?Въпроси всякакви за СО? 2026

Трябвало е да се разберете предварително. Тя няма как да знае колко пари си мислиш да отделиш ти, едва ли чете мисли. Питала е, не си отговорила...

Ама питала е докато съм спяла. Няма как да знам, че въпреки че сме се разбрали тя ще излезе сама да купува, за да стоя на телефона примерно.

Ние си бяхме говорили какво да купим - украшение за гривна Пандора и си пращахме предложения какво да е. Днес стана ясно че тя просто е купила 2, при положение че ние никога не сме говорили за два броя, а за 1.

Ако пази касовата бележка да върне едното и си разделете цената на другото. 
Ако не сте мутреси подарък за 100 евро при покана на следобедно кафе ми е на границата на абсурда.

Според мен й кажи да върне единия талисман, ако има възможност след като сте се разбрали за един. Или казваш че си плащаш половината от единия, както се обсъдили предварително, тя да реши какво да прави с другия.

100 евро (по 50 на човек) за колежка на следобедно кафе е няма да присъствам никога няма да дам!
Голямо изхвърляне! Кажи и колко ще дадеш. Още повече сте говорили да отидете двете и сте обсъждали 1.

Падам - ми да върне въпросният подарък или да го плати тя ако го иска и толкоз. Не разбирам какви са тия дърленици от детската градина.

Още по-странно става, щом предварително сте се разбрали какво и колко бройки.
Оставам на позицията, че аз бих дала половината от това, за което е говорено предварително.

Ами ще чака отговор.
С чужди пари не се разполага, нито се решава.
Била съм в подобна ситуация и дадох колкото си искам.
Физиономията отсреща - безценна.

Щом сте се разбрали за 1 гривна, плащаш половината от тази гривна и точка. Тя, ако иска още 3 гривни и 4 колиета да купи. Има си пари да си ги харчи.
Точка.
Какво толкова има да умуваш?
П.С. Да не говорим, че "Излезе ми ангажимент и аз няма да мога да дойда" имаш право да кажеш и да не даваш нищо, ама нейсе. След като не те е чакала за подарък, а го е купила сама.
Че то може да съм поканена на сватба, ама в следващия час да ме блъсне кола и да не мога да отида. Съжалявам, ама...

Здравейте!
Цялото ми семейство се бори с брат ми, който е на 18 години. Винаги е бил труден характер, но вече нещата излизат извън всякакви граници и се притеснявам за здравето на майка си и баща си. Аз живея отделно, но те живеят с него, ако това изобщо може да се нарече живот.
От години е по затворен към нас, не споделя, не проявява чувства на любов, емпатия, уважение. Единствените хора, които уважава са приятелите му. Винаги всичко му се е угаждало, от нищо не сме го лишавали. Майка ми все го защитаваше и беше като майка- орлица над него. Баща ми през повечето време го няма, защото много работи, но и той винаги е бил мил и грижовен. Може би и там им е грешката. Той от малък все иска да яде сам в стаята си, заключва се и не позволява никой да влиза вътре, не учи, лъже, не иска да ходи на училище, беше на косъм от изключване и нашите направиха всичко възможно да не се стигне до там, а той дори не им благодари. Всяка вечер се прибира след 03:00, не върши абсолютно нищо вкъщи, само цапа и после някой друг му оправя. За него ние сме досадни, разваляме му спокойствието, обсебваме го и тн. Да майка ми наистина го обсебваше, от сорта на звънене за да види дали е станал и дали е на училище, но ако той беше отговорен човек и си вършеше задълженията, нямаше да го обсебва. Преди месец разбрахме че пуши трева с компанията си. Каза, че го успокоявало и не била вредна. Спряха му парите, но той почна да проси от бабите ни, които не знаят за положението, защото и двете са с проблемно сърце и не искаме да ги притесняваме. Отношението му в момента към родителите ми е абсолютно неприемливо . Заплаши майка ми, че ще я пребие в момент на ярост, на мен ми каза че съм бавноразвиваща, защото му говорех колко е важно да завърши 12 клас. Когато поиска нещо да му се купи, ако не му се вземе спира да ходи на училище, става агресивен и отново заплвашва. Казва на майка ми и баща ми, че ги мрази, че не може да ги понася, не иска да ги вижда и тн. Баща ми иска да вземе тежки мерки, но остават две седмици до матурите и знаят, че направят ли нещо той просто няма да се яви на пук. В момента от една седмица не говорят с него, той не спира да ги заплашва, че кажат ли нещо на бабите няма да се яви на изпит. Заплашваше преди месец и със самоубийство, но когато ММ говори с него му каза, че нямало да направи такава глупост и само заплашвал майка ми.
Дайте съвет, не знам вече какво да правим. Ясно ми е че работата е изпусната много отдавна и грешката е в цялото това обгрижване. Майка ми ходи на психолог и си осъзна грешката, но вече е прекалено късно.
Баща ми все се опитва да го оправдае, всички били така на неговата възраст, било просто период и тн. Сякаш не иска да приеме реалността.

А някой седна ли да поговори с това момче без да му намила къде да яде, кога учи, къде да ходи?

По въпроса с подаръка - доста глупаво поставяне пред свършен факт. Вероятно, ако съм аз бих си замълчала, защото няма да ми се разправя, но следващ такъв път със сигурност няма да има. Разбираме се, че занапред всяка купува отделно подарък и така.
Това ми напомни как напоследък стана модерно за детски рождени дни (ходиш, не ходиш) даваме някаква сума и купуваме един или няколко големи подаръка. Да, ама децата вече станаха доста, а не винаги успяваш за всеки повод, та решихме всяка да си купува отделно подаръка и съответно ако не успее да дойде (често в последния момент деца се разболяват) не взима и подарък. Понякога малко или много ни извиваха ръцете като казваха - може ли вие да вземете това (примерно някаква количка/тротинетка), пък за останалите остават някакви дребни неща, ние се изхвърляме да събираме най-много пари…

За втория казус с брата - тревата съвсем не е безопасна, води до трайни изменения на съзнанието и ако се взима дълго време направо може да ти изпържи мозъка (познавах такива хора). Според мен е добре не само майката, а и брата да отиде на психолог, а вероятно ще е нужно и някакъв вид лечение, защото понякога трудно се отвиква от тази зависимост и може да си остане не само в тийн годините, но и за цял живот.

На матурите може да се яви и догодина, такива обикновено ги оправя една година общ работник в строителството, да бърка бетон и да се състезава с рк1( ръчна количка, който не знае).
Да, трябват много сериозни мерки, спиране на всички пари, гонене от вкъщи и да се оправя сам. Принципно това е доста крайно, но тук наистина положението е изпуснато много от отдавна и ако не се стигне до крайности наистина ще стане от ония дето по цял ден жулят бири на кварталния магазин докато родителите им придружават да ги издържат по на 40 години

Много пъти сме се опитвали да подходим към него с разговори, майка ми е много уважавана учителка има подход към тийнейджъри, опитвала се е стотици пъти с добро и разбиране. Но с такъв човек просто не може да се излезе на глава. Ние не сме никакъв авторитет за него и всичко, което излиза от нашата уста, не се взима на сериозно, изобщо не иска да комуникира с нас.
Относно психолога, говорили сме с него, но той казва, че няма проблем и ние сме лудите.
Как да го накараме да отиде на сила, 2 метра мъж, пълнолетен.

Потърсете външен  мъжки авторитет.
Така като пишете цялото ви семейство не сте авторитет за него.
Трябва му положително мъжко влияние. Някой, който да възприеме като авторитет.
Психолог, треньор и т.н.
Гледам, че вече се организират лагери за лигльовци.
Ако искате може да проучите и пробвате.