Да се оплачем... 2026

  • 1 542 911
  • 26 191
# 26 100
Понякога е по-добре да се оставим на божията воля. Вярващи или не. Отколкото на лекарските приказки.
Казвам понякога.
В случая с моя баща, съветите и действията на лекарите само влошиха положението.
Никой не искаше да каже, че няма да се оправи.
Пусти клинични пътеки и протоколи.
Съсипаха го.

На моя позната баща й е бил със същата диагноза като в нашия случай. Тогава лекар им е казал да оставят човека да яде и пие с близките си. У дома.
Краят и за двамата е един и същи.

Съжалявам...

Мъчно ми е за Джени. Дойде тук с надежда. Да се подобрят нещата. Да си тръгнат заедно.
А днес...
Все пак надеждата си тръгва последна.
Виж целия пост
# 26 101
Ранела, съжалявам, че така са се стекли нещата при вас!
Много хубаво го каза-да се оставим на божията воля. Каквото има да става, ще става, а който има дни, никой не може да му ги вземе. Такъв е живота....
Виж целия пост
# 26 102
Казвате говорене, обясняване на децата и т.н. как да приемат ситуациите, но това са деца и то на по 12-15г. Мислите ли, че са устойчиви колкото един възрастен? Та те много възрастни не са, и се влияят от мнение хороско и какво ли още не.
Не винаги говоренето помага и не за всяко дете.

Джени, дано има дни жената и все пак може нещо да се направи.
Виж целия пост
# 26 103
Да, не само говорене, но и личния пример на родителите. Той възпитава много повече.
Виж целия пост
# 26 104
Джени, искам да знаеш че ти правиш всичко, тук си, до майка си, не е сама. Ще стане каквото Бог е решил, много е тежко, но ако ще я оперират и да завърши дните си в ужасни болки, по добре да не.
Ако можеш подсигури лекарства с които да няма болки, да се чувства добре. Това е живота, рано или късно ще си идем. Майка ти е щастлива че нейното момиче е тук. Много сили ти желая, много ми е мъчно за теб❤


Ес, разбира се че в пубертета е много трудно да не ти пука, но затова говорим, всеки ден и напомняме колко е прекрасна, колко стойностно момиче е, правим и комплименти, вдигаме поочуканото самочувствие. Казваме че от чужди хора, очевадно злонамерени, да не приема нищо насериозно.
Трудна възраст е, ще мине, ще се научат да не се влияят. Жаки е чувствителна, но ще обръгне, няма как.
Виж целия пост
# 26 105
Джени, стискам палци за милата ти майчица, а на теб пожелавам много сили и кураж.
Днес се чух с мама, дядо не е добре. Много ми е мъчно, но това е нормалният ход на нещата. Опитвам се да го приема спокойно, но не успявам.
Виж целия пост
# 26 106
Фроузън, съгласна.
Мисълта ми е, че и с униформи подобни ситуации и отношения също са налице.
Виж целия пост
# 26 107
Джени, прегръдки, мила. Правиш всичко по силите си, дори повече.

   Наистина е много важно да споделят децата. Ей на това поне да ги научим. Голямата ми дъщеря едва след години ми сподели нещо от детската градина. Понеже беше пълничка, едната учителка не ѝ давала десерт, също и на още едно момиченце. Но го е правила подигравателно и назидателно, пред останалите. Питах защо не ми е казала? Защото госпожата казала да не казват на мама и тати... Много ме заболя и се ядосах.

   От малката съм се оплаквала понякога тук, но много ѝ харесвам характера и психическата устойчивост. Тя е малко тип лидер. Не тартор и не налагаща се, много е диалогична даже и уважава чуждото мнение, но забелязвам в приятелската ѝ среда, че най-често тя ги организира, а бе, "уважаван човек" е, така да се каже Simple Smile. Не се бои да си заявява мнението и пред учителите, ако нещо ѝ се стори несправедливо, не си оставя магарето в калта. Но културно и с уважение. Много ѝ се радвам на тези ѝ качества.
Виж целия пост
# 26 108
Да, за съжаление има много такива деца. Презадоволени с парцали и джаджи, а възпитание нула. Гледайте новия сериал Кери по Стивън Кинг, там са точно такива.
Аз на моите не можах да им изградя самочувствие. Не знам защо стана така, непрекъснато ги хваля, че са хубави, умни, да не им се дават на другите, да им отговарят подобаващо, но някак не се получава. Дано ги научи животът...
Виж целия пост
# 26 109
Дидка, аз на много по-късен етап изградих самочувствие...като ученичка се имах за посредствена - и умствено, и физически...После живота в определени ситуации ми показа, че съм се подценявала...

Истината е, че децата са с различни характери (и растат в среда която не можем да контролираме) и колкото и да се стараем като родители не винаги нещата се получават така както ни се иска на нас...Важното е да отгледаме и възпитаме добри хора...
Виж целия пост
# 26 110
Джени, просто бъди до майка си! Каквото е писано, това е! Божия воля!

Подготвихме изборната секция, бързо се справихме. Утре ще е дълъг ден.
Виж целия пост
# 26 111
Дидко, не се вини, то това е и характер. Аз Миа съм я гледала и възпитавала, като Жаки. А тя все най- отзад беше, все тиха, все се подценява. Чак след 18 започна да вдига гребена.
А Жаки от малка все се вре, обича да се изявява, да я хвалят, да е отпред. Понякога си седи, гледа се и вика обаче верно съм много яка😂😂❤ Сама си се хвали:)
Та не е само да им казваш.
Аз много си ги хваля, все им казвам колко са прекрасни, на мен това много ми е липсвало.
Обаче! Въпреки че никой не ми е помпал самочувствието винаги съм го имала, даже със кафявото яке със зашит цип и възголеми обувки си бях лидер и се намирах за много готина😂🤪
Виж целия пост
# 26 112
Вкъщи сме като при Жаки - голямата се поопери последните години, иначе все се притеснява, все да не обиди някого, тиха, кротка. Малкият от страшен дивак, в гимназията някакси се превърна в член на английския кралски двор😃 сдържан, наконтен, със самочувствие, нетърпящ излагации и лиготии.
Виж целия пост
# 26 113
Янтра, аз го обясних и преди. Твоят син може да е устат, но със сигурност е умен и интелигентен. И в такива гимназии има келешчета, срещат се, разбира се. Но тук все пак децата са се трудили да изкарат по-висок бал и да са вътре, има дисциплина и респект към учителите. В пъти е по-добре от кварталното ни училище, където нивото беше потресаващо ниско като дисциплина и учене. Вербалната агресия беше нещо нормално, в час е зверилник, а родителите на проблемните не се интересуват от тях. Накрая го отнасят малкото деца, които са отишли да научат нещо.
Не разбираш, класа е много зле, имат две проблемни групички - една мъжка и една женска, имат тормозени деца и 7-8 които не са нито насилници, нито тормозени, моето е от тях. Зверилник отвсякъде. Деца с много висок бал, както казах от топ училищата на Пловдив.
Виж целия пост
# 26 114
Джени, прегръщам те! Желая ти много сили!
Моите момичета са като мен на техните години. Затваряш се в черупка и се молиш да не те забележат. Малката не беше такава. Беше пъстра, весела, изпълнена с емоции. Като отиде в това училище и малко по малко угасна. Сега има купища черни дрехи и черна чанта и не иска да слага цветни неща на училище, за да не привлича вниманието на отровните езици. Миналата година изкара втория срок без да каже нито дума, освен, ако не я попита нещо учител. От една страна е тийн промените, но от друга е цялата атмосфера там.
Не ме цитирайте, моля. Ще го махна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия