?Въпроси всякакви за СО? 2026

Мхм, и аз мисля, че тук виждаме едната страна на историята. Като се абстрахираш от празнословията, горката тя, как страда, имаме жена, която наистина е манипулатор и токсична егоцентричка, не манипулируема, и го държи на каишка човекът, без да го пусне съвсем, и като види, че човекът си има жена, доволен е от живота си, чака дете и пак го поисква. Като го получи, пак ще реши, че е преследвач и маниак, и това ѝ пречи. Защото в момента това не ѝ пречи. Пречи и това, че човекът е зает с друга, животът му си върви и се е наредил по някакъв начин, макар и да не е с голямата любов (много хора правят някакъв подобен рационален избор), пък тя необвързана, нещастна. Няма мъж, който да не възприеме като ултиматум това цупене, мнимо прекъсване на контакт при не изпълняване на желанията, намилане, че не можела да е любовница на второ място...

Ха, да си дойдем на думата.
Години му четяла съобщенията, па после я засърбяло.
Значи някой ако ми е неприятен, тормози ме, аз на финала няма как да получавам съобщения.
Ни на мейл, ни зад мейл, ни на фф, ни никъде.
Щото блокирам.
Това не е стокхолмски синдром.
На нея и харесва.

Не разбирам как, докато едвам си се отървала години наред, живяла в страх и напрежение, сега го приемаш в комплект с жена и дете.
Не е нормално, нито адекватно.

То...Любов, любов,  ама дотолкова да загубиш самоуважение е жалко.
Вдигни си самооценката и му бий шута до жена му. Ти нямаш работа там.

Така ги виждам аз нещата. Вероятно и той. Твърде много клишета си наприказвала, твърде много си се обяснявала. Кратък и категоричен отговор, след което пълен блокаж и игнор щеше да се възприеме повече. Започнеш ли да навлизаш в обяснения, такива като този го възприемат като извинения и претекст. Сама си отворила вратата на насилник и то след като сравнително успешно си я била затворила преди години. И твърдението, че не си четяла съобщенията му, издиша. Как тогава си отговорила с онова заветно "благодаря"? Трябвало е тотално да разкараш всякакви социални мрежи и контакти, които той знае. Телефони, имейли, всичко. Така нямаше да се стигне дотук.

Съветите на терапевта издишат пред суровата логика,ако наистина те е страх от някого, вадиш ограничителна заповед, а не поддържаш контакт. Нито една нормална жена, която действително се чувства застрашена, няма да "припада" по чатове и разговори с насилника си, камо ли да търси срещи с него. Тук работата е  "хем сърби, хем боли".

Прочетох го, тъй като една вечер рових въпросния оставен канал, в който той ми пишеше от години (терапевтът ми каза да го оставя, иначе шансът тогава да агресира физически, по негова преценка щеше да е голям), поддадох се и ги отворих, а оттам и отговорих.
Давам си сметка, че много съм се обяснявала, защото за да стигна тогава, а и сега до тук имам проблем с границите, с тяхното удържане, когато някой ги атакува, а и по други причини коренящи се в начина, по който съм отраснала, което само по себе си не е оправдание.
Краят дойде, защото си дадох сметка, че се връщам назад и защото не искам, не мога да се погледна в огледалото, ако знаейки, че има жена и дете съм там (а аз не знаех за бебето, в момента, в който разбрах, сложих края). И си тръгнах. Не съм искала да се развежда или да не полага грижа. Да, отидох, защото съобщението беше конструирано по начин, който казваше, че има нужда да обсъдим определени действия, които са направени и се заблудих. И това  беше.
Явно не мога да напиша къде ми е драмата - осъзнавам приноса си, че съм се върнала, осъзнавам, че това е травматична връзка, знам къде ме удря, знам защо написах онзи отговор, знам това на рационално ниво. Разбирам механизма. И въпреки това, на рационално ниво, че го виждам и т.н., понякога се съмнявам в преценката. И понякога поради емоциите се съмнявам дали адекватно я виждам ситуацията или не съм права, а и поради изкусно написаните съобщения.

За мен тогава терапевтът ми беше човекът, който ми помогна да изляза от онзи цикъл и да не потъна съвсем. Ограничителна заповед ми беше отказана, защото никога не съм заплашвана с насилие и нямаше доказателства (просто следене, дебнене  на обществени места и по социални мрежи, дебнене на близки, каране успоредно до мен, следене по улици, изпращане на нежелани подаръци, пускане на неща в пощата, но всичко в любовен стил, а не заплашително).

Сега дочетох.
Терапевта бил казал да не го блокирала, че да вентилирал нещо си.
Ами терапевта е пълен идиот. Не полу идиот. Пълен идиот.

Какви са тези фермани за нещо толкова елементарно? Светът съвсем се побърка.....
Привлича те сексуално, спиш с него. То възвишеност, то чудо за единия нагон. Па терапевти, па не знам си кво....дрън, дрън ярина.

Не виждам какво толкова разсъждаваш и мислиш....травми, механизми, заблуди, ала бала..
Ич, няма над какво да разсъждаваш, освен че се поставяш първо, като жертва, второ, като втора цигулка.
Последното е достатъчно да му резна топките без замисляне.
Като почнете да мислите там където трябва да се действа  припадам.

Смени терапевта. И отиди за помощ.
С писане тук няма да стане.
Ти го храниш!

Добре де, приятелски те питам, какво търсиш при него? Остави жената и детето, те би трябвало да са най-малката пречка да сте заедно. След цялата патардия със следене, дебнене, навлизане в личните граници и т.н. какво искаш от него? Искаш да сте заедно? Защо? Писал ти бил съобщения .. извинявай, но това е меко казано несериозно. Жена му и детето, ако ги нямаше, щеше да се върнеш при очевидно нестабилен човек, който ти е нанесал неминуемо някакви травми? Не разбирам, наистина. С най-добри чувства го пиша.

Дано наистина това да е край.

Нищо не разбрах. Да оставим настрана витиеватите изречения от областта на псевдо психологията и да се съсредоточим във фактите.

Когато този потенциално опасен досадник беше свободен, то го изгони с прокуратурата. Сега като е женен и с дете обсъждаш с него как не можеш да делиш интимност и му поставяш ултиматум да се раздели с жена си, което той не иска.
А ти какво искаш? Вече не е ли потенциално опасен, та спиш с него?

И тоя терапевт. Дето бил казал да останеш във връзка, с потенциалния насилник?
Искаш ли го тоя мъж, или не?

Да, отвратително просто - изживяването като жертва при положение, че там някъде има една току-що родила жена и едно дете, което го чакат доста ядове.
Не сме всички светци, залитания се случват, но вторачването в собствения си нос на фона на случващото се просто е скандално.

Ето защо прокуратурата и полицаите нямат време за истинските проблеми в обществото. Занимават се с професионалните жертви.

Колко пък да е жертва