб изниква сервитьор с широка усмивка и: „Хелоу! Сомтинг ту дринк?“ И докато си изкараш цигарите и телефона, питието вече е на масата. Допиеш ли си чашата, пак изниква до теб, щастлив, сякаш си му първа дружка, и: „Ънадър уан?“
Ма, на какво прилича това? Глезотия! Докато не отвисиш поне 15 минути, чакайки някой сервитьор да те забележи, че да се домъкне с досада в погледа и крива физиономия, че после да изпушиш нервно поне 3 цигари, без питие, пък да ти объркат поръчката, пък да се скараш със сервитьора, пък да направиш панаир на управителя…
Абе, хора, там по отношение на обслужването няма за какво да се заядеш. Перфектни са.

Плажът. Казах ви вече, че ресторантът е на 3 спирки от стаята. Е, плажът е на 4 спирки само до чадърите. А от тях до морето има още една. Широк, пясъчен, чист, с достатъчно шезлонги за гостите.
Ама нашего брата не е свикнал така. Това, докато не станеш сабален в 5 часа, да направиш един бърз джогинг до басейна или плажа, па да си метнеш хавлиите, па да си заплюеш и маркираш мястото, пък после може да идеш по икиндия, па и хич да не идеш. Важното е мястото да се пази, да си завзел територия.
Не го разбирам това, при положение че място винаги има и на басейна, и на плажа, ама друго си е да знаеш, че от 5 сабален си собственик на два квадрата турска крайбрежна ивица.

Улучихме последните дни на индийска сватба. За тия хора с пълна сила важи: „Три дни яли, пили и се веселили.“
Изсипаха се сутринта една сюрия, облечени по европейски – къси гащи и тениски. Само по боята и тюрбаните на мъжете разбираш, че групата е индийска. Тъкмо ги изкоментирах колко са тихи и възпитани, и следобед гюрюлтията почна.
Надвечер започнаха да се изнизват по двойки, по тройки – целите в бяло и пайети, мъжете с бели тюрбани, жените с официални рокли. И ся, любопитните ни душици се питат: „Ко става тука, аджеба? Що всички са в бяло и къде отиват?“
Половинът не издържа и отиде на разузнаване в бара. Накачулили се на един автобус и отпрашили нанякъде. Прибраха се към 11 вечерта...
На следващата сутрин тръгнахме към Селчук и гледаме на рецепцията цветен постер с имената на младоженците. Ахааа, сватба ще да е било!
Върнахме се към обяд и какво да видят очите ни – из хотела щъкат цветни индийци. Такива, каквито сме ги виждали по филмите – дрехи с най-различни ярки цветове, лъскави, блестящи.
То сватбата продължавала на поляната на хотела. Тюх, изтървали сме! Остана ни само да видим сглобената сцена, наредените кетъринг маси, столове, уредби и един куп служители, които мъкнат напред-назад инвентар. На плажа също имаше опъната шатра с китки и плюшено диванче.
Викам си – кот беше, беше, панаирът свърши.
Да, ама не!
В късния следобед отново групата се заизнася, но този път всички облечени в черно и лъскаво. Пак хукнаха някъде извън хотела.
На третия ден – пак индийци в цвят. Този път дрескодът беше резеда и розово. Демек, сватбата продължава, обаче ние вече си тръгвахме.
Определено внесоха колорит.

Пътуването. Ех, пътуването и обиколките! За мен те са черешката на тортата на почивката. Не обичам бързото пристигане на местоназначението. Има хора, които яхват магистралата и за 7–8 часа са на място. Аз обичам да се наслаждавам на пътя – бавно, лежерно, с множество спирки. Затова и на отиване, и на връщане запазвам междинни нощувки някъде на половината път. Буквам през Agoda.com. Поне аз там намирам най-добрите цени.
А да объркаш пътя – безценно! Така откриваш красиви места, за които не си предполагал, че съществуват.
Обърквайки пътя към музея в Селчук, из кривите сокаци на града изведнъж пред погледа ни изникна крепост. Бях я виждала пътьом, ама си викам – кво пък ще разглеждам там, сграда като сграда. А в подножието се оказаха разкопки на древна базилика, където се счита, че е погребан Йоан Богослов. Имам чувството, че в този район всяко камъче разказва история.
Ефес успях да разгледам наполовина. Другата половина си я оставих за догодина. Върховно удоволствие ми доставя да се потапям в атмосферата на древността. Сякаш се връщам в миналото.
А какви невероятни гледки се откриват от криволичещия планински път към къщата на Дева Мария! Не може да се опише, не може и снимка да ги улови. Трябва да се видят.
Разхождайки се по крайбрежната алея на Чанаккале, открихме ферибот, с който решихме да се върнем. Пак там, изгубвайки се на път към хотела, попаднах в най-очарователните стари и тесни улички, пълни с живописни малки кафененца.
Решението да се върнем с ферибота от Чанаккале до Ечеабат беше импулсивно, но се оказа един от ония импулси, които те зареждат на макс.
Пътят се вие точно по крайбрежието. Целите Дарданели са пред погледа ти и не можеш да откъснеш очи от морето. Красота! Добре, че шофьорът не е заплес като мен, че като нищо, ако карах аз, можеше да се метнем от брега.

Прибрахме се вчера, дето се казва, а днес пак ми се тръгва нататък.