?Въпроси всякакви за СО? 2026

  • 171 745
  • 4 694
# 1 770
Събитие, та събитие... Очевидно става въпрос за хора, на които не са им важни формалностите и салтанатите, и подписването за тях е събитие колкото и смяната на гумите (благодаря на съфорумката за добрата формулировка). Интересно ми е авторката по същия начин ли щеше да реве и да се хваща за сърцето, ако беше разбрала, че са поканили мъжа й БЕЗ НЕЯ да помогне с качването на пералнята на приятелското семейство по стълбите, и той не е счел за нужно да настоява и тя като негова жена да е там?
Виж целия пост
# 1 771
Е, оливате се вече с нелепите сравнения.
Колкото и да се пънете, сключването на граждански брак, каквото всъщност е подписването на хартийката в гражданското и което по същество е юридически акт, не е като да си смениш гумите /което става 2 пъти годишно/ или да качиш пералнята, или други подобни изсмукани опити за омаловажаване.
Бидейки юридически акт, подписването носи някакви последици, не ли? За доста хора бракът има и емоционална стойност, кое е толкова странното и невижданото? Наистина се учудвам на това масово принизяване. Не е казано да се издига в култ едва ли не, ама чак такова омаловажаване на чуждите възприятия вече бие на дефицити....
Както уж се разбрахме, хората са различни, така че не е нужно това осмиване на чувствата и емоциите на авторката.
Виж целия пост
# 1 772
Моят съвет към потърпевшата от казуса е да изплюе сливите от устата си и да сподели с мъжа си как се чувства. Той не е врачка, че да знае, че това я е засегнало и то много.
Може да има съвсем логично обяснение и не е нужно да се терзае в неведение.
Виж целия пост
# 1 773
Естествено, че бракът има своите юридически последици. Нали затова го сключваме. И да, често носи и емоции на сключващите го.
Просто ми се вижда излишно обаче авторката да се газира, след като това не е нейният случай. Просто приятелски съвет
Виж целия пост
# 1 774
Е, оливате се вече с нелепите сравнения.
Колкото и да се пънете, сключването на граждански брак, каквото всъщност е подписването на хартийката в гражданското и което по същество е юридически акт, не е като да си смениш гумите /което става 2 пъти годишно/ или да качиш пералнята, или други подобни изсмукани опити за омаловажаване.
Бидейки юридически акт, подписването носи някакви последици, не ли? За доста хора бракът има и емоционална стойност, кое е толкова странното и невижданото? Наистина се учудвам на това масово принизяване. Не е казано да се издига в култ едва ли не, ама чак такова омаловажаване на чуждите възприятия вече бие на дефицити....
Както уж се разбрахме, хората са различни, така че не е нужно това осмиване на чувствата и емоциите на авторката.
Така е, но тук не трябва да гледаме вижданията на авторката, а на младоженците. Така са преценили, така са направили. Само подписването без сватба. За мен това е ключово в казуса. Някои хора даже подписване и сватба правят в различни дни. Не знаем предпочитанията и вижданията на младоженците, които са единствените с право на глас за цялата работа, знаем само на авторката терзанията. Тя наблегна на това, че не е поканена, а младоженците навярно са наблегнали на това, че искат да мине подписването, приемайки го просто за досадно административно задължение и са поканили свидетел. Според мен, авторката в яда си просто го гледа от грешната страна. А мъжа ѝ може дори да не стопля къде точно е сгазил лука, ако тя не обясни терзанията си. Точно защото хората са различни и те като двойка до сега подобен казус не са имали.
Никой не я напада, просто ѝ се дава друга гледна точка. И да си говори с мъжа си, като го разнася по форуми колко е несъобразителен, незаинтересован от нея и т.н., на нейния брак се пише, не другаде
Виж целия пост
# 1 775
Мисля, че Мако добре резюмира казуса
Виж целия пост
# 1 776
Чета, чета и... стигам до интересен извод. В наши дни изразът „брак по сметка“ явно е придобил и други значения. Освен класическите причини като пари, социално положение, местожителство, да не остана стара мома/стар ерген и т.н., се появяват и нови – като инвитро в Турция например.
Хем подписът няма значение, хем в един момент придобива. Хем не вярваме в брака, за нас е просто юридически акт, хем го сключваме, очевидно заради определена изгода.
Разсъждавам си на глас просто... Както казах, представител съм на по-старо поколение, опитвам се да проумея новите.
Виж целия пост
# 1 777
Права си Ма ко.
За съжаление има много хора очакват близките им да им четат мислите Grinning
Виж целия пост
# 1 778
Важното е любовта да не е по сметка. А за брака, дори препоръчвам. Blush
Виж целия пост
# 1 779
Чета, чета и... стигам до интересен извод. В наши дни изразът „брак по сметка“ явно е придобил и други значения. Освен класическите причини като пари, социално положение, местожителство, да не остана стара мома/стар ерген и т.н., се появяват и нови – като инвитро в Турция например.
Хем подписът няма значение, хем в един момент придобива. Хем не вярваме в брака, за нас е просто юридически акт, хем го сключваме, очевидно заради определена изгода.
Разсъждавам си на глас просто... Както казах, представител съм на по-старо поколение, опитвам се да проумея новите.
Не е задължително да е инвитро в Турция. Представи си, че е осиновяване тук. Или наличие на сериозен здравословен проблем и при негативно развитие, единия да иска другия да решава за него, а не родители. Това не е изгода или "по сметка", а необходимост. И собствено решение. Много е различно. Много причини може да има, за казуса не е нужно да гадаем или да се сетим за всички.

И да, ритуала в гражданското е адски досаден, остарял и наистина нищо не значи. Някой назад беше казал, че важното е двамата да се приемат за семейство. Хартийките имат еднаква стойност и при сватба и при развод.
Може да има по-голяма тежест, ако администрацията ни излезе от 15 век. Официално у нас трябва да е като на запад, да може да те ожени свещенник/отец, кмета или друго служебно лице извън общината, без това да го уреждаш, като останалите сватби на място, капитан на кораб и т.н. и това да има същата юридическа стойност. Тогава хората могат да избират, няма да е досаден, задължителен елемент и ще имат повече свобода да си решат каква, къде и как да е организирана сватбата им. Когато избираш сам, избраното има по-голяма тежест. Като нещо ти налагат на сила, инстинктивно се опитваш да го избегнеш, омаловажиш, да се отървеш, промениш и т.н. и съответно няма никаква тежест за теб
Виж целия пост
# 1 780
Какво странно има, че за някои неща на двойките им е необходим брак. За други могат да си живеят семейно десетилетия и без са сключват такъв. Сега разбрах, че се изисква за ин витро. За работа в чужбина може би. За да се наследите взаимно, ако нямате деца... Сключването на  брак е юридическа процедура, а не нещо задължително за добър семеен живот. Просто носи правни последици, които някой път са необходими. И  в най добрите семейства се случва да им потрябва...

В този смисъл, аз не разбрах авторката да е изрично непоканена. Просто мъжът ѝ е поканен за свидетел, само той, тя няма да бъде такъв, понеже има другя свидетелка  на булката. Няма демонстрация, няма отхвърляне, няма неприемане, че е някаква си. Просто не е поканена, както и всички останали познати и непознати на младоженците, понеже им трябват само двама свидетели и те са избрали това да бъдат двама техни близки приятели.

Това е, нищо чак толкова страшно
Виж целия пост
# 1 781
И аз си мисля, че са казали: "Искаме да се оженим само със свидетели, ще бъдем само ние и свидетелите.", а не "Жена ти да не идва в никакъв случай. Не можем да я траем."
Виж целия пост
# 1 782
Една от потребителките разказа за сватба на която кръстницата е "свободна" / държа на българска формулировка Blush/ и кръстник, който е семеен. Интересното за мен беше, че всички необвързани мъже, приятели на младоженеца са отказали да му кумуват; само семейния е приел.
Това наистина ми е интересен и необясним факт. Защо необвързан мъж отказва да кумува на сватбата на добър приятел? А защо семейния приема, да кумува само той, без съпругата си?
Абе много странни времена настанаха, навремето хората си избираха семейство, което да допада/ харесва/ да се одобрява/ да е приятно/ и на двамата младоженци.  Ако кума/ кумата са неженен и неомъжена , ми доста по-приемливо ми е от това да кумуват хора, дето са семейни, ама той най-добър приятел/ тя пък най-добра приятелка, а половинките им да седят отстрани и да се чувстват неловко.
Явно това е  новото нормално, но  не означава , че на всички трябва да им харесва и да го одобряват.
Виж целия пост
# 1 783
Сигурно, защото хората си имат свои приятели и защото искат до тях да е най-близкият им, а не да ги избират по това женени, неженени и за кого. Аз пък не разбирам защо трябва семействата задължително да имат ограничен кръг от 'семейни' приятели и нищо отвъд това, та навсякъде да са скачени съдове. Плюс това, сватбата е на двойката, идва ми малко егоцентрично нечия приятелка да се смята за център на света в сватбения ден на друг и нейните чувства да са най-важни, че чак обидени, чак неловко, чак потресени и ред сополи, ред сълзи.

Въобще не си представям да съм кума на приятели на мъжа ми, по-скоро ще ми е неловко да ме покани полунепозната за кума и да вися с цялата 'и рода.
Виж целия пост
# 1 784
Ако се помисли логически, в много тесен кръг сигурно ще са още 4-8 (ако има родители) души, освен младоженците.
Аджеба, защо аз трябва да кукна там и да присъствам зорлем като ваденка на златно яйце само защото трябвало да уважат и мен, а не само мъжа ми. И да го съсипя него, че не ми е казал и не е отказал без мен да е свидетел.
Малоумно било казва анонимната.
Малоумно е нейното държание.
Всичко е въпрос на гледна точка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия