?Въпроси всякакви за СО? 2026

И аз това се чудих. Колко ли обидени трябва да са родителите и от двете страни, че не присъстват?
Напълно възможно е и да са против този съюз. Нещо, което на авторката със сигурност пак й е спестено.
Изобщо причини бол за решението, което са взели. Вместо да се чуди защо родителите и от двете страни не са там тя се бута между шамарите като иска и тя да е там.

Няма информация дали родителите присъстват или не.
Но и при двата варианта (със или без родители), авторката е излишното за младоженците колело.

Тоя казус направо взриви темата. Прелистих го последните дни.
Моето мнение е, че е просташко да каниш само един. Той, ако има common sense, сам ще си направи отвод спрямо обстоятелствата.
А още по- тъпото е половинката да те известява изрично, че не си поканен .. пак изрично. Много грозно.

Да, по принцип ако организираш събитие е нормално да поканиш двойка. Но точно тук е разминаването. За някои от нас подписът не е събитие. Не го свързваме с емоция, а с бумащина. Поредната административна работа, която трябва да се свърши. Подаваш документи, чакаш да мине нужния срок, после отиваш и си удряш подписа. И молиш някой близък, достатъчно жертвоготовен, да сподели досадата с теб.

Аз също го смятам за някак тъпо, примерно искам да ми кумува моя приятелка, ама мъжа й дори не го харесвам и пак не бих го оставила непоканен.

В случая наавторката бих си споделила на мъжа нежс цел да не иде, а просто да ми олекне, и щях да го забравя, не е зор да ходиш където не си желан

А иначе по моя казус това че свекърите искат да плащат всичко ние не го искане, защото са с неголеми доходи и реално ще им натежи да дават хиляди левове за глупости.
Иначе със сигурност ще дадат, много ни помагат, с после им е трудно и бихме искали учтиво да избегнем това.

И от двете страни родителите имат тенденцията да харчат много и после да броят стотинки, а е излишно, все едно не можем без рокля и банкети

За мен ситуацията е неясна. 😀 Младоженците са си хора, които не искат банкети и т.н. явно и то няма лошо (моята сватба беше такава). Кумът, обаче нещо не ми е ясен какво е казал на жена си. Тя някак не обясни нищо, а само, че страда. Наистина е гадно, ако е така, но пък няма как да се даде някакво мнение без някакви си подробности. Очаквам, че повече няма да се появи дамата и темата ще остане така във въздуха.

При така дадени настроения, мъжът ѝ е редно да я познава и да знае как ще реагира, да се съобрази как ще ѝ каже и какво. От колко време сте заедно, авторке (ако четеш изобщо)? Веднъж бях поканена на бал на дъщеря на приятел на ММ. Не познавах хората, а само ММ. 😀 С това искам да кажа, че канещите си решават кого да поканят, а мъжът ти е редно да се съобрази с теб, както и ти с него.

Аз го виждам така: ММ се прибира и ми казва: “Петко ме покани за свидетел на сватбата им с Румяна. Искат да са само със свидетелите. Не искат празненства и т.н. (Тук е важно дали изобщо е така, но да предположим.) Мисля да приема, ти какво мислиш?” Тук аз бих казала, че за мен не е проблем и дори бих им писала след подписите или бих подготвила подарък, нещо символично за младоженците.

Другата страна: “Петко и Румяна ще се женят. Поканиха ме за свидетел. “…” Ти обаче, не си поканена, само аз. Така са решили.”

Двете неща са едни и същи горе-долу, но аз бих се почувствала различно.

Моята сватба беше подобна - с много малко хора, без празненства, имаше причина (бях в болница малко преди това). Това обаче изобщо няма общо в отношението на съпруга на авторката. Според мен всяка двойка си има динамика и след като тя е получила сърцебиене и не може да спи, мъжът ѝ как е сервирал тази ситуация на дамата..

