?Въпроси всякакви за СО? 2026

Самоцитирам се, защото ми се иска да ви попитам относно първото болднато. Вие бихте ли отишли да се видите с човека, ако ви реагира по този начин?
За второто болднато допълвам, че му и казах, че ми се иска да поговорим отново за отношенията ни..и последва това, което съм написала. Вие как бихте се почувствали и бихте ли се обадили?

За разстоянието- човекът ме убеждаваше, че то изобщо не е проблем за него..
Сериозно сме коментирали да се съберем и да живеем заедно.
Понеже доста се коментира изненадата тук- проблемът не беше в нея. Може би не съм успяла да опиша съвсем точно.Говорили сме с него по тая тема доста. Знаех все пак как е.

Да, бих се обадила и бих казала "Извинявай, стана недоразумение, трябваше да  те попитам предварително кога е удобно да дойда да се видим. Ще очаквам като се поправиш да дойдеш ти."

Коментари за деца не бих правила, нито пък бих вярвала на някой мъж, че след малко на брой месеци дистанционно познанство умира да заживее с мен. Къде точно се предполага да стане това.. не, няма значение всъщност.  На тоя етап е лудост да се събираш с почти непознати хора.

Просто имат различни разбирания, няма правилно и грешно.
Аз също не я разбирам как ще се вдигне на 600 км, че и сина си ангажира, за да я закара, ама ей на .

Отново да го напиша - те са различни, или поне по темата гостуване, сериозност на връзката, разбирания за романтика и изненади имат разминавания. Бих посъветвала авторката да се поотдръпне, ако той я потърси и иска да се развиват взаимоотношенията - може и да има шанс. Ако ли не - явно не е било писано и така.

След втория пост - не, разбира се, няма да отида никъде. Ясно ми е показано, че не е удобно, има си други планове човека. Но ако ме информира, че ще идва, няма да имам никакви скрупули да му кажа, че нямам време за него, особено ако вече имам планове. Авторката, казват ти, че не е удобно, не иска да те запознава със сина си (негово право), гледа да те вметне и ти казва кога най-късно трябва да си го освободила от присъствието си - ти достойнство нямаш ли? Как по-ясно да ти покаже, че не те иска сега?

И аз се зачудих за тези 600 км, дали не е извън България. Ако е в България идва нещо като Разлог - Балчик, или подобно, иначе не се сещам как ще излезат тея 600 км. И да, синът закарва, после на хотел ли ще бъде?
Изобщо, странна история.

Аз ако бях (макар че нямаше как да бъда), повече нямаше да комуникирам с този човек.

Аз лично, бих се почувствала много неприятно притисната, ако някой ми се обади и ми каже, че пристига на следващия ден. Нормално е да попиташ удобно ли е, а не аз утре идвам. С обяснението за детето е искал да отклони гостуването.
И да, ако детето живее с другия родител и не се виждат всекидневно, разбираемо е да иска да си прекара пълноценно времето с него.

За мен 6 месеца връзка са достатъчно за запознанство с деца. Разбира се, всеки си има свои представи. Но криенето от 18 годишен е хубаво да се знае отсега. И авторката да е наясно, че връзката им е "под прикритие", за да си прецени дали е навита. Ако твърдо иска сериозна връзка, то тя по-добре ще се получи с друг мъж.

Царево - Видин е на повече от 500 км май.

Предвид маркираното в червено, мъжът е реагирал доста умерено.
За мен е напълно недопустимо да си правиш сметката да гостуваш на някого и да го уведомиш (независимо кога) за това. Гостуването е с покана от домакина, а не със самопокана от гостуващия. Освен ако не става въпрос за някакви извънредни обстоятелства, каквито тези не са.

И да допълня – ако някое гадже се опитва да ми определя кога да го запознавам с моето дете, ще ми стане бивше гадже.

Много сериозно е прекрачила границата анонимната.

На мен пък ми е странно, че за 8 месеца не си го питала дали синът му знае за теб и как го приема, а го разбираш по този начин. Или си знаела, че не знае, но си решила, че сега е моментът да те запознава със сина си, ще - не ще?
За мен проблемът не е в това, че те е отрязал (защото при изненадите винаги има риск да не е удобно), а че не иска да те запознава със сина си. Което явно приемаш за обидно и белег за несериозност, но реално връзка от 8 месеца от разстояние аз я броя за 2 месеца без разстояние. Тъй че мисля, че мъжът е прав в случая да прецени, че не иска да те запознава със сина си. В крайна сметка той решава удобно ли е, сега ли е моментът и как да те представи.

Съгласна съм, че е прекрачила границата. Обаче и неговото поведение не ми е ок. Сякаш е чакал повод или подходящ момент да приключат.
Аз не бих го потърсила повече след този разговор. Нито да се извинявам, нито да се изяснявам.

Според мен Анонимната има грешни разбирания за връзката с този човек.
Хем било изненада според нейните думи, хем били коментирали идването предварително.
Струва ми се, че има проблем с изразяването и разбирането на отсрещната страна.
И е важно как точно е обсъждано това събиране и живеене заедно.
Дали пък той на нейните напъни, не е казал просто - е да, някой ден може и да се съберем.
И тя вече да почва да плете кошницата.


Така мисля и аз.

Първо с уговорката, че съм много обидчив човек, нищо не може да ми се каже, защото все намирам за какво обидно да се захвана.
Много бих се обидила. Обаче за тази обида трябва да има предпоставки:
Мъжът ми е показал, че съм най-важното нещо за него и сега иска да ме скрие. В твоя случай се опасявам, че не е така. За един родител (в повечето случаи) децата са много по-важни. Няма бивш баща или бивша майка.
Мъжът ми е показал, че сърцето му е напълно отворено за мен и между нас няма пречки. Опасявам се, че в твоя случай след осем месеца с редки срещи той даже не е пръднал в твое присъствие. (Прощавайте за това). Ти сега искаш да го видиш в това състояние, когато той сам за себе си казва, че не изглежда добре. Та той е още на фаза да те впечатлява!
Бих се обидила, че приема думите ми, казва добре и затваря. А какво да направи?! Да ти кажа ли, че ако тръгне да ти се моли и убеждава, ще ти стане още по-обидно. Хем те отхвърля, хем не може да го направи категорично. А ако ти кажа, че като тръне да ти се обяснява за сина му и подобни ще ти стане още по-съмнителен? Та ти сами пишеш, че той има отношения с бившата, които не са само за детето и подлагаш на съмнение думите му, че всичко между тях е приключило. Питала си, ровила си. Той няма полезен ход. Ти го поставяш пред свършен факт и след това не приемаш вариантите, които ти се предлагат.
Ние виждаме, че ти и мненията ни не приемаш и дори не поставяш под съмнение собственото си мнение.
Да, бих се обидила, но най-големият яд ще е насочен към мен, че съм направила повече неща, отколкото е трябвало да правя.
Виж, вярвам, че всеки тук ти мисли доброто. Ти сама казваш “говорихме”, “обсъдихме”, “той дори ми се сърдеше, че “. Защо жените винаги слушат мъжете и никога не ги гледат какво правят?
Щях да се обидя много. И какво? Какво ще постигна с обидата, с мълчанието, с чакането. Решавам ли създалия се проблем с обида?
Ако бях мъж вероятно щях да съм много гаден такъв. Ама на бодлива крава Господ рога не дава.
Пак ще ти пожелая да намериш хармония в себе си, да излезеш от обидата и да постигнеш това, което е най-добре за теб. Щастие и любов!

За мен такова поведение би било и повод, и причина да приключа отношения. Не знам дали той си е търсил повод, но тя му е дала идеален (от моя гл.т.).

Как да кажа дали бих се обидила като никога не би ми хрумнало да отида на 600 км изненадващо на гости, още повече на мъж. След това вече всичко може да е обидно, но за мен първото обидно е някой да разполага с времето ми все едно е негово и да ми се натресе без уговорка, пък и да ми държи сметка с кого ще го запознавам.

Ей тук е ключа от палатката и проблем на много жени.