?Въпроси всякакви за СО? 2026

Цитирам целия пост, защото съм съгласна с всяка една дума в него. И двете ни деца учиха (едното все още учи)  много тежки бакалавърски специалности, с пълна заетост, от сутрин до вечер, и през повечето уикенди. Хем отношенията ни винаги са били много топли, но определено имаше моменти, в които те изпушваха. Млади хора, все още емоционално незрели - ние сме мъдрите, които трябва да дават насоката в отношенията, колкото и да е трудно понякога и да ти се иска да му треснеш вратата под носа.

Голямото ни дете се изнесе от дома в четвърти курс, когато започна да участва в платени проекти, и да си докарва някакви доходи. Помагаме, разбира се, но с уговорката, че като започне да изкарва повече, ще ни "компенсира". Малкото е все още у дома. Няма възможност да изкарва доходи. Учи много и влага големи усилия. Прави планове за изнасяне, какво, кога, как - но за нас е по-важно да се съхрани психически, да си завърши успешно образованието и да положи основите на професионалната си реализация, пред това да доказва самостоятелност.

Съмнявам се, че тук пишат родители, с ментална нагласа и финансови възможности да дондуркат пораснали "деца" до късна възраст. От прочетеното в различни теми със останала с впечатлението, че масата е от нормални хора, които искат най-доброто за децата си - добро образование, добра професия, после хармонично семейство с хубави отношения... В средата и обстоятелствата, в които живеем, децата ни ще имат цял един живот след това да доказват характер и самостоятелност - и две-три години повече или по-малко няма как да "бутнат" това, ако е заложено както трябва през първите седем

Нека си тръгнат, когато самите те се почувстват готови за това.

При всички случаи около мен, когато "децата" не са отлетели от семейното гнездо, в нито един, ама наистина в нито един, не е поради нежелание на "детето". Във всичките става въпрос за неправилно възпитание, тежки манипулации от страна на родителите, и буквално "непускане" това да се случи.

Възпитаването на детето в отговорност към себе си и семейството не става на 18, не става и с изгонване с шута в г*за, нито зависи от зодиите. За мен също е грешка изгонването със скандал и изхвърляне на багажа, така само ще се скъса връзката изцяло и ще го изгубите. След като е пълнолетен, обяснява му се, че вече има отговорности към семейството, към домакинството и ако иска да остане ще се наложи да промени някои неща, ако не наистина заминава. Без истерии, без крясъци, достатъчно ясно това трябва да го разбере, от там може да се надявате, че все пак не е твърде късно нещо да се промени в него в правилната посока.
Принципно съм против това изгонване на 18-20 като магическо решение на всички натрупани пропуски или разглезване в по ранна възраст, това само задълбочава проблемите и разрушава връзката с родителите

А защо мислите, че майката не е опитала 100 пъти с добро, преди да стигне до скандали?

Отклонявам леко темата, но у нас започна да набира скорост модата с изгонването на детето след завършване на училище и много често на тия деца се наема квартира или се купува апартамент, по тях се плащат и разходите, това за мен не е самостоятелност. Механичното копиране на разни модели от този тип от други държави и други култури не ми се струва много разумно. Ние си имаме наши традиции, такива има и в други страни, например в Испания, и не виждам това някога да е водело до инфантилизирани възрастни, но пък в САЩ и други страни с ранно изгонване си ги имат в количества.
Човек спокойно може да си остане незрял със съквартиранти или гадже, както и несамостоятелен. Просто трябва да се научи, където и да живее да не е капризно и кисело бебе, а да участва наравно с останалите и в домакинството, и в поддържането на приятна обстановка и отношеения.

Така е. Но според мен различните поколения трудно съжителстват под един покрив. Поне аз навремето доста се дразнех да живея с родители. И не виждам големите плюсове. Ако в началото има финансова подкрепа или джобни, е по-лесен прехода. Но трябва сам човек да се научи да си плаща сметките - дори да му спрат тока веднъж. И да си чисти, готви и т.н. Иначе на 28 по-лесно ли ще му е? Не знам.

Познавам мъже по на 30-35, които живеят отделно и мама идва два пъти седмично да им чисти и готви, отделно им плаща и сметките. Та ако е в дома на родителите не означава, че е на хотел, това имам предвид. По-важно е да поеме отговорности и задължения, не точно къде. Иначе в един идеален свят за всяко дете ще има по апартамент, но в реалността не е така и затова не се изнасят  децата на 18-19, освен ако не учат в друг град.

Съгласна съм. Обаче аз реално като бях у нашите, не пипвах нищо. Само плащах телефона Ядях си навън и въобще се прибирах само за да спя.

Аз така и не разбрах за какво толкова се карате с младежа?

Имам двама сина на подобна възраст - на 22 и 18 години са. Малкият е все още ученик. Големият учи в друг град от 9-ти клас, както и в момента, като е и спортист (професионално, т.е. си докарва и някакви пари). Когато почива, си идва у нас и за мен това е напълно естествено. Не ми минавало през ума да го "изгоня".
Логично е да има някакъв баланс при съжителството, като това важи и за двете страни, но е логично и младият мъж да си има собствен живот, което означава, ако трябва да се прави нещо съвместно, да се уговаря предварително. Все още се опитвам да обясня това нещо и на собствения ми мъж, който иска(ше) нещата да стават на момента, в който той е решил и до скоро се сърдеше, ако не стане така. Сега вече, с предварителна уговорка, нещата са точни.
Така, че - успокой се и наистина карай с малки стъпки напред, като изговориш и своите изисквания при съжителството.
(Ако говорим за зодии - и аз съм Овен, но отдавна се научих, че с разбиване на стени с главата нищо не се постига. Има значително по-елегантни начини.)

Със сестра си се разбирал много добре, не видях с втория съпруг да има проблем, има проблем само между майката и сина. Дали проблемът е само в сина?

Нека е и в двамата, и какво от това? Те не се траят, карат се всеки ден, ама дай да са заедно в едно жилище, че детето да не се обиди. Понеже така много добре се живее, нали. Изобщо не виждам смисъл.

Разбира се, че може да го изгони. Ако целта ѝ е да си живее спокойно (няма лошо в това) без да се интересува как ще се развият отношенията между тях, това е много добър начин.

Много добре ще е даже да му даде нов път. Защото ако не го "изгони", гарантирано ще им изгърмят отношенията. А ако живеят поотделно, си дават добър шанс. Много ясно, че всеки иска да си живее спокойно. Това нещо лошо ли е?

Прави впечатлени, че анонимната не уточнява за какво точно са караниците.

А има ли значение? След като са ежедневни, няма да се прекратят.

Естествено, че има значение.