Има ли сами на Нова година?

Аз предпочитам домашни събирания или някъде вила/хотел. Обаче в заведение в града просто не искам. Навсякъде се пуши, което ме побърква, да хванеш такси е невъзможно, надписване на сметки и някаква суматоха, просто не е моето. Особено тая година не знам с колко кеш трябваше да излезе човек на заведение.
Щеше да е хубаво да отидем на гости, но наистина нямах сила. Рядко ми се случва. Тези дни ще се видим с приятели, докато са почивните дни.

Има хотели и в града, с ресторант, нощувка и брънч на сутринта.
На гости не обичам да ходя. Или хотел с диджей, без чалги или вкъщи, без гости.

Най-отвратителното на нова година, освен пукотевицата, която плаши животни и деца, са цигарите, ако си в заведение или хотел. Абсолютна гадост. Най-хубавото е да се наспиш, и да спечелиш почивния 1 януари, вместо да реанимираш.

Обърнахте ли внимание на БНТ, нова и бТВ ? Такава порнография не бях гледала 🤐🤐🤐

Почти винаги съм празнувала Нова година в семейна обстановка. Единици са случаите, когато с моя мъж сме ходили на гости на приятели, пак в семейна обстановка. Обичам като си хапнем и пийнем да си се излегна на дивана и да гледам телевизия, а ако съм навън няма как да стане. Но аз по принцип не обичам да прекарвам дълго време в ресторант, особено пък когато музиката гърми и не можеш да си чуеш приказката. Обичам да ходя понякога за по час или два на заведение за обяд или вечеря, но точно по такива празници е лудница и не. Живеем на висок етаж, от терасата се вижда добре зарята. Пандора, ако бебето е спокойно , за 7-8 месечно бихте могли да поканите някоя баба да спи у вас догодина и да излезете, стига да имате желание. Моята дъщеря от 3 месечна си спеше по цяла нощ и не е имало проблем да я оставим някоя вечер на дядо й и да излезем.

Новогодишните партита винаги са били най-посредствените. Твърде пренатегнато, насила, не знам, но съм била на много и на най-различни места, и изобщо не съм фен. Съвсем сама не съм била, но вкъщи съм заспивала преди полунощ, били сме и само със сина ми, сигурно някой ден може да съм и сама, хич не ми е особен празник.

На ресторант наистина е гадно,но зависи де.2019-та я посрещнахме в Лондон,бяхме на ресторант и бе много приятно.В 23 часа най-любезно ни помолиха да си тръгнем (всички клиенти),за да може и персоналът да посрещне новата година.Отидохме на площад Трафалгар и бе много хубаво -въпреки многото хора никой не се буташе,не говореше силно,не се държеше невъзпитано...След това все вкъщи сме били,но определено не бих отишла на ресторант в България, където масово се пуши,а едната година се прибрахме и болни, защото ни бяха сложили на маса,на която ставаше страхотно течение.Сама не ми се е случвало да бъда,но познавам хора, които са били.За мен лично нова година е най-обикновен ден и не разбирам прекалената шумотевица...

Посрещнахме я вкъщи със семейството и беше прекрасно. Бебето не се събуди от гърмежите, което беше единственото ни притеснение.

Темата е за хора, посрещнали сами, а не домашно със семейство или близки....... голямо разочарование като отворих коментарите с очакване да видя други като мен,  а то всеки пише как е посрещнал у дома с близките, съпруг, деца. Кое по-точно в това е " сам на НГ" ?
Аз бях сама, както и на рождения си ден на екскурзия тази година, миналата НГ също сама. По-малко самотна съм така, отколкото съм била с " приятелки".  Също никога не съм усещала да започва нещо ново точно на тази дата или желание за празненства все едно утре умираме. В полунощ шампанско, преди това нетфликс. Стоях поне до 4, домашните любимци и те. Имах си десерт, вкусно ядене, нова пижама за повода. Надявам се 2026 да донесе по едно истинско и дълбоко приятелство на тези, които бихме искали.

"Приятелките" не ми ги хвали, просто те използват, когато няма мъж в живота им, след което в повечето случаи най-безцеремонно забравят за теб, особено когато ти все още си сама. И аз бях от тези, които вярват в приятелството и се раздават за приятелките си. До момента, когато ми потрябва нематериална помощ от една близка приятелка и тя ми каза -каква си ми ти, че да ти помагам...

Това за приятелките категорично не мога да се съглася. Има приятелки и приятелки. Аз имам доста познати, но приятелките ми се броят на пръсти. И тези, които са ми истинските - мога да разчитам истински на тях. За инфо - нямам необвързани, всичките са с деца, мъже, гаджета и т.н. Просто много внимателно си подбирам.
BTW, някои от най-близките ми са съфорумки, тук се запознахме, а след това и в реала. Много си ценя тези приятелства, защото сме се намерили заради общи интереси, ценности и т.н.
Единственото жалко е, че повечето не живеят в моя град 😩.

Има хора, които не умеят да изграждат стабилни приятелски връзки. И смятат, че няма приятелство. Тъжно, но техен проблем.

Втора година посрещнах сама. Миналата беше мой избор. Алтернативната - ресторант и хотел от предходната. Много пари, насреща - сбити маси, липса на дансинг, а след 12 луда чалга. Изкараха и барабани, салфетки. Ужас.
Тази до последно се двоумих за почти непозната компания, но ме лепна вирус, та пак сама.
Не усещам липсата на шумното посрещане, напротив. Макар, че някои близки приятели  смятат, че съм се повредила.

Офтопик. Бях във фитнес зала, над кростренажорите са надънили безобразно силно рап (не знам на кого му е приятно да слуша гърмяща музика във фитнес, а още повече - в заведение, където уж си говориш, но според собственика трябва да можеш само да танцуваш и да ядеш) и не издържах - преместих се на пътека. Там пък се оглеждах в стъклата насреща и си припомних добре защо карах сама няколко нови години, след като имах родители (и приятелки, но те си бяха или с гаджетата, каквото аз нямах, или с техните родители). Защото баща ми имаше противния навик да ми набива канчето: "Все така сама ще си, ако...". Съответно просто не им се съобщаваше къде съм и с кого съм.
Винаги съм била грозновата и недодялана и явно за "мое добро" нашите, още като ученичка, ми правеха забележки, че "си правя ей така краката", като ходя - да не ги правя така. Как ги правя и как да не правя - не ми стана ясно, единственият резултат беше, че престанах да излизам с тях, а ако се налагаше - вървях отзад. Брат ми също ми правеше забележки за походката, а също ми е казвал и че приличам на мечка. Момче от блока още в детските ми години се хилеше "как бяга тая" (нищо, че бях по-бърза от повечето) и ме имитираше, като си мяташе краката настрани. Краката ми са Х-образни и наистина и до днес в анфас изглежда, че ги замятам настрани. Ей така ги "правя", бе! Ей така, нарочно - ако поискам, веднага ще престана, ще се изправят, нали. Та ей заради такива безумни критики (в случая - защо съм сама и какво да съм правела, за да не съм, от баща ми) ми се беше отщяло и да празнувам с тях и да призная, че няма с кого - сто пъти по-добре си ми беше баш на Нова година сама в квартирата, съответно на тях демонстративно не им се съобщаваше къде съм. Не се забравя това. И не правете така с децата си.

За седма поредна година съм сама на Нова година. Не разбирам, и като бях по-млада също, необходимостта от бясно пазаруване, целодневно готвене на манджи, които не се ядат, пиене, свирене с пръсти, гърмене на пиратки и фоерверки, и прочее напъни за имитиране на щастие в един обикновен ден /нощ, като всички останали.