Вие чувствате ли се бедни? Как се справяте финансово?
Говорим за обикновени хора на 2 заплати, каквито сме ние. Не сме богаташи, не сме и да си броим стотинките.
Тежи ми, че нямаме добри възможности. Не е като да не работим, да не си даваме зор и тн. И двамата ден без работа не сме имали, работим за big corporations, а на мен тази работа започва да ми тежи все повече и повече, бутам я 10+ години и вече усещам, че не е моето. Образовани хора сме, не разчитаме на някаква външна помощ, разполагаме с каквото изкараме. Просто ми тежи, че не можем да си позволяваме това, което ми се иска.
Често пъти близки ми казват “щастието не е в парите, имаш читав мъж, имаш дом, имаш дете, какво повече искаш???” Съгласна съм, че само с пари не става, ако другото не върви. Но в един момент бутам, бутам и накрая сякаш е за нищо.
Не ме разбирайте погрешно, не искам да съм някаква милиардерка или метреса, просто искам достоен живот, искам да си позволяваме повече неща и да имаме някакво развитие. А от ден на ден се чувствам по-зле и по-изхабена. Повечето ми приятелки се залюбиха с читави мъже, но с по-добри възможности. Някои даже спряха да работят от години. Аз имам чувство, че се състарих от това усещане за вечен недостиг на нещо. Гледам как живеят хората около нас и се чудя как го постигат.
Вие имате ли такива мисли? Намирате ли щастие дори в моменти, в които финансово не се чувствате добре?
