?Въпроси всякакви за СО? 2026

Явно вече се разминавате с приятелката по отношение на разбиранията кой с кого и колко трябва да се съобразява.

Ужас. Тази е супер нагла и контролираща, щом и на чужди хора ги прави тия номера. Токсичен човек.
Имам такава роднина. Като ходи на гости по роднини без да пита почва да размества нещата. Примерно размества нещата в хладилника, подправки по шкафове, гардероби. Ама просто  казва това тук не трябва да е така и почва. И всички роднини и мълчат. Щото уважение трябвало и възрастна била. Но звънят после на всички да се оплакват от нея.
Аз бях първата дето и сви сърмите.
Идва, поседява, казваме две три приказки и отваря хладилника и почва да вади. Втрещих се, викам и какво правиш. Ще го пренаредя, не ми харесва. Аз викам, това е моя хладилник, ако обичаш не пипай нищо, като се прибереш вкъщи там ще пренареждаш. Милата се ококори и ме погледна втрещено. Явно за пръв път за нейните 70 години някой и противоречеше. Аз само затворих хладилника, усмихнах и се мило, ама със строг тон и казах да ходи в хола да си седне и да не пипа нищо, щото не търпя някой да ми пипа нещата.
Не беше добре половин час. Гледаше ме на моменти лошо и трепереше от яд.

Тази същата жена също съм я виждала трепереща от яд, когато се беше зарибила по някакъв фитнес и се опитваше да ни предлага някакви безплатни тренировки уж - да ни нахъсва точно с рожденичката да ходим. Като ѝ отказах, се започна - ама какво толкова сме били правели ( тогава бяхме още сингъл), как така млади жени не сме ходели на фитнес, ма как можело. Искрено се ядоса. Ами не искам, бе жена, казвам, ѝ. Аз тогава се разхождах с кучето по 10 км на ден, предпочитах да съм на чист въздух, а не в зала. Обяснявам ѝ, че го познавам фитнеса, че съм ходила неведнъж там и няма никаква нужда тя да ми дава наклон, защото ако пожелая, знам го къде се намира, знам как да се запиша и реша ли, и без да ме подбутват, ще ходя. Допускам, че може и да е имало някаква финансова изгода за нея, ако набере желаещи, защото имаше такива акции

На твое място бих вложила енергията си да възпитам детето си. Дали ще се видя с чужбинска приятелка ще ми е последния проблем.

Възпитанието на детето колкото и да е денонощно, не значи да забравим кои сме самите ние и да не се виждаме с приятелки.

Плюс това детето има двама родители. Бащата също му се полага да възпитава и да се грижи за детето си, докато майката е с приятелите си. Пък и не само тогава..

Когато човек има ограничен времеви ресурс, вместо да иска да се види с максимален брой хора и да свърши максимален брой неща, може би трябва просто да помисли и подреди какво точно иска и кое му е по-важно. Време със семейството, време с приятели, екскурзии и обиколки, активна почивка - ясно е, че всичко наведнъж няма как да се случи. Опитите за комбиниране, вмъкване, пътьом, и между другото - водят до подобни недоразумения и натрупване на напрежение.

Срещите с приятелите от чужбина трябва да са приятни и лежерни - станат ли тегоба и нещо за "отмятане", по-добре да се прескочат.

По отношение на децата, има си различни видове "срещи с приятели" - на някои децата имат естествено място, на други - нямат никакво. Нашите деца сумарно 15 години не сме ги оставяли никъде - преценявахме и комбинирахме. Ако срещата е с деца - водим, ако срещата не е подходяща за деца - отива единия, другия остава с децата. Имало е случаи и двамата да не отидем. По никакъв начин не ни е попречило на социалния живот и срещите с приятели - напротив, отсяха се, останаха само хора, с които имаме сходни виждания и сходни приоритети.

Някой по-нагоре написа, че на децата мястото им не е в ресторанти. Имам две деца и напълно съм съгласна и ще допълня - и в кафенета.
Наистина децата трябва да си лягат в 8. Никога не съм излизала с голямата си дъщеря след 20ч. (с изключение на 1-2 сватби, но тогава майка ми или сестра ми  я вземаха на по някое време). До  голяма тя си лягаше в 20-21ч. и нямахме проблеми нито със ставане за училище, нито с поведение.
На уговорка без деца съм ходила без деца. Ако няма кой да ги гледа звъня и предупреждавам, че няма да ида. Ако ще излизаме с деца с приятелките ми в момента сме само на разходки из парка.
Не мога да си представя, че ще трябва някой друг да ми търпи лиготиите на детето, а неговото ще е намерил къде да го прати за да се види с мен. Да не говорим пък за майка ми. Изобщо не бих я водила с мен, въпреки че приятелките ми, който я познават я харесват много. Дори едната ми приятелка е и нейна приятелка, но не бих. Има си лични неща, които не се казват на всеки и щом аз съм поканена аз трябва да ида.
С чужбински приятели бяхме на съвместна почивка в планината преди няколко години и беше пълно разочарование за мен, защото който им звъннеше беше поканен да пие кафе и да се видят на верандата на вилата, която наеме заедно и доста дойдоха, едни дори спада в свободната стая. Ние не бяхме предупредени и се получи много неудобно. Познайте дали от тогава отидохме отново някъде с тях.

Навсякъде сме ходили с детето!
Знаете ли къде бъркате? Че по кафенета и ресторанти се ходи нощем. Винаги може да направиш уговорката така, че да се прибереш за да си легне детето на време.
Ако не ти е удобно на режима - не отиваш, ако се пуши - не отиваш, ако има силна музика - не отиваш.
Също така бъркате, че невъзпитаните деца са “всички деца”.
Никога няма да приема, че децата трябва да ходят на определени места само. Не говоря за опасни места, за дискотеки и казина. Като се оглеждам май точно децата, дето са били в парка не знаят как да се държат в ресторант, кино, театър.
Но да, нека всеки прави както му е удобно и смята за редно. Само да не тръгва да съди другите, че не му ходят по свирката.

Ама в случая уговорката е била без деца, а пристигат с дете, че и с баба и дядо. Не става въпрос за съдене, а за неспазена уговорка. Да доведеш трима непоканени на кое да е събиране, ако ще сутрешно кафе да е, не е въпрос на какво ние намираме за редно и удобно. Това е елементарно възпитание.
Но пак казвам, аз бих уважила рожденичката и бих направила нужното, за да си прекараме добре. А с чужбинската приятелка, ако е наистина толкова напрягаща, малко по малко ще си намаля или спра контактите занапред.

Имам чувството, че приятелите от чужбина, малко или много, се отдалечават от нашата народопсихология и критерии за нормалност. Неизбежно е. Не сме същите каквито сме били като ученици или студенти.
Моето семейство също има чужбински приятели и роднини.
Ами, намираме ги за променени. Попили са чужбинските порядки, където всеки трябва да се чувства included (историята на Злодеида). Едни роднини от Франция, с трите си деца, направиха съвместната ни почивка пълен ад. Не се купуваше нищо, но се сядаше на масата редом с останалите и се ядеше на корем, без ей така да донесат една филия хляб от кумова срама.
Включително бъркаха в нашия хладилник и ядяха каквото докопат - цялото 5-членно семейство - шунки, кашкавали, топено сирене, луканка. Влизаше се в нашето бунгало, вадеше се от хладилника и се изнасяше отпред на масата.
Майката (българка) само се хилеше и казваше - бъркайте и вие в нашия хладилник, купила съм много хубави кайсии.
Да не говорим за безплатните бири дето се изпиха от мъжа - цяла каса.
Пак казвам - без да допринесат един лев към съвместните обеди и вечери, които си устройвахме общо три семейства.
Не ми се свиди, но ми направи адски лошо впечатление. Когато бяха просто студентчета в България , не бяха такива. Не знам какво се е случило в чужбина.

Ами много е тъпо да има уговорка без деца и някой да ги помъкне…
Имахме една среща с приятелки и едната заяви, че ще дойде с детето. При положение, че имаше на кого да го остави и всички казахме, че ще сме без деца, ми беше много несъобразително.
Всички имахме малки деца тогава, но дето се вика за един час, все може да направиш изключение и да оставиш детето си на някой друг да го гледа.

Di Soleil -  ако сте казали изначално, че сте с детето - никой няма право да ви се сърди. Така го разбирате - така го правите. Аз нямам против срещи с деца, аз самата също имам две и си ги водя, но само когато сме се разбрали да сме с децата.
Имах преди време приятелка, която често настояваше да излезем да се видим без деца. Избирахме гъзарско кафе, аз търсех кой да поеме моите, защото уговорката е без деца. Е, представи си изненадата ми, като тя се появеше с детето и кажеше - ама той е кротък, все пак реших да го взема. Е, мястото на буйно три годишно не е в лъскаво кафене, почва се със забележките и не-кането, почва се гонене из кафенето и за 10-12 мин гонене, позитивни емоции 0 и грам не можем да се видим. Е, след 2-3 път просто спрях да излизам с нея. Беше ми адски тъпо, защото аз се чудех как да намеря кой да гледа моите, защото такава е уговорката, ама тя била, видите ли, само за мен, за нея изключения са възможни. Дразнещо е, защото ние кафе не пием, ние гоним нейното дете и слушам тръшането ѝ и не-кането ѝ. Ако беше казала, че ще сме с деца, вземам и моите, отиваме в някой парк и картинката щеше да е коренно различна.

Разбира се, че не всички деца са невъзпитани! Има прекрасни деца, кротки и добре възпитани. Има и добре възпитани деца, които са пълни с енергия и не могат да седят на едно място, деца са. Да, факт е, че има и невероятно разлигавени и разпуснати деца, на които всичко е позволено и там се слушат оправдания - е какво толкова, дете е. Тук става дума за нещо съвсем различно: уговорка и едностранната ѝ промяна в последния момент и поставяне пред свършен факт, ей това много дразни.

@Michone, а останалите две семейства защо не им казахте нищо, след като това ви е издразнило?

Говореше се за вечеря, коментирам вечеря. И никъде поне аз не твърдя, че децата са невъзпитани, а просто съм наясно какво може да се иска от дете на 4-5 и не бих му причинила стоене на стол 1-2-3 часа, за да се видя с приятелка като или ще го оставя на другия родител.
Другото вече го написах. И децата е добре да развият добра банкетна култура, както и всякаква друга, но това не става изведнъж на 4, а постепенно и без да се злоупотребява с търпението им.