?Въпроси всякакви за СО? 2026

Тц.
Да искаш кола не е "най-обикновени" неща.
Повечето хора не са милиардери, но си правят сметката как да се сдобият с нова кола.
Лизинг, кредит и така нататък.

Не, просто тя си мисли, че да завършиш висше, да говориш два езика, единият от който е английски, докато с на родния си допускаш достатъчно грешки и да работиш в офис в "корпорация" е върхът на връхчето и е някаква невероятна квалификация и къртовски усилия, срещу които имаш морален картбланш да очакваш ебати стандарта. Т.е. тя силно надценява себе си, усилията си и като цяло има доста по- високо мнение, а реалността е, че масово младите хора ги имат тези неща, че и доста отгоре. Стажове в чужбина, работа в чужбина, квалификации отвъд дипломата за висше, повишенията им не са от кол център агенти и т.н.

Винаги има хора, които ако имат един милион, ще страдат защо нямат два милиона.

Пет езика говоря, някои отлично, други по-малко, освен тях умерено ползвам още пет и смело твърдя, че повече от един чужд език не може да се рентабилизира като инвестиция в работа освен ако не работиш на кораб. Висши образования, сертификати, са инвестиция, която първо трябва да се обмисли, защото ако целта е тези неща да се монетизират трябва да се следват целево, а не просто на хаотична бройка. И пак служители в каквото и да е трудно получават някакви космически суми, че и да имат времето да ги харчат, т.е. да имат достатъчно отпуск, за да пътуват насам и натам.
То и като се самосъжалява човек, и като завижда е хубаво и да мисли малко върху нещата.

Мисля, че пак малко се преувеличава и си слагат думи в устата на Анонимната.
Тя няколко пъти се опита да обясни, но аз също не разбрах съвсем. Хем работим много, хем не си броим стотинките, хем не ни достига за спокойствие и свободно. Ако е хем така, хем онака значи някъде има нещо, което не се преценява реално. Или доходите не се преценяват реално или мечтите и амбициите са нереални.
Аз усещам у нея едно вътрешно безпокойство, което тя трябва да разбере и овладее. За това я дразнят другите, защото са спокойни и доволни, затова я дразни мъжът ѝ - защото е спокоен и доволен. Анонимната може би трябва да разбереш какъв е мотивът на твоето вътрешно безспокойство и защо това те кара да не си доволна. В амбициите и стремежите аз не виждам лошо, дори и в напълно нереалните такива. Обаче мечтите, стремежите и амбициите носят удовлетвореност и увереност, а твоите те докарват до отчаяние и ти предизвикват недоволство.
Много хора се опитаха да обяснят удоволствието от малките неща, но аз вярвам, че това не е разбираемо за всеки.  Има хора така са отплеснати по Михаля детʼ гонят, че изобщо не отразяват какво се случва в живота им.
Някой горе направи препратка съм сравнението със себе си. Преди време четох историята на Джордж Вашингтон Карвър, роден като роб, станал учен и разработил най-много продукти от фъстък, направил невероятни неща за фермерството и индустрията, но живял бедно и скромно през целия си живот въпреки, че е можел да живее съвсем друг живот. Този негов избор винаги го е удовлетворявал напълно. В книгата има един цитат, който мисля напълно е подходящ за темата с удовлетвореността, самооценката ни и нашето положение спрямо останалите:
“Не ме измервай според върховете, които съм достигнал, а според дълбините, от които идвам.”

И това е така. Аз съм последният човек, който ще обезценява образование и тапии, просто наистина не мисля, че нещо особено е направила или прави, че да очаква нещо особено, каквото е този стандарт, който описва.
И за себе си не смятам, че нещо особено и ултра важно съм направила, впрочем. Просто коментирам според критериите си.

Мъжът ми не е ползван за източник на джобни. Аз съм по-млада от него с няколко години, като преди 10 г, разбира се, че съм изкарвала по-малко от него. Не чак толкова голяма е била разликата, но я е имало. Много отдавна това не е така, нито той е диванен мъж, нито е спрял да ходи на работа, нито да не носи доходи. Приходите ни са сходни.
Не очаквам от мъжа ми да ми купува нова кола на всеки 6 месеца. Мисля, че наистина малко ми сложихте думи в устата. Това, което дени-мени написа е точно така.
В повечето от вас остана горчив вкус, защото описах няколко сравнения и едва ли не “не си доволна от мъжа си”, “не ти е длъжен” и т.н.
Не се имам за завистлива, защото ако моя приятелка получи кола подарък, аз наистина се радвам за нея. С приятелките ми сме що-годе от една черга, не си представяйте някакви кифли и джукести силиконки.

Определено не сме в крайна бедност, живеем нормално, макар да виждам колко по-трудно става, сигурно в последно време и вие го виждате това.

Също си позволяваме почивки, екскурзии, пътувания в чужбина и т.н. Да, бюджетни, но си позволяваме.
Като написах, че съм учила и имам някакви умения не е било, за да изтъквам какво чудо велико съм направила. Просто ако бях написала “не знам езици”, щяхте да ми кажете “учи език”, ако нямах висше “учи висше, запиши курс” и тн.

Форумският стандарт няма стигане.

И да, напълно е възможно да си скъсаш за.ника и парите пак да не стигат и то не за глезотии, а просто за спокоен живот.  Впрочем, аз не знам човек да каже - стигат ми парите,  повече от нищо нямам нужда.

Тогава какъв е проблема? Лично аз май не го разбирам.

Душевна удовлетвореност е проблема.
Липсата ѝ.
Празнота.

Американците казват
dream big and dare to fail

А шопите

Кога гладо човешки не е у корема,
а у главата,
насита нема.

Въпросът остава - кое въпреки твоя средностатически животец така те мъчи като зъбобол, че те вкарва в тъмнината чак.
Мъж ти дан не е грозен и неможач?
Външият ти вид да не е зле?
Или просто си вълк и те мъчи кучешко съществуване - просто един апартамент, просто една кола 2 ръка, просто един не особено привлекателен мъж, просто едни деца на средно ниво, без златни медали в даскало.
Дан не ти е наливано в главата от дете - как Пенка се учи по-добре от тебе, а Генка свири на пиано, Жорката плува като риба и прочие от родителското тяло и ти си израстнала с мисълта за вечно непокорените върхове в космическото пространство?
За безкрайните възможности на тоя живот, а ти живуркаш в някакъв си апартамент, с някакъв си мъж и деца?
Липсва ти рискова тръпка?
Намери си любовник - така постоянно ще се тревожиш, че ще ти счупи главата мъж ти.
Играй в казиното.
Замини за САЩ специално да се пуснеш на roller coster - нямаш тръпка, скука ти е - това е много опасно положение в живота - известно като безветрие и чувство, че не мърдаш от мястото си, за това за колата си се хванала.
Живота ти стои на едно място.
Раздвижи го, мъчи те спокойствието.

Мисля, че Анонимна просто иска непредвидените (и по-сериозни) разходи да не я събарят или ограничават значително. Като се замисля, и аз го искам. Не виждам да е алчна, недоволна от мъжа си или неудовлетворена от живота. Жената си задава въпроса защо за някои това е възможно и изглежда лесно постижимо. Човещина. А вие я разкъсахте.

Зарежи го форумският стандарт, достатъчно ти е само Инстаграм да отвориш и ще ти дойде да се застреляш.
Инфлуенсърки всеки ден в Дубай, супер майки с по десет бавачки.
Форума остави го всеки може да си пише каквото си иска.

Не съм достатъчно млада и красива, за  да съм от тях.

Анонимна си иска новата кола, екскурзиите и вероятно и скъпите вещи.
Не мисля, че става въпрос за алчност или завист. По скоро поглежда назад и се чуди това ли е живота, това ли е всичко, което ще получи, защо другите получават повече, имат повече. Проблема е, че трябва да жертваш нещо, за да получиш друго. Анонимна е на мнение, че дава достатъчно, но не получава желания резултат. Но това, което се вижда отстрани, е че получава толкова колкото дава.
Имам познат, който само пътува и то до скъпи дестинации. Да, но той само това прави - работи, събира пари и пътува. Няма семейство, кола, не ходи на ресторанти, кафета, нищо.