?Въпроси всякакви за СО? 2026

  • 172 219
  • 4 694
# 1 425
Не се знае какво точно мисли небиологичният баща – твърде вероятно е да е съгласен, но да не смее да подкрепи майката, за да не излезе след време, че той е изгонил сина ѝ.
Ще се повторя – точно сега е времето, след няколко години може да стане късно.

И изобщо, сещам се за всеизвестната мисъл, че Господ е измислил пубертета, за да не им е мъчно на родителите, когато децата им напуснат дома. Бих добавила и че без него децата никога не биха си тръгнали.
Виж целия пост
# 1 426
Мъжете не се съобразяват много. Ако момчето пречеше на мъжа със сигурност е щял да намери начин да го изгони.

Ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка. Университет не е в друг град. Няма какво да се разсъждава ако....
Според мен майката е писала под емоция някаква. Не случайно не иска да се знае никът й. Ще й мине.
Виж целия пост
# 1 427
А така, Dincho! Давай с голямата сопа! “Собствената му майка … не му е биологичен баща …”
Анонимната тия приказки от хора, дето нито са ти в къщата, нито са ти на масата изобщо ги пропускай покрай ушите си.
Имаш млад мъж, който определено започва да поема по собствен път щом вече има работа. От написаното от теб се разбира, че и възгледи има за живота и план как да си го живее. Липсва му първата крачка към самостоятелността. Баща му (нищо, че не му е биологичен създател) сигурно вижда в него неща, които ти не виждаш щом мисли, че е рано. За мен няма нищо притеснително в това да искаш да се отдели, притеснителното е по-скоро защо синът не е инициатора?
На 20 години, да можеш да си и имаш свое място за секс, за купони, да си се разхождаш гол, да си хвърляш нещата където поискаш, да си разполагаш и с дните и нощите би трябвало да е основния стремеж на младия човек, независимо от пола. Някой спомена за личното пространство и напрежението. Също имам такова подозрение. Ми той ни приятелка за секс може да си води, ни порно да гледа.
Според мен един нормален разговор за бъдещето ще ви ориентира. Подкрепям и мнението, че децата не бива да се чувстват изгонени и нежелани.
Успех ви желая!
Виж целия пост
# 1 428
Ако става въпрос за България, на 20г означава, че едва миналата година е взел матурата си. Тогава какви доходи има, за бъде наистина самостоятелен. Аз съм живяла сама на 20г,но учех в друг град, далече от дома, различно е.

Ако отделянето е по желание на детето, да, нека да се отдели, но ако е по настояване на майката, ще се възприеме точно като изгонване. А това ще прокопае още по-дълбока пропаст. По-добре да се проведе спокоен разговор, да се види накъде "духа вятърът" и тогава да се преценява.
Виж целия пост
# 1 429
За мен няма нищо притеснително в това да искаш да се отдели, притеснителното е по-скоро защо синът не е инициатора?

Предполагам защо – защото си живее в безплатен ОИ. Не плаща сметки, готвят му, чистят му...
Чудя се, ако му поставят въпроса, че щом вече печели, трябва да участва по-активно в поддръжката на домакинството – да плаща сметки, да участва в готвенето и почистването... Дали няма сам да прояви инициатива да се отдели?
Виж целия пост
# 1 430
"Детето"?
Той е на 20, не е дете. Плюс се държи демонстративно лошо в къщи. Като/ако не му харесва да си събира багажа и да се оправя.
Виж целия пост
# 1 431
"Детето"?
Той е на 20, не е дете. Плюс се държи демонстративно лошо в къщи. Като/ако не му харесва да си събира багажа и да се оправя.

В България сме. Sunglasses
Момченце.
Скочиха веднага, че е малък.
И до 50 може да не е готов.
Виж целия пост
# 1 432
А сестрата по-малка или колкото него е?
Виж целия пост
# 1 433
Аз имам такъв случай в близкото обкръжение - дърт паразит, който на всичко отгоре и не работи, и се кръстя...няма да го допусна със сина ми!
Рано за отделяне беше за мен самата, защото на 13 години отидох да уча в друг град и наистина не знаех на кой свят се намирам.
Виж целия пост
# 1 434
В България, а и не само, нормално и до 30 може да живее човек с родителите си. Нищо лошо не виждам, но ако се разбират и имат достатъчно място. Другото никой не е длъжен да търпи и на този син щях да съм му го казала отдавна. Та кажете му, че ако иска да остане ще трябва да отговаря на определени условия и точно какви. Иначе 30 дни да си намери къде да настани лошия си характер
Виж целия пост
# 1 435
На 20 години, с лошо отношение към родителите, с достатъчни доходи - поне аз не виждам причина да продължавате да се нервите един на друг. Да се изнесе, да пробва как му понасят животът и отговорностите на големите хора, а ако не се справи, ще мислите "когато стигнете до този мост". Пробвайте, звучи като и двете страни да имат нужда от това.
Виж целия пост
# 1 436
Аз се изместих на квартира веднага след като завърших. Не ме ми беше лошо у дома или сме имали някакви конфликти. Честно си признавам, че решението ми беше много добро, за мен си. Научаваш доста неща, носиш отговорност. Като живеех при мама съм си имала и задълженията, разбира се. Работех си, даваха ми купони за храна, които разбира се ѝ давах, защото готвехме заедно. Нашите се разведоха, когато бях на 13 години и живеехме известно време в баба ми. Та, при нея “школовката” за въртене не къща беше доста сериозна и строга. 🥴🤣

Това беше едно от най-добрите ми решения, но мама не беше особено във възторг. Близки сме, разбира се до днес и си ходим на гости често. Аз вече си имам семейство. Изобщо това си е, според мен, страхотно нещо.

Две приятелки се изместиха в други градове, в чужбина някои, две останаха в нашия град, но и те бързо-бързо се изнесоха отделно. Момчетата на моите години също не останаха по бащините си домове, но е факт, че по-голям процент от момчетата живеят все още с мама и тате, докато момичетата са отделно от години. Имам близки приятели, които се ожениха и живеят всички заедно в апартамент или къща. Аз не бих издържала, както майка ми е разкошен човек.

Ситуацията на дамата е доста различна, вай-вече заради характера на отношенията между нея и детето. За него, това може да е доста лошо, неприемливо и т.н. Аз се изказвам от моята камбанария и за мен е необходимост, не бих го приела като “изгонване” и т.н.
Виж целия пост
# 1 437
Не му е рано. Според мен самият той се изнервя да живее с вас, но някак не се ориентира как да започне сам. Помогнете му.
Виж целия пост
# 1 438
Според мен, майката да седне да поговорят със сина и да му го предложи като идея за размисъл. Нещо от сорта "сине, изнервена съм, с теб само се ръчкаме и ми хрумна еди какво си.... помисли и кажи допада ли ти идеята". Като може да му кажеш, че си насреща за логистична и парична помощ и при наемането.
Важното е да почувства, че той е взел решението, а не е бил притиснат.
Виж целия пост
# 1 439
Според мен майката и бащата първо трябва да поговорят помежду си и бащата да каже, защо мисли, че е рано. Може би той ще има по-адекватно предложение за разговора и момента.
Аз също се изнесох с млад мъж, с който имах връзка на около 19-20 години. Имах вече работа, учех задочно … и тъкмо да го напиша ми … ми мъжът, с който се изнесох беше на около 23 г. и за първи път се изнасяше от тях. Повечето, които пишат, че са се изнесли и са си поели живота на около 20 години са жени. Имаме ли мъж изнесъл се на 20? Та кое може да го прави неспособен да си води самостоятелен живот?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия