Наистина жената трябва хубаво да се консултира по отношение на собствеността на имота, но в края на краищата той очевидно е предназначен за сина и. Иначе нямаше да го предоставя на младите изобщо. А вече с кого живеят, нито и е работа, нито се налага да се бърка. Според мен е ужасно да живееш с нечия майка, но не вярвам насила да го карат сина и да живее така. Сигурно му е екстра и не пипва ни дете, ни домакинство при две жени в къщи.
Бернарда питаше дали е основателно дразненето на жената. Очевидно е, че тя не може да вербализира съпротивата си, защото в четворката в нейния апартамент цари всемирна радост и взаимозаменяемост.
Но тук не е въпросът дали на сина и му е добре, тя дори не си е позволила да се интересува от това, нормално.
Въпросът е има ли право тъщата да си манифестира присъствието и да изисква от собственика да и дава привилегии в личния и дом, както и да се разпорежда за бъдещи преустройства, само и само да си запази територията в чуждото гнездо.
За мен поведението на тъщата е скандално, затова жената се дразни.
Чак пък толкова незаменима помощ да е. Не. Просто тъщата се е увисила на гърба на младото семейство като пиявица и е решила, че ще е завинаги с тях. На мен ми лъха на безнадеждност отвсякъде за младите.