?Въпроси всякакви за СО? 2026

  • 157 840
  • 4 349
# 2 055
50 нюанса сиво може да е заблудил много момичета, да.

Още една уникална глупост, същата като Ергена ама малко така дарк ....

То не сме открили топлата вода още от Вечната Амбър, ама не секи може да е трофи уайф - и там воля трябва, барем да не ядеш.

Много хора, масово, които нищо не разбират постоянно завиждат на тоя оня за кво ли не.
Виж целия пост
# 2 056
Може би е въпрос на усещане.
Защо реши че на другите им е лесно.?
Виж целия пост
# 2 057
Безсмислено е да гледаш така на нещата. Всички хора имат за какво да им завидиш, и друго, заради което няма да искаш да си им на мястото. Колите на хората нямат никакво значение, ако твоята върви добре. Simple Smile Не бъди сигурна, че другите не се натоварват от мисълта за разходите. Може да имат кредити и задължения, за които изобщо не подозираш. Или други свои битки. Пък и това е техен късмет, каквото и да е.
Аз нито имам нещо от родители, нито съм се омъжвала за заможен мъж. Като за тази си стартова позиция съм постигнала повече, отколкото съм очаквала или съм се надявала. Изобщо не се сравнявам с хора, които са имали друг старт. То си е тяхно, техен шанс, а не мой.
Виж целия пост
# 2 058
Аз не знам на някой да му е лесно, повечето хора мрънкат за пари. И в моя кръг не са толкова много хората, които при нужда да извадят веднага пари за нова кола, освен нещо на старо, или лизинг. Може и така да правят всъщност. Ние издържаме и студент в чужбина, та смятай. Аз пък си мисля, че ако не ми отиваха половината доходи в една далечна страна щях да съм си много добре. Когато  нямахме тоя разход пак имаше неща, които не можех да си позволя. Но някак си никога не ми е пукало, защото, макар че много обичам парите, аз пък винаги  съм била в среди, в които по подразбиране не се изкарват пари, но са с  добър обществен  статус.  Като си сред себеподобни няма на кого да завиждаш в ежедневието.
Виж целия пост
# 2 059
И що да не може да купи нова кола?
Продава старата, дава първоначална вноска и ей ти нова кола. Това пък с колите най-лесното.
Човек ше каже, че и купил замък.

Ами кво щеше да стане ако живееш сред богаташи, дето карат поръчкови ролсове и мецедеси, щеше си прегризеш вените ли? Те имат басейн - ти нямаш. Те ходят да трошат в казиното в Монако пари, дето ти можеш да живееш една година и прочие. Или пък на приятелката ти детето е златен медалист по физика или е прието в по-престижно у-ще от твоето ....мога да изброявам до безкрай....

Човек трябва да има известна доза спортна злоба, да се съревновава и да върви напред, но почне ли да го мъчи черна завист, значи има проблем, ама наистина.
Виж целия пост
# 2 060
Това е капанът на вечното сравнение и недоволство, за който писах назад.
Виж целия пост
# 2 061
Знам, че тука ме имате за завистлива. Не съм. Проблемът не е, че завиждам, особено пък на приятелите си. С моите приятелки се познаваме от много години, бяхме си обикновени студентки, нито богаташки, нито нещо по-така. Движа се в среди с хора, с които нямаме чак разлики от рода на поръчков автомобил. В София живея, българка съм, обикновен човек. Не мечтая за някакви неяероятни неща, които не бих могла да имам ако ще 20 живота да работя. Аз се радвам, че приятелките ми не минават през товя, което аз. Например аз загубих родител, но товя значи ли, че завиждам, че останалите хора имат родители?
Не съм такава. Просто ми писна да драпам, да бутам и накрая да се чувствам изтощена, а резултатът да не е това, което ме удовлетворява.

Римона е права, тая работа вече ми тежи. Като забременях си плюх на кариерата до една степен. Но и да не бях, определено вече тази работа я работя за да взимам заплата. Давах си много зор в последните години, получих повишение, не съм седяла на лесното и на едно място. Борила съм се яко, но корпоративния свят не е моето вече. Но нямам свободата да го напусна.
Чъби, така го описваш все едно “продаваш старата, даваш за вноска и айде”. Но не е толкова лесно като сложиш разходите и приходите в ексела и почнеш да смяташ.
Виж целия пост
# 2 062
Точно.
Вместо да си канализира правилно енергията, тя завижда и си трови душата, що Пенка си купила това.
И на всички им било лесно /все едно им е в главите и в къщите/само тя вечно страда.
Виж целия пост
# 2 063
В София има много допълнителни предизвикателства, много е по-трудно за живот откъм ежедневие, паркиране, сигурно училища и детски градини. Аз често ходя там. По родния ми квартал всички градинки са усвоени като паркинги. Това може да натоварва допълнително.
Иначе в момента точно си мислех как ходенето на заведение вече ще се превърне в лукс. Смятам да се огранича в подобни излизания за неопределен период. А съм имала години всеки ден да сме на пицария / ресторант. Сега абсурд. Просто животът поскъпна и се усеща на различни нива от всички нас. Имаме да гледаме двама ученици и помагаме на двама студенти. Няма да ми е мъчно за заеденията, щом се налага.
Виж целия пост
# 2 064
Абе, всъщност е лесно. Не е задължително да купуваш кола от магазин. Аз имам познати, които продават само висок клас коли, клиентите им за доста платежоспособни, но явно и на тях не им стигат силите да купят чисто нова мечтаната си кола.
Виж целия пост
# 2 065
Анонимна - няма лошо в това да искаш да имаш повече. Разбирам много добре какво пишеш - не искаш лукс, искаш съвсем нормални неща от живота. Лошо е, обаче, когато само го искаш, но не правиш нищо, за да го постигнеш. Само с мрънкане не става - вече ти го написах това. Затова с мъжа ти намерете начин да повишите доходите си и стандарта на вашето семейство. Млади хора само да мрънкат е глупаво. Живота е пред вас - ако сами не си помогнете, няма кой да ви почука на вратата и да ви предложи нещо, с което да изкарвате повече. Направете оглед на ситуацията, помислете какво можете да промените и какво не, и действайте.
Накратко - ако искате да стигнете от точка А до точка В, трябва да направите първата крачка. Ако само стоите на т.А без да правите нищо, то ще си останете само с мечтите за т.В
Дано да си ме разбрала.
Виж целия пост
# 2 066
Мисля че се сещам коя е Анонимната, поне на коя ми прилича.
Кофти е в корпорациите, да, може да е месомелачка.
Алчността никога не остава ненаказана. Също и някои други подобни "добродетели". Това го установявам от дългия си житейски опит.
Виж целия пост
# 2 067
Анонимна, а какво мисли мъжа ти по въпроса? Има какво да промените, стига да сте екип. Например единия може да се насочи към работа, която е по-доходна или да се опита да развие нещо свое, но другият трябва да има стабилност в работата, а и за известно време да поеме повече ангажименти в къщи. Или пък да помислиш за някаква преквалификация, за да можеш да си потърсиш работа за същите доходи например, но която би те удовлетворявала повече. На работа прекарваме около половината от времето, в което сме будни, трябва да работим нещо, което поне малко ни харесва. В предишния имейл те бях посъветвала да се преместите в по-голям град, не знаех, че живеете в София, но Бианка е права - там пък има много повече разходи, които ги няма другаде. Може да помислите в обратната посока, дали в някой областен град например няма да ви е по-добре, ще може ли да намерите там добра реализация. Варианти има, ако взаимно се подкрепяте, защото с детенце, не е като да си вземеш шапката и да тръгнеш някъде рисково и необмислено.
Виж целия пост
# 2 068
Всичко е в главата ти.
Нагласите ти за живота са пораженчески.
Пак го казвам – с този начин на мислене, никога няма да си удовлетворена.
Самоувереност, доза лудост, дързост, риск в живота и се случват нещата. Иначе, не става. Само наблюдател си оставаш.
Виж целия пост
# 2 069
Когато парите не достигат, аз знам само два начина за справяне - или повишаваш доходите, или снижаваш стандарта.  Предишния път, когато усетих, че не мога да си позволя обичайните неща, смених работата в по-платена сфера. Като не става въпрос за цифрите, които обикновено се размятат тук, тях никога не съм ги достигала. Сега не се оплаквам, но в момента нали всички целокупно  изживяваме някакви икономически промени. Просто давам пример, че сега и да искам не мога да поема риск, лудост, или някакви резки промени - имам болен родител и студентски такси. Не съм сама, но другият осигурява, да кажем, елемента на  стабилност в доходите.
Така че, ако си в период на недостиг за луксове, махаш луксовете, като под луксове имам  предвид пак не някакви Малдиви, ами хранене по заведения, остаяш само една почивка и то бюджетна, резваш излишните покупки и така.
За мен това не е трудно, тъй като съм минималист, а имам чувството, че съм натрупала вещи за два живота, а и вече яко ни мързи.
Но аз пък завиждам на хората, които имат спокойно, безгрижно, свободно време, а не тичат постоянно по задачи и то повечето неприятни, а не  за материални облаги и пари. Честно казано даже не ми остава време и да поискам нещо...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия