?Въпроси всякакви за СО? 2026

Именно! Семейството ежедневно се блъска с някакви граници и не-та и се опитва да се справи с тях, а не се развежда (освен ако не е станало мъчително).
Ако мъжете четяха повече тука до сега да са се развели сто пъти, защото не знам вашите наблюдения какви са, но моите са, че по-често жената не зачита мъжките граници и мъжкото не, защото ги приема като налагане и му прави на пук.

Мислех, че хората се събуждат с будилници и аларми на телефона, па те чакали някой да ги събуди

Като не разбираш (или се правиш, че не го разбираш) ни показваш нагледно, че щом човек си загащи панталона в чорапите останалите спират да имат големи изисквания към него?

Ами не всички мъже са агресори и емоционални насилници, та да слагате всички семейни под един знаменател.
Аз с годините осъзнавам все повече, че живота без него, нито ще ми е лек, нито по- приятен.
А откакто децата пораснаха отделяме повече време за себе си, пътуваме повече, изкарваме си прекрасно, добре ни е заедно.
Но, за него винаги приоритет е било нашето семейство, грижи се за всичко, нищо да не ни липсва.
Сега, че не чисти и пере не ми е най- важното, нито ме е превърнал в домашна прислужница, така че в никакъв аспект живота няма да ми е по спокоен и добър без него.
А с годините, колкото повече остаряваме,  все повече го оценявам.

Съдба.

Въпрос на гледна точка.

Аз му викам избор .

За кратък период за мен би било лукс.
Дори 1 час да няма никой вкъщи. 

Бе аз отдавна знам, че съм се омъжила за еднорог, но тия дето ги чета тука и при-па-да-м!

Съпруг ми в къщи - чисти, готви, подрежда, детето гледа и прозорците мие.
Аз в къщи - чистя, готвя, подреждам, детето гледам и не мия прозорците, че ме е шубе.
Дори детето в къщи е научено да си подрежда, събира, оправя само детската стая.

Нито той ми е паша, нито аз съм му пашкиня. И двамата работим и всичко е фифти - фифти. Отделно от битовизмите - той е първият и най-добрият ми приятел, всичко първо на него казвам, всичко обсъждаме, всичко говорим, пари се печелят, дават се заедно, абе всичко правиме заедно.
И с едно от горните няма да направя изключение, нито косъм няма да преместя.

Имала съм и имам много познати и приятелки, които съжителстват с всякакви индивиди. Аз съм уникално крайна в това отношение - нито една троха след него няма да забърша, камо ли да му събирам боклуците след като ял и пил. Нивгаж. Идват гости - и двамата готвиме, пренасяме, отнасяме. Събира се по мъжки - аз изчезвам от картинката, като се върна вече е минал с прахосмукачката чипса и солетите - нито капка бира не съм избърсала никога.
Отговорностите ни за детето са тотално равни, той я обожава и даже на моменти е по-добрият родител от двама ни.
Изобщо не се учудвам колко много време и пари ви остават, като биете шута на пашата. Изненадва ме как сте му изтърпяли дивотиите, но човек все се надява, вярва, че то нали, ще се оправят нещата ...що ли ...
Имам и по-тежки примери дето и финансово ги дондуркат, че и пари им дават и коли им купуват, бетер куртизанки.

Много се радвам, че сте толкова много невярващите и неразбиращите. Нека имате още много години щастие с половинките си.

Но въпросът беше за казуса на питащата. А тя, е видно, че живее в атмосфера на емоционален шантаж през вина и обезценяване. А това Е насилие. Хубаво е да наричаме нещата с истинските имена. Иначе става тегаво и губим години в илюзии.

Поздравление за еднорога Chuby.
Да си го пазиш
Ами случила си. Уцелила си от тотото дет се вика.

Елора - факт и за това вероятно съм толкова крайна.
Имах навремето една шефка - тя така ми казваше - искай много да получиш поне половината.

За авторката - има хора, дори такива познавам, иначе силни личности, но не и в личният си живот. Страх ги е чак от хората с които живеят, ето и нея я е страх - не сме да настъпи педала на газта до ламарината. Виждала съм ги такива в метрото и по улиците - изядени от мъжете си, че и от децата си, нищо не е останало от тях - не бива да се допуска!

И ММ е еднорог. Много ми е добър, също мие прозорци и чисти и понеже по-рано се прибира от работа, прави салата, ако няма за ядене, спрята яйца или нещо друго аламинутено за ядене.

Като по-млади, по сме имали искри да прехвърчат, сега улегнахме ли, но много сме си благи.

Моя пупу също всичко прави, даже готви винаги двто сега сме с бебе и ме оставя да спя почти цялата нощ ако плаче бебето.

И в същото време да беше дори най-добрия мъж и баща и да имаше милиони нямаше да искам на 45 пак да бременея и раждам, хич не ми се услади бременността, а на авторката явно и майчинството

Да си поговорят, ама и да каже тя "хайде да делим отговорностите" не мисля че има гаранция , че мъжът ще спази уговорката като се появи бебе.

Що бе? И моя мъж е готин. Без готвенето, в смисъл няма да умрат от глад ако се гътна, ама аз готвя повечето у нас.