Има драматични натури, на които както и да им се поднесе някаква новина, те ще се почувстват обидени, засегнати, онеправдани и наранени. В случая аз лично бих си отдъхнала, че не се налага да се влача по институции заради някакви слабо познати хора, а само мъжа ми ще го отнесе, но ето на - анонимната получава сърцебиене.

Не би ми хрумнало да питам, честно, в колкото и дълга връзка да съм. Канят ли ме за кума, приемам или отказвам според това дали искам или не, а после съобщавам решението си вкъщи.
Такива "Ама стой да питам милото." не биха ми хрумнали, явно и във връзка съм твърде самостоятелна за такива работи. Отделно за мен не е учтиво и към канещите да оставя въпроса да виси до произнасянето на мъжа дали може (и всъщност решението да е негово, защото аз съм искала, пък той не ми е дал, например).

Мъжът ми беше кум, отидоха на подписването младоженците, кум и кума и фотографът, който им е приятел и после бяха на домашно за почерпка и така. Не съм и държала да ходя, те после правили снимки за албума и седнаха да се почерпят в младоженците. Бебето беше на месец и малко, та нямаше за какво да я влача и нея там, нито ще викам бабата за едно подписване и няколко снимки 😀😀 викнахме си бабата за сватбата, аз си бях на масата на младоженците заедно с тях и от другата им страна кумата. Нищо лошо не видях в това. Мъжът ми е живял с тях и дето се вика хляба са делили, а ние с ММ бяхме от 2г заедно тогава - не съм толкова близка с младоженците. А кумата имаше партньор доколкото разбирах, когато ги поканиха за кумове, дали се е разделила до сватбата не знам .
Не съм била изрично НЕпоканена, но и е било ясно - кум,  кума и младоженци, фотограф (за да не плащат на друг🤣). За сватбата си имаха други фотографи.
Миналата седмица се събрахме в младоженците всички, вкл. и бебето.
Обмисляме и обща почивка всички.
През ум не ми е минало да роня сълзи, че не съм била поканена на подписването🤣 честно казано не знам какво щях да правя там освен да скучая. 🤣

То не е точно питане, но начина на изказване си е важен.

Ето, при Азара. Не е била непоканена, но тя се е усетила. Точно това имам предвид, че би следвало да се усещате с партньора, за да върви гладко. Ако е по-чувствителна натура авторката, мъжът трябва да си я знае. Ако не му пука тя как ще се чувства е съвсем различно вече.

Просто за мен е неясно, защото нито динамиката им знам, нито някакви подробности се дадоха, освен сърцебиенето и това, че не може спи, болка в сърцето. Сигурно е така, но някак не разбрах защо.

Има три варианта:
- драматичен и неуравесен темперамент
- предистория, която не знаем
- тролене, което всички подхранихме  
Поне разбирах, учудващо за мен, че и през 2026 да подпишеш брак (самото му подписване, подчертавам) е нещо, все още важно за половината жени тук.

Philomena,
За едни е важно  да ги венчае попът/пасторът, за други - да подпишат в кметството/ритуалната зала, за трети това са просто формалности, а четвърти въобще не искат. Нека да уважаваме менията на всички.

Брака е административен акт, с юридическа тежест.

А за казуса, който разпали дискусията, аз мисля, че мъжа просто е казал на жена си, че ще е свидетел на приятел, а това с "непоканена" си е чисто нейния прочит. Младоженците изобщо не са имали за цел да обидят нея с цялата, а да си извадят документа

Тук драмата не е за избора на младоженците, а за реакцията на съпруга на анонимната и че не се е допитал до нея и не е поканена съответно, защото той не е повдигнал въпроса пред младоженците.
Леко си е фрийк контрол тя.
А той дали е просто пън или е разсеян и недосетлив, няма как да знаем.

На мен ми се струва, че изобщо не е бил подготвен какво ще му се стовари на главата, завалията. И да, не знаем как го е поднесъл, може и там да е ключът, а може и тя да си е тънкообидна