Да се оплачем... 2026

Стискам палци за всички.

Стискам! Дано се похвалиш с добър резултат и бързо възстановяване на сина ти!

Ами това е 8 клас, нови класове - всеки си показва магариите, така се заявяват , пубертетска работа. При големия ми син, чак към 11-ти кас разбрахме че в 8 ми е бил подложен на тормоз, и то от момчета от класа с които в 11 клас беше изградил приятелски отношения. Но в 8 ми не се е вписвал в средата им ,не е пушел, не се е присламчил към агитката им, и съответно  го  е тормозел най големия комплексар  както  му  е дошло на ума - счупени химикали, надраскани дрехи, хвърлена раница.... плачеше ми се като ни разказваше постфактум и през смях, ама тогава едва ли му е било смешно. Ужасни са децата, наистина ужасни, и точно толкова прекрасни... докато пораснат минават през такива етапи... точно този агресор после правеше луди купони на вилата на баба си и целия клас вилнееха там, израсна много свясно и сърцато момче, ама и то си е минало през своите си бесове и демони. За да направят впечатление - без значение добро или лошо, са способни на всякакви дивотии. Докато мине  процеса на кипене са точно като младо вино...
Ние у дома се преборихме с ремонта, направихме супер стени, чакаме в събота да ни качат мебелите отново, и съм на ход за декорация. И после съм обещала  свинска кавърма с праз  и гъби и бисквитена торта, че две седмици го краме на кой каквото намери...обичам да готвя, но на разтурено не ми идва муза.
Кло, и ние сме с един шкаф са всички сухи продукти, лятото му сложихме по още два рафта и станаха четири - по- малки опаковки пъхам, но пък двойно повече. Положението с чая е аналогично на вашето. От всякъде мъкнем чайове. Сутринта точно премятах кутии от последното пътуване - всевъзможни вкусове имаме и наистина заемат си сериозно място. Пълни сме със зимни аромати, но сякаш е рано още за канела и ябълка. Макар че съм заредила свещи с коледен аромат и само чакам да си върнем реда и топлината и почвам да паля.
Стискам силно палци за всички които минават през изпитания в този миг. Нека всичко минава и заминава, само доброто да остава.

Джени стискам палци за майка ти днес 🍀🫶🙏
За всички в нужда също 🙏
Аз съм израстнала по комунистическо време ,80-90 години
Не си спомням да е имало тормоз в училище. Имаше един който причакваше момичетата до ги хваща за задните части ,но бързо беше извикан при директора с родители плюс класният. Дъщеря ми е родена в Нидерландия но и там не е много по-различно от България. Когато беше в началното училище и се подиграваха ,че приличала на Дора(детска анимация) и сочене с пръст и хилене. Нашата обаче е научена ,казала му че той е тъп и грозен и няма как да се оправи 🙈
Мен ме извикаха при директорката,брех като ми падна пердето. Значи моето дете подиграват,нея изкарват виновна защо е казала,че е грозен ?! Казах им ,че ако така продължават ,ще подам официално оплакване за дискриминация . Много бързо всичко приключи.
Много жестокост виждам последните години при младежите .

А аз си спомням. Толкова тормоз отнесох, че накрая се сбих с един идиот в час. Отличничка и много кротка бях. А учителката само вдигна рамене. Та си е все същото.

Дъщеря ми лани би един такъв отворко. Вчера нейна съученичка също го натрепа, защото и беше казал проститутка.

Имало е винаги тормоз в училище. Аз много се биех до гимназията. Майка ми и баща ми чак ги беше срам, но пък биех само лошите момчета. В гимназиятс случих на супер клас и до ден днешен се срещаме и обичаме.

Ямр показа скъсани връзки на коляното. В понеделник сме на лекар.

Не съм майстор, но като за костюм за Halloween става! Ако трябва да го направя отново ще го изпипам по-добре, защото допуснах грешки, които мога да избегна. Само че не ми се губи време.

Стиснати палци и от мен! Добър развой да има при всички в нужда!

И от мен. Джени, мисля ви. И всички останали, които имат нужда.
Аз също бях обект на булиинг в подготвителен клас. Бях наивно дете (буквално), израстнало в саксия. С годините преодолях травмата, но дълго време живях с комплекси. Може би най-хубавото нещо, което ми се случи бе да отида във Финландия. Животът ми се промени, както и аз като личност…

Стиснати палци и добри мисли и от мен за всички в нужда.

И аз стискам и чакам добри новини!

Момичета, не я оперираха. Направиха нова колоноскопия, защото не знаят докъде е туморът. Следобед ще правят ЯМР. Хирургът каза, че операцията е много рискована, трябва да се изчака резултатът от третата поред биопсия и тогава ще реши може ли да оперира. Каза, че ако е неговата майка това би направил и ще прецени риска другата седмица. Ако може да се оперира, ще трябва да изреже 25 см от дебелото черво и да е цял живот със стома (анус претер). Тя е на памперси, няма никакви сили. Дадох на санитарките пари да й сменят памперсите и да й дават храна. Взех им техните телефони, че началникът на отделението ме направи на 2 стотинки, когато попитах на кой текефон мога да звъня за информация. Каза на никой, идваш на място. Казах му, че имам Тревожно разстройство и му се помолих, каза ти не си мой проблем, като искаш информация идвай тук. Нещата не са добре. Смазана съм.

Ох, Джени