?Въпроси всякакви за СО? 2026

Тъй, тъй... набивайте й на авторката чувство за вина. Да си го гледа до 40.
Най-добре и жена и деца да навре в детската стая, тогава Анонимната направо в лудница да влезе.
Иначе "лоша майка".

Не е до имане и нямане на деца. До кривотия и мизантропия е.

Познавам много хора, които по една или друга причина нямат деца, но никога не биха се изказали по подобен отвратителен начин.

Ясни условия за съвместни съжителства.
Открит и спокоен разговор – вече си голям човек, работиш, редно е да поемеш участие в домакинството.
Вариант 1 – поемаш определена сума като пари – за храна, режийни.
Вариант 2 – поемаш участие като домакински дейности – пазаруване, пране, чистене и така нататък.
Аз съм натоварена достатъчно със семейните дейности, ти като възрастен също трябва да се включиш, ако останеш в дома ни.
Прецени си дали те устройва, ако не – за всички ще е по-добре да поемеш сам ангажимента по обгрижване на битието си като се отделиш.
Даваш приемлив срок от 2-3 месеца.
//
Отделно виждаме борби на его-та между майката и сина.
За да избухва сега така, по-рано през годините много вероятно е момчето да е чувствало натиска на майката – дали като свръх контрол, властност, тираничност, стриктност, майка-орлица. Сега ѝ го "връща" вероятно.
Така от нищото на 20 не даваш такова отношение към родителката. И то само към нея. Не към  пастрока и сестрата.
Значи има точно конкретно отношение към майката. И тя вероятно знае причината за това.

Тъй ли? Аз пък виждам една "избирателна мизантропия" само към майката.
Защо във всички постове това отвратително поведение се оправдава и само майката се напада?
Ами то нали това ако беше човек, а не разбеснял се тийн в късен пубертет малко от малко щеше да захване от разговорите с майка си.
С такова отношение такива решения - ама нали е майка. Да търпи там. Утре ако почне и да я бие, пак да търпи.
Сама си е виновна. Нали така?

Ариел, спри да си измисляш. Не знаем за какво точно е бил скандалът.

Тя не е длъжна да казва.

Разбира се, че не е длъжна да казва, но е грозно да си фантазираш за нейна сметка.

Като майка на две пораснали деца - на 16 и 22 години, смятам, че майката е в грешка.
Никога няма да изгоня детето си, па било то и пораснало, защото не ме слуша. Това нейното е его, защото не става на нейната. На децата трябва да се дават крила, а не да им се заповядва, още повече, че на това дете се е наложило да заживее с друг мъж, който слава на Бога го е приел като свое и го е отгледал.
Да изгониш детето си заради битовизми е пълна простотия, да ме извинява авторката. Това то ще помни завинаги, а ако наистина е труден характер, да се подготви или с нейните камъни по нейната глава, когато тя има нужда от помощ, или изобщо да не я погледне.

Децата също са личности, които имат чувства и на които не е лесно да намерят себе си. 20 години е много крехка възраст, защото са големи на размер, но все още не достатъчно подготвени за да са самостоятелни. Няма нужда да вадите примери вие колко сте успешни, защото хората са различни. Да, хубаво е да се отдели и да е самостоятелен ама в главата му какво ли се върти - ей го, гледа да ме разкара, цял живот ѝ преча, за да си гледа сестра ми. Съпругът ѝ е най-адекватен в цялата ситуация.

Авторке, смятам, че длъжиш извинение на детето си за това, че си го изгонила. Ако имаш пропуски във възпитанието му, сърди се на себе си, не на него. Може нещата да се решат със спокойни разговори, а може и с красъци, изгонвания и его. Сигурна съм, че цял живот те е приемал като любяща майка, човек, на когото е благодарен за грижата и обичта, недей за останалите месеци до година- две да разваляш всичко, което си постигнала и да го докараш да не иска да те погледне - и той има его. Уж си възрастния човек, няма какво да скачаш и да го гониш, а осмисли грешките си. Синът ти не ти е слуга също, че да ти е на разположение. И една тайна - с взаимно уважение се постига много повече, отколкото с красъци и гонене.

Това, ако може да се напише с големи червени букви...
Дано анонимната го осмисли.

За егото подозирам същото.

20 години е далеч от крехката възраст.
Моята щерка е на 9 - стаята и вечно беше ухта-леле - редих, чистих, обяснявах, пак редих - тя мята навсякъде и после пълни шкафовете с боклуци.
Един ден взех черният чувал от 120 литра и като един Торбалан минах, изпразних вс шкафове от счупени играчки, боклуци, хартишки и кво ли не и изнесох половината стая.
Другият път викам ще са твоите играчки дето лежат по земята и къде ли не - ясно ли е - то и моето е инато, устато и серт, ама разбра, че тоя път няма крясъци и врясъци, а нещата са сериозни.
Сега прибира - наистина още не е аптека, но се старае милото, прибира и си знае.
Толкоз.
С крясъци не става, човечето трябва да усети къде наистина е минало границата и какви са му последствията.
Децата разбират, дори тийновете разбират, а човек на 20 със сигурност.
Оптимист съм!

Хм, пробвай същия номер с черния чувал с 20-годишен младеж и ела се похвали.

За битовизми е глупаво да се карат мсйка и син. На мен ми направи впечатление, че другото дете било седми клас, не ми стана много ясно в какъв контекст е казано. Но както голямото дете трябва да има свои отговорности(дете употребявам в смисъл на родствена връзка), така и на малкото отговорността е да си движи нещата с училище.

Освен това, ако майката го играе слугиня за мъж и дъщеря(не казвам, че е така), то съвсем естествено е и синът да се наглася към тази схема.

За чистене и подреждане-има такива ситуации, много подредени деца изведнъж стават непукисти към ред и чистота. Не е само до възпитание. Но разумни хора могат  да се разберат с нормален разговор не с налагане и изискване.

За парите и участието в семейния бюджет. В не една тема се фаворизира ранното печелене на пари, като синоним на справяне и успешност. Тук моето мнение е, че всеки частен случай си има своята специфика. И друг път съм споделяла, че за кратко съм преподавала в университет. На голяма част от студентите не им е важно да присъстват на лекции, дори на упражнения, важно им е да си покриват работните ангажименти. Това за мен е много деструктивно мислене и оправданието, че си вземат изпитите не е съществено. Обучението е вид инвестиция и следва да е основна цел, щом си се хванал да учиш. А не да си нагласяш присъствието на  лекциите според сервитьорските си смени. Много съм крайна, изхождайки от своя опит и съм съветвала години по-късно деца да си гледат първо учението. Лошото е, че трудно се намира почасова работа през учебната година, а и да има такава, едва ли е достатъчна за покриване на сметките в семейството. Ако вече изнемогва семейството, по-добре задочно да се учи или дори да се отложи година, две ученето. Но не и да се "наминава" в университета в свободното от работа време. Наскоро се занимавах и с конкурси с млади специалисти, знаете ли как личат кухите оценки от университета без реално вникване в теорията.

Много се увлякох в общи разсъждения, исках само да кажа на анонимна та да не се подхлъзне по тази линия, да кара сина си и сметки да плаща отсега.Ако момчето има някакви доходи, по-добре да ги инвестира в курсове, в съпътстващи обучения и нещо подобно, освен ако не е извънредно нслежащо и сметки да плаща.

Бояна, сутринта не можах да напиша мнението си за псевдо самоятелността, която се опитваме да внесем. Пресен случай покрай мен. 25-годишна, замина да следва в Англия. Прави там каквото прави, но не успя да се дипломира.  Върна се тук, но не можела да живее с родителите си, трябвало отделно. Изгониха наемателите от един семеен апартамент, направиха ремонт и тя се настани там. Не работи, защато няма достойна работа за нея. Сметките се плащат от родителите и й се превеждат 1500 евро, за да живее самостоятелно. Извинете, но каква точно самостоятелност е това? Пере си дрехите сама в пералнята купена от техните, с прах пак купен от тях? Ми това може да се случва и в техния дом, преди 18.....

Здравейте. Какво мислите за следния казус. Мъжът ми е поканен за кум за негов приятел - става дума само за граждански брак без църковен и без сватба. Кумата ще бъде най-добра приятелка на булката. Аз не съм поканена на събитието. Вие как бихте реагирали и как бихте се почувствали? Наясно съм, че в случая кумовете са по-скоро свидетели, но въпреки това за мен е адски обидна цялата ситуация и това, че той е приел без да му мигне окото. Чувствам се ужасно, наистина ужасно - боли ме сърцето от обида. Иде ми да потъна в земята,  страшно ме нарани тази ситуация..и не знам какво да кажа само знам, че се чувствам много зле и сърцето ми не спира да прескача, дори не мога да мигна.

Ами то "събитие" явно няма да има, просто ще се подпишат и имат нужда от свидетели, защо да те канят?