То се определя с много сериозни отклонения - нежелание за напускане на дома, силни импулси за самоубийство - импулса те грабва внезапно от нищото и чак на волята е нужно да се бори със силното желание да се хвърлиш от прозореца, мания за следене, неконтролируем гняв, нещата не остават никак скрити-покрити.
Тези тежки дефицити се лекуват с медикаменти - няма и как по друг начин, защото повечето от тях са чисто болестно състояние на най-различни неврози и прояви на шизофрения.
Такова нещо терапевт не може да оправи. Все едно ти трябва операция за апандесит, ама ще минеш само с разговори.
Терапията се назначава паралелно с медикаментозното лечение защото индивида чувства страх, самота, очуждение, споделя различни причини от живота си и се чувства малко или много обгрижван.
Мичоне - защо хирурга не е заболекар е малко въпроса ти